Цикълът на циклоидно-пространствено-извитите-движения на атомните предходи  - открити от австрийския физик Виктор Шаубергер (The Cycloid-Space-Curve-Motion Cycle of Atomic Transitions)

От Пол Е. Потър

Много сбито, Шаубергер е създал няколко типа машини, които биха създали поток от  осево-въртящ се въздух, толкова мощен, че силата на потоците да вдигне цялата машина във въздуха. От многото различни типове въздушни турбини, той направил няколко, които създавали тяга от близо 10,000 bhp – просто движейки въздуха. Някои дизайнери са използвали специалните турбини на Шаубергер с летателна цел и нови изследвания предполагат, че наистина има сериозни съмнения за продължението и започването наново на изследванията на Шаубергер в тези високо ефективни технологии.

Централния въпрос в разбирането на левитиращата сила на Шаубергер е използването му на циклоидно-пространствената извивка, която първоначално той използва за да генерира двоен поток от течност през тръба (виж бележка 1) – вътрешен осев поток, който се движи по-бързо през тръбата, отколкото периферния поток, който специално е насочен по циклоиден път близо до стената на тръбата (виж патента на Шаубергер 134543).

Точно в това разделение на потоците лежи тайната на индуцирането/предизвикването на това, което Шаубергер нарича имплозия – сила противоположна много в пъти по мощна от експлозията. Тази уникална сила въпреки, че е само етап от целия цикъл на преходи резултиращи в термо-електрически процен, който трансформира обикновения въздух, вода, или морска-вода в супер-биомагнето-кинетична сила.

Тръбата дава пример как Шаубергер постига това, което нарича “кипене/ферментация” и “студено-оксидиращ” процес, на водата в този случай. Същия принцип, както ще бъде видяно по нататък, може да се приложи към нормалния атмосферен въздух. Използвайки неговата терминология, задачата му е била да изолира въглеродните и кислородните частици на водата или течността, да ги преработи, и след това да ги върне към първоначалното състояние с различна енергийна конфигурация – с много по-голям енергиен заряд отколкото в нормалното им състояние – и след това използвайки някои характеристики на вихъра във връзка с имплозивния ефект би канализирало произтичащата енергия в двигателна и използването и като кинетично движение на генериращото устройство.

Докато този периферен циклоиден поток близо до стената действа върху течността центрофугично движението му би изтеглило и обуздало органичните въглероди от движещата се течност. Съответно, близо до центъра на тръбата биха се привлекли неорганичните кислороди въртящи се под действието на центростремителната противодействаща сила – и между двата потока би съществувало изместване/подхлъзване. Неговото откритие, че водните (и въздушните) ‘въглероди’ реагират на центробежното влияние, докато ‘кислородните’ реагират на центростремителната сила е дошло благодарение на много години предшестващи експериментации и наблюдения (виж бележка 2).

Специалните насочващи перки (виж патенти на Шаубергер  Британски 415280 или Австрийски 138296) поставени в тръбата за да завъртат периферния течен поток, били също поставени на специална дължина на специфични интервали, през цялата дължина на тръбата, за да прибават едно алтернативно увеличение или намаление в налягането на течността по протежение на тръбата, което резултирало в охлаждане на температурата на цялата течаща водна маса. (което било друго откритие на Шаубергер).

Това, което се случва под влиянието на тези противоположно въртящи се сили, във водата, е представлявало метаболичен процес на трансформация (виж бележка 3), или както Шаубергер обяснява, “Това също е познато и като разединение/разлагане/разделяне и рекомбиниране, следователно пренареждането на атомите, може да бъде повлияно в основата си с помощта на каталитични процеси. Във връзка с това е било наблюдавано, че тези процеси се случват е характерен цикъл или осцилициращ ритъм докато се установи новото равновесно състояние” (виж бележка 4). Процесите, които той би могъл да генерира, чрез използването на циклоидно-пространствено-изкривеното движение в затворено пространство биха довели до почти незабавно производство на по-нисък и по-висок продукт или синтез (виж бележка 5), който представлява разделящата част от процеса.

Шаубергер открил, че при охлаждането на течността, плътността и се увеличава, и докато диференциално/различно въртящите се централно ядро (от оксиди) и периферно обикалящи карбони се въртят около себе си, техните двуполюсни съставки постоянно се износват поради изместването на потоците срещу външната стена на насочващите перки. Този разрушителен или пречистващ процес индуцира разделяне на микрочастиците на два отделени течни потока, първо чрез процеса на Шаубергер наречен олиго-динамичен ефект (виж бележка 6) на декомпозиране и следователно отприщване на допълнителни влияния; и второ чрез изсъхване и уплътняване на разделените кислородни и въглеродни елементи – следователно създаване на редукция в обема им. На трето място въглеродите, или по-скоро остатъците на карбоните, се предават/оказват еднополюсни (и потенциално различни от кислородите).

В резултат на това, напречното ядро на течността се ускорява напред към периферния (въртящ се) поток следователно увеличава потенциалната-разлика между двата потока. След това, ставащото тук най-добре може да се опише като крайно комплицирано ускорение/реакция на био-електрични верижни-реакции, при които се осъществява енергиен обмен между остатъците на изтърканите (abraded) въглероди и напречно-течащите кислороди. Където, както Шаубергер заявява, “Ако това състояние (на енергообмен) е достигнато в точката на аномалия (3,98ºC или 39.164ºF), тогава силно енергизираните органични останки (от бившите частици на въглерода) се свързват с техните оплождащи половинки (кислородите/оксидите), и естествения продукт на синтеза е готов. (виж  бележка 7).

Човек може да предположи, че тази ‘заредена вода’ може да бъде оприличена на течност в колоидална форма, където молекулите й просто биха се вливали капка по капка със силен негативен електрически заряд – но според Шаубергер, не това е случая. Той доказва, че продукта на този процес е бил с много по-висока форма на енергия.

"Ако от друга страна три-полярната маса се раздели чрез интензивно всмукване и температурно-намаляване на динамичните влияния, тогава истинската креативна субстанция (остатъците от въглерода) ще бъдат подложени на охлаждащи температури. В този случай образуващата pulp-материя става свободна, еднополюсна и толкова активна, че възпрепятства, консумира и асимилира кислорода, който в това време е станал пасивен под действието на тази друга динамична сила. Крайния продукт от тази магнитолитична дисоциация е главно магнитно заредения йон, чийто първоначална образвуваща и левитационна сила, както и на всичко друго във природата е описан като индиректен ефект, който може да бъде усилен до 96%. Наситени с левитационна сила, тези йони всмукват долната материя и генериращото устройство в зараждането им..." (виж бележка 8). Това беше напълно непознато на науката.

В заключение, от горното скициране на процесите случващи се в специалната тръба, в този мулти-степенен процес на преминаване съществува първоначална Радиално-осева (центростремителна) сила, след това верижна-реакция, която създава силно динамична трансформация върху течността в тръбата, и след това реакция, която ускорява централната течност в перпендикулярно движение по надлъжната ос. Централната течност се движи много по-бързо отколкото останалата течност в тръбата. По електронната аналогия, това е някакси подобно на електро-външен пръстен и централно-осев-електрод, при което съществува не-еднородно осцилиращо електрическо поле за да създаде комбинация от електрофоретични и потенциални поточни реакции – реакциите от които течността алтернативно би генерирала електрокинетична енергия и би се ускорила от нея.

Но откритието на Пайп е било само първата стъпка към летящия апарат тип Шаубергер, следващата стъпка може да бъде открита в центропулсиращата Отблъскваща се машина на Шаубергер; когато за пръв път видях графиките на Шаубергер през 40-те помислих, че вътре трябва да има турбина, която да се върти за да създаде центробежна сила, която е нужна за задвижване на течността – но изглежда че прототипът не работеше на този принцип, в действителност цялата машина се въртеше като едно цяло като създаваше центробежния си ефект. Тази тежка и тромава машина според някои изследователи крие тайните на гравитационната манипулация, но тази машина е по скоро демонстрационен модел показващ някои от принципите на откритията на Шаубергер.

От скиците надругите му центропулсивни турбини също като турбината Klimator  и неговата турбина Repulsator може да се види следващата ‘основа’, която Шаубергер създава в неговите атомо-трансформиращи и левитиращи машини. В тези машини, разсъжденията на Пайп са били трансферирани, и конфигурирани като, центробежна въздушна камера, която алтернативно забавя и издърпва въздушната струя през себе си.

При разглеждането на тези центропулсивни машини голямо внимание се обръща на принципите на процесите на Пайп, когато камерата се върти над 10,000 rpm, в следствие на което се създава значително засмукване в областта на централния отвор като резултат от центробежните сили издърпващи течността радиално навънка (виж бележка 9). Водната или въздушната струя, която се издърпва, се всмуква през камерата с ниско налягане (направена, както казва Шаубергер от мед покрит със сребро), където струята се изпомпва напреко около потоко-ограничителите (които например могат да бъдат, концентрични кръгове) разположени в камерата по такъв начин и форма, че незабавно да упражнят налягане върху потока течност. В добавка на тези центробежни (осево радиални) сили са ротационните сили, действащи перпендикулярно на центробежните сили, дърпащи въздуха-течността към вътрешността на камерата с ниско налягане.

Това нещо Шаубергер нарича промотиращо-промяна плантетарно движени заедно с ритмичното редуване на всмукване и  спиращи-налягания. Това алрернативно движение създава процес на дисоциация (разделение) на кислородите и въглеродите през течащия въздух в два отделни компонента. В същността си, съществуват две сили, които са замесени, едната – центробежното-засмукване-налягане-засмукване (което може да бъде направено като ритмична сила), и втората – въртящата се фрикционна сила на камерата с ниско налягане принадлежаща на турбината (въртящата се с около 10,000 rpm). Шаубергер използва предимството на тези сили и факта, че въглеродите реагират по-лесно към центробежната сила отколкото кислородите.

Когато нормалния (атмосферен) въздух влезе в механизъма, той се поглъща и започва процеса на дисоциация (разделение), кислородите във въздуха юе реагират по-малко към центробежните сили отколкото възглеродите (както обяснението на Пайп) и така кислородите ще бъдат привлечени в по-голяма степен от ротационната (въртяща се) фрикционна сила в камерата с ниско налягане, отколкото въглеродите... което означава, че кислородите ще следват по-дълга радиална крива отколкото въглеродите по техния радиален поток навънка.

Следователно ще има дуален (двоен) поток – също както примера на Пайп даден по-горе, където съществува едно отстраняване на по-висока и по-ниска форма на тази синтеза – готово за следващия етап на процеса, процеса на преустройство. (виж бележка 10).

Сега, след горепосочения етап на трансформация ние имаме високо енергетична сила в периферията на машината – и тя трябва да се преустрои. Ако подходящо извит съд се разположи под тази въртяща се периферна сила, която може да се обърне и насочи тази сила надолу и след това обратно навътре към оста на машината – за да трансформира този енергиен поток в центростремителна сила, тогава, както Шаубергер описва този ефект, тя става ускорена радиално-към-осева ротационна сила в-завихряне.

И ние сме обратно в същата ситуация с това, което се е случило вътре в Пайп (горе), където то е резултирало  в осева течност, която се е ускорила с висока скорост през тръбата... Ами, не съвсем, тъй като в тази конфигурация е замесена много повече енергия и тя преминава през стадий на синтеза, и е физично принудена центростремително към центъра на машината, към финалната й трансформация, и реакцията е много силна поради големия обем енергизирана маса, която ще се процежда през ‘тръба’ с много малък обем. Това е имплозия.

Това е едно от обясненията на Шаубергер за това какво става с енергията.

"Крайният продукт от естествена или неестествена последователност или движение, ще бъде ускорен или по оста по дължина или по напречната ос. В естествено състояние – посоката на ускорението, което трябва да се случи по надлъжната ос (центростремително), така наречения електрицизъм действа абсолютно задължително за всички движения. При увеличение на формиращата(образуващата) скорост, пропорционално се усилва съпротивлението за да се осигури допълнително триещи (съпротивлени) повърхности, които се изискват за ускоряващата се материя. Действителната загуба на формиращата (образуващата) енергия във връзка с тези количества е около 4%, т.е. в този случай приблизително 96% от формиращата (образуваща) енергия (магнитния поток се усилва (тече нагоре) с невероятна скорост = левитация) се освобождава, като се всмуква от генериращото устройство и част от от нея незабавно още в зараждането й" (виж бележка 11).

И наистина, във всички описания на Шаубергер на неговата левитационна сила, той никъде не я описва като двигателен ефект, т.е. създаде от налягане-сила, или като електричен ефект, т.е. като електрокинетична сила. Тази сила се движи по спираловиден начин към горната част на машината, от машината с ултра-бърза скорост, което следователно издърпва генериращата машина нагоре – един обърнат вихър или съпротивителна (дърпаща) сила, ако желаете. Шаубергер често споменава тази сила, към която апарата би реагирал като при “магнетизъм”, “биомагнетизъм”, един “органичен вакуум”, една “привличаща сила” или, както най-често е наричана, "диамагнетизъм" (виж бележка 12).

В основата си това изглежда е втория етап на имплозията. Първият етап, който е уплътняващият ефект (където продуктите имплодират под действието на центростремителното циклоидно движение и се стичат в миниатюрно пространство, където, както той казва те се уплътняват до невероятна степен) но това трябва да се последва от тази отблъскваща сила – и след това следващата естествена прогреция – която, също като при процеса на Pipe, изстрлва продукта от уплътняващото пространство като куршум високо във въздуха (виж бележка 13).