Свидетелствал... 

По-долу ще видите извадки от книгата “Свитеделтвал” ("Witnessed") на  Бъд Хопкинс (1996) по отношение на отвличанията на Линда Кортайл и други от областта FDR Drive (Brooklyn Bridge, New York) на 30 Ноември 1989.

"Не знаем откъде дойде, всичко се случи много бързо.  Светлините под него се промениха от ярко червено/оранжево до бяло/синкаво." [От Ричард  стр39]

"Никога няма да забравя комбинацията от нисък бучащ-съскащ звук, който чухме докато стояхме в колата и наблюдавахме това нещо. Но след като беше излъчена бяло-синкавата светлина, звукът изчезна... “

"Когато то прелетя над нас, почувствах косата на главата, ръцете и краката си, че се изправя, но това не беше от страх. Статичното напрежение беше невероятно. Електричеството беше в огромни количества.” [От Дан стр.45, който вероятно е стоял извън колата по това време]

"Знам, че когато това НЛО мина над моста дрехите залепнаха за мен и косата ми се изправи. Всичко се нормализира след като обекта изчезна, и колата ми успя да запали отново.” [От Джанет Кимбал стр181, стояща в колата си, но вероятно прозорците й са били отворени – виж стр190]

"Отначало [НЛО-то] изглеждаше почти като експлозия. Защото беше много червено и бяло (виж страницата почти експлозия) това ме привлече в него, и след това червения цвят се приглуши и стана изцяло бяло…[Шепнейки] ‘Какво по дяволи е това?’ И светлината под него, е толкова силна, и лъчите които излизаха под него се превърнаха в мъгляво сияние след като се сниши." [От Джанет Кимбал стр186]

"Тя казва, че ‘НЛО-то’ е било изцяло по линията на погледа и по дължината на моста. То беше яркочервено и се въртеше...[стр403]

"Тя е наясно с това какво вижда. Тя е променила описанието от въртящ се на ‘пулсиращ’. Тя казва, че то е бил силно червено, също като слънцето... [От Франк Търнър описващ, какво е видяла леля му стр403]

"Тя описва странното, но едва доловимо бубнещо движение напомнящо ‘топка върху вода, т.е. като лека надуваема топка върху вода.’ Тя може да го види ясно защото това нещо осветява всичко около себе си." [От Кати Търнър стр406]