Центробежния ефект на вортекса изхвърля по тежката течност/въздух към външния периметър, докато по леката течност/въздух се избутва към центъра. Електрично, поляризирания въздух с негативните йони или с електрони ще се избута към центъра и надолу, а въздуха с позитивно йонно съдържание ще се движи нагоре и навънка. Масата на електрона е 9.109x10^-31 кг. а позитивния йон от въздуха е около 2.656x10^-26 кг и може следователно да се види, че негативния електрон може да бъде само една-тридесетхилядна от позитивния йон, и разбира се много по подвижен.

Латентни сили на молекулярно ниво

Професор Дж. Х. Джеймс¹ пишейки за електроните, в частност за вродената сила на техния негативен заряд споменава: "Според най-добрите съвременни изчисления, количеството на този заряд е 4.774 x 10 ^–10 електростатични единици, докато масата на всеки електрод е 9.00 x 10 ^–28 грама. Тези изчисления, които са благодарение на Миликан и Бухерер, са вероятно точни до една хилядна. Ако искате по-голяма степен на точност радиуса на електрона е около 2 x 10 ^–13 cms. Може да направим някакви заключения за огромната концентрация на маса и електрификация в електрона отбелязвайки, че един грам електрони, натъпкани в кубче, ще заема място само от 7 x 10 ^–11 кубични сантиметра, докато два [такива] грама от електрони разположени на разстояние един метър един от друг, ще се отблъскват един друг със сила равна на тежестта на 3 x 10 ²² тона.

Електрическата сила на отблъскването превъзхожда гравитационната сила на привличането при съотношение 4.2 x 10 ⁴² към единица."

Подобно на аеродините на Виктор Шаубергер, които използват левитационната тяга, енергията на нло-типа изтласкване се създава от реакция към голямото сгъстяване на въздуха, който постоянно се всмуква във вортекса и следователно се прави така, че въздуха под апарата е по-плътен от въздуха над апарата. В други думи вортекса създава област на високо налягане под апатара и област на ниско налягане над апарата.

Но в този случай, в центъра на акумулаторния реактор има разнообразни свиващи устройства, които действат за да предотвратят високо турбулентния имплозивен циклоид, или вортекс, от изтичане. Изтласкването следотвателно, не може да се осъществи без сила. Когато започне да се оттласква апарата и достигне определен праг и отблъскващата сила придобие превес, отпускането може да бъде рязко и много мощно – високо компресираната енергия ще се разшири незабавно, вежнъж преминала през дупката, или периферния канал, в заобикалящия атмосферен въздух за да възвърне обратно нормалното си състояние.

Нормалния оттенък на енергията около един електро-аеродин е синя, което разбира се идва от атомите/електроните, които ускоряват и намаляват и след това се нормализират. 8Hz-та честота (или 8 пъти в секунда), която понякога е придружена от свистящ звук, който е бил чут от наблюдателите около тези електро-аеродини, които просто си кръжали, може да бъде един от ниско-скоростните неравномерни цикли за този модел енергийно излъчване, главните пулсации на които може да се излъчат на много по-висока честота (a неравномерен енергиен цикъл се осъществява, когато две или повече по-високи честотни импулса се насочат в близост, виж страницата движение с насочена високочестотна вълна).

Вортекса има центростремителна (както и центробежна) сил, която компресира “течността си” до степен, която съответства на 350,000 пъти по-голямо увеличение или мощна имплозивна всмукателна сила.² Ворктекса може да бъде считан за вълна с постоянно отслабваща амплитуда.  И като черната дупка, където енергията е всмукана вътре и чрез екстремна компресия е поляризира електрически, така също частиците, които се всмукват се разделят на електрон/позитрон двойки, и където, според теоретичната физика на Хокинг се осъществява емисия – дори от черните дупки в космоса – едновременно на позитивни и неутрални заряди. Съответно, в гърлото на вортекса сравнителната центробежна сила е позитивно заредена по-отношение на централното (негативно) гърло.

Според изследванията на Т. Дж. Дж., виж неговата “Вълнова Теория: Откритието на причината на гравитацията” (1938-52) молекулярната структура на въздуха или водата (или който и да е флуид) се променя драматично в една критична точка на между-атомното пространство, където “формалните” сили на привличане се преобразуват в една противоположна сила на отблъскване...

Между атомите и молекулите, които съставят течностите и въздуха баланса се поддържа, като електроните обикалят около ядрото на атома в прецизно определени обвивки/черупки. Електронните черупки на един атом не могат да се смесят с тези на други атоми -  ако това станеше, целият свят щеше да колапсира е една малка топчица! Очевидно трябва да съществува един всевалиден мощен механизъм, който може драматично, ако може така да кажем, да държат атомните и молекулярните структури на разстояние. Така че, когато между-атомното пространство между орбитните черупки е твърде много компресирано, се случва ‘отблъскване’, което кара нещата да се върнат обратно в нормално състояние. Както показва графиката, когато атомите достигнат определена близост, между  d₁ и d₀ те започват да се привличат – но по-нататъшната компресия отвъд d₀ е посрещната от пропорционално от отблъскване. Ако има ситуация, при която атомните структури може да бъдат принудени моментално, чрез свиване резултирало в ултра-висока компресия d_1, тогава отблъскващите сили биха били наистина много мощни.

Виктор Шаубергер е бил един изследовател, който е използвал този феномен с Имплозивно двигателната енергия – той открил начин, много прост начин, да компресира атомната структура на течащ флуид – до това ултра-високо ниво на компресия, и да използва резултантното разширение, като освободил отблъскваща енергия, така че да създаде област на ниско налягане над апарата, който просто се издигнал към него.