НЛО движение – от Пол Е. Потър

Основните примери на тази технология са аеродисковете детайлизирани в книгите Аферата Андреассон (виж фиг.1). Основните клонове на физиката, които се споменават са:       

Магнетохидродинамика
Динамика на флуидите
Електрохимия
Вихрова Имплозия
Електрокинетика
Физика на плазменото движение

Тези аеродискове са съставени от три части; горен полуинтериор, горна метална черупка (която действа едновременно като позитивен електрод и capacitor), и долна част (която е много ефективен асиметричен генератор,който насочва електромагнитната енергия). (виж фиг. 2)

Летателен апарат като този описан от Боб Лазар и други също ще бъде споменат в отделна страница (виж страницата Електрокинетично НЛО).

В кухия тороид се задвижва електролитна течност, която съдържа метални частици, във вътрешността, която е оградена с изолиращи стени, по посока на часовниковата стрелка, така че да се индуцира електростатични заряди с много високо напрежение/волтаж. (виж фиг. 3) Това се прави чрез интерфейсно зарядно изолиране, ламинарно (слоесто) зарядно изолиране, и трибоелектрично зареждане(на различните типове проводими и изолиращи (диелектрични) субстанции) в течността, докато тя се върти.  (виж бележка 1).

Тъй като интензивните заряди съставляват по-проводимите метални превръзки (suspensoids), изолиращата течност се движи към вътрешността на заострените периферни ръбове (чрез диелектричното движение към частта, където интензивността на полето в течността е най-високо). (виж see бележка 2) (също виж страницата за нееднородни електрични полета).

Съставките на течността би трябвало да са такива, че да създадат поляризационно електрично поле; и изолиращо (така че да предотврати изтичане между електричните полюси), и такова че да създава магнитно поле перпердикулярно на потока на течността/флуида.

Движението на течността може да бъде продуцирано по няколко начина; един от които включва концепцията на ТТ Браун, която използва обикновен пръчковиден електрод потопен в течност обградена от кух конусообразен електрод, и използването на реакцията на флуида в произтичащото не-еднородно електрично поле (виж US патентите му номер 3,267,860 и 3,196,296). Текущото изследване на електро-кинетичните ефекти получени, когато изолираща течност е подложена на електрическо поле се нарича електрохидродинамика, и ефекта е наблюдаван преди доста време; Майкъл Фарадей го е отбелязъл като ‘бурно движение’ през 1830-те.

В и около тороида протича реакция позната като Лоренцова сила, която в същността си управлява взаимодействието между акумулиращите се заряди и линиите на магнитното поле. (виж фиг. 4 и 4а). Поради това взаимодействие на силите електрическите заряди генерирани от движението на течността в изполираната структура се поляризира, и единия полюс (негативен) ще се настани в горната част на тороида, концентрирайки се главно във вътрешния горен ръб и горния външен ръб (виж страницата на Електролитния поток). Другия полюс на електрическия заряд (позитивен) ще се концентрира в островърхия долен вътрешен ръб на тороида (или дъгов-тороид виж бележка 3а). Всички тези ръбове, разбира се се разполагат по окръжността (което, за тороид с диаметър 40 фута е доста голям капацитет).

Структурата на Тороида

Тороида и горната черупка на НЛО-тата в конструктуирането си използват метали, които са подобни на металите на Земята, но процеса на структурирането им е напълно неконвенционален спрямо земните стандарти и се състои в някакъв вид електрическо ориентиране на молекулите за усилване на насочената проводимост.  Полковник Филип Дж. Корсо (в книгата си “Денят след Розуел”) споменава изследванията на Американската армия върху ЕТ технологиите и по-специално молекулярното подреждане на металните сплави. След като били направени научни лабораторни тестове на металните парчета от Розуел, те били занесени в Арт Бел (който е излъчвал радио толкшоу Дриймленд) и се установило, че те имат 60 пъти повече пос йонно съдържание ("Поглед към други светове - Том 2" Линфа М. Хауи стр.19) (виж бележка 3).

Тъй като електричните заряди не могат да бъдат проводими от зарядо-акумулиращата течност през стените на тороида и ръбовете, ще се породи capacitive ефект, който ще акумулира зарядите от противоположен поляритет на външните повърхности, което ще кореспондира на вътрешните по интензитет и разположение. Този ‘дифузен пласт’, както се нарича, на електричен заряд, е най-ефективен, когато течността се движи, и колкото по-бързо се движи течността толкова  по-ясно изразен ще бъде изолационният/разделителният ефект на електричните йони от йоните в движещия се по различен начин дифузен пласт отвън (виж бележка 4).

В този ред на мисли, зарядите, които се акумулират във външното пространство около и долния вътрешен ръб на тороида в дифузния пласт, който обгражда основния диск, ще бъдат негативни.  А зарядите акумулиращи се отвън по цялата обиколка на тороида ще бъдат позитивни. Резултата е като при двуполюсните електроди – построяването на линии на електростатично поле между тях и потенциално магнитно поле около тези линии (виж бележка 5).

Във апарата, над горната хоризонтална част на тороида, който също формира долната страна на радиалния планарен насочвател, индуцираните електрични заряди взаимодействат с магнитното поле на тороида, така че да формират хоризонтално въртящо се поле от поляризирани (позитивни/положителни) йони. Това въртящо се позитивно поле взаимодейства с обикновения въздух извън апарата, за да създаде един навлизащ поток от поляризиран и неутрално зареден вуздух, който веднага щом премине през периферния канал на апарата и над електрическо заредения външен ръб на тороида, става позитивно йонизиран от ефекта на остроъгълната йонизация (виж. Фиг. 6 и 7). Също, би трябвало да се спомене, че докато входящия въздушен поток минава през канала, специално изкривената му форма (на канала) действа като ускорител за ускоряване на въздушния поток (като при аерофолната динамика) – като по този начин в канала се създава зона с ниско налягане. Както ще бъде видяпо по-надолу това е един от многото механизми за създаване на зона с ниско налягане така че да се всмукат големи количества въздух в центъра.

Това увеличение на перферния потенциал на канала по обиколката на НЛО-то отговаря на увеличение в противоположно заредения потенциал на течността от вътрешността на тороида (по начина на капацитивния ефект).

Както може да се види от илюстрациите (виж фиг. 6 и 7) горната повърхност на радиалния планарен насочвател е също основата и пода (или главната тераса/дек) на горната ‘операционна’ секция на апарата, и би следвало да е направена от ламиниран метал, който защитава горната секция от електростатичните полета (чрез ефекта на Фарадей) и до някаква степен от електромагнитните полета генерирани от тороида отдолу.

Когато магнитните полета започнат да резонират поточните линиище създадат електрически вихрови токове (познати като токове на Фуко) по долната част на повърхността на пода, така че пластът от заредени частици да циркулира около повърхността (в съгласие с другите циркулиращи полета). Базата (основата) може да бъде електрически свързана (или директно свързана) с горния външен купол на апарата така че това да позволи на металния купол да придобие  външен позитивен заряд.  (виж фиг. 5) Самият купол може да бъде направен така, че да съхранява огромни количества електрическа енергия, по цялата му повърхност, ако е структуриран като capacitor (т.е. е ламиниран с много тънки пластове от изолиращ/диелектричен материал – колкото по-тънък толкова по усилен ще бъде capacitive ефект - в междината на различните пластове на проводимите материали) (виж бележка 6).

Би-Полярни Сетове от Сфери

Централното въртящо се тяло е направено от четири би-полярни сетове от сфери, които са държани на равно разстояние един от друг в метална чиния или диск. Дискът е формиран по такъв начин, че да пасне в периметъра на вътрешния долен ръб на тороида, така че да може да се върти свободно със сетовете със сфери, но също и да формира електростатично свързване/съединиение (виж фиг. 11) със зарядите на долния ръб на тороида. Този базов диск също има и дупка с малък диаметър за лъчение/излъчване.

Малките и големите сфери са специално конструирани, така че да акумулират големи количества от електрическа енергия (виж фиг. 8). Те могат, за тази цел , да бъдат направени от диелектрични (изолационни) стъкла покрити с парамагнитни частици (или димагнитен кварц структуриран с различни масови частици или части/секции). Те са сферични и с гладки повърхности за да предотвратят разсейване или изтичане на техните акумулирани заряди (размера им кореспондира с размера на заряда акумулиран из апарата – както ще бъде видяно по-долу) (виж виж страницата за Диелектрици).

Държейки двете сфери разделени е пример за изолиране на основната рамка (отново гладко-закръглена), която също придържа, заедно с изолиращите рамена, въртящото се стъклено/кварцово колело, което е пак гладко-закръглено, така че да не се даде път за изтичане на заряди. (виж бележка 7).

Рамото и колелото на всяко от четирите би-полярни sphere-sets се разполагат в централната част на тороида и колелата му позволяват да се върти по вътрешната вдлъбната стена, така че сферите да могат да се въртят по вертикалната ос на равнината.

Акумулаторния Реактор

Тъй като вътрешната сруктива на базовия диск и четирите сфери, връзката им с вътрешния вдлъбнат център на тороида, може да бъде свързана с плочи и диелектрици на capacitor, може да се види, че електрическите заряди разпределени около него отговарят изцяло на движението на зарядите акумулирани в него, и около външния периметър на тороида.

В действителност, целия апарат се държи като мулти-разграфен capacitor с умножени (мултиплицирани) противоположно заредени интерфейси (виж фиг. 9 електронна верига); при което, когато заряда се увеличава или намалява в която и да е секция, всички други секции ще кореспондират с увеличение и намаление на зарядите през различните чрез различни интерфейси. Ето защо поради принципа му на рабора може да се нарече, акумулатор реактор.

НЛО структурата отделя голямо внимание на формата; в този смисъл, че острите форми движат/преместват електрическата енергия, докато изкривените форми и по-специално гладко-заоблените повърхности съхраняват/складират електрическата енергия.  Големината на заряда е обратно пропорционална на радиуса на окръжността. Няма такива НЛО-та, които са “за шоу”, при тях всяка извивка и всеки ръб има специалн а функция. (виж фиг. 10)

Четирите големи долни сфери акумулират заряд от насочения долен ръб на зареждащия се тороид, докато горните малки сфери привличат към повърхността си електрически заряд от насочения вътрешен горен връх на тороида, въпреки че този ефект се усилва като централната системата от сфери всъщност се върти, както е обяснено по-долу.

Големите сфери се използват за да захранват с електрическа енергия малките сфери. Както е при електростатиците ако две сфери, голяма и малка, са взаимносвързани чрез проводник (тънка жица) или дору полупроводник така, че двете сфери да са на еднакъв потенциал, тогава силата/интензивността на заряда на малката сфера ще бъде много по-голям отколкото на голямата сфера (т.е. интензивността/силата на заряда е обратно пропорционален на радиуса на окръжността), и ако по-голямата сфера бъде заредена с отрицателен заряд, тогава външната (горна) крива на малката сфера ще бъде негативна, докато вътрешната (долна) крива на малката сфера ще бъде позитивна (или по скоро не-негативна). Тези малки и големи сетове от сфери следват същия принцип, и поради тази причина е забелязано, че малките сфери в НЛО-тата сияят ярко от енергията в тях.  Друга красота на тези конфигурации, в частност в използването на кварц, е че те не изпускат зарядите в пространството – те ги акумулират – и така винаги ще съществува една привличаща сила упражнена от различните заряди на тороида и тези сфери (виж бележка 8).

С така установената електрическа връзка, конструкциите от малки-големи сфери могат за по-голямо удобство да бъдат наричани би-полюси или би-полярни групи-сфери, просто за да ги разграничим като имащи различни електрически конфигурации между долната и горната част. (както ще бъде обяснено по-нататък, нито една сфера не е преимуществено негативно или позитивно поляризирана).

Щом съобщенията говорят, че тези диелектрични сфери пулсират със светлина от всички цветове на дъгата, това значе че електрическата енергия от атомите и молекулите от заобикалящия въздух се ‘удрят’ и стресират, то точка, в която електроните се изхвърлят от нормалните си орбити и прескачат от една орбита в друга като по този начин показват най-различни промени. Това изхвърляне на оцветени фотони е само визуалният ефект на екстремните ‘на ниво Ферми’ енергийни обмени, където електроните се ускоряват или забавят. Колкото по-нагоре вървим в спектъра (т.е. към синьо-бялото) толкова повече енергия се обменя. НЛО-то тогава ще сияе с червена и оранжева светлина при ‘ниски обороти’ и ще нараства пред жълто, зелено и синьо ‘когато набира скорост’, и като с крайна скорост ще свети с ярка бяла светлина – и около него ще има синкаво-бяла мъгла около него (виж бележка 9) (страницата Свидетелствал) (виж страницата почти експлозия).

Със забележителна изобретателност the locating wheels се въртят в пространството във вътрешната стена на тороида (т.нар. междинна секция на вдлъбнатата крива), която, електростатично, има много малко натрупан заряд поради кухата си  извивка, и която кореспондира с областта на неутрализиране на заряда в центъра на флуидния поток чрез Лоренцовите сили.

Основния диск, държейки четирите би-полюса, трябва да възпрепятства и свива долното магнитно поле на тороида, така че трябва да свие и ограничи долното магнитно поле на тороида, и да насочи поточните линии през, или главно чрез централната кухина/дупка. Тогава, той не би трябвало да е направен от същата конструкция както черупката на тороида, а би трябвало да е направен от не-магнитен метал също като алуминиева сплав – и може би дори от екзотичната покривна комбинация от магнезий/бисмут, която е открита в една от останките на падналите НЛО-та в Розуел (за едно наистина отлично направено разследване по този материал вижте “Погледи към други реалности Том 2” от Линда Молтън стр.11). Интересното е, че бисмута има някакви качества, които той трябва да притежава за да покаже т.нар. свойство “лаг в тока”, когато пулсиращите токове се използват при много ниски честоти и силно магнитно поле (виж бележка 10); като индикациите показват, че той има този капацитет. Бисмута също има висока атомна маса, и разбира се Хал ефект резистентност или диамагнетизъм. В обратния случай, не-магнитния материал като не може да предотврати всички магнитни енергийни линии при проникването им през него, ще конвертира част от енергията във въртящо се магнитно поле (т.нар. вихрови токове виж бележка 11) по повърхността си (виж фиг. 11 & 4), което ще допълни действието на другите заредени частици въртящи се около по-големите долни сфери чрез други взаимодействия, и тези въртения ще се обединят в създаване на енергийна сила.  Основния дисков метал би трябвало също да е ламиниран от външната си страна с изолиращ материал).

Централизиран Вихър/Вортекс

Няколко фактора спомагат за осигуряването на изсмукването на големи лоличества поляризиран въздух (виж Фиг. 12) в централната вдлъбната камера. Aкакто споменахме по-горе, когато магнитното поле на тороида се движи, някои от магнитните му линии (flux), и в частност външните, ще влязат в контакт с кръговия долен или горен радиален планар(planar) (виж фиг.13 & 14 & 15) и ще трансферират/пренесат техните енергии към този повърхностен метал и ще индуцират електрически токове в и около този не-магнитен материал. Тази индукция ще взаимодейства с зарядите от ‘дифузния пласт’ от горната плоска част на тороида, и в същото време взаимодействайки с радиалното не-еднородно магнитно поле (перпендикулярно на него) ще се придвижи в ротационна посока, към областта на най-висока плътност на магнитно поле (flux) – в центъра. И с електрическата и аеродинамична връзка между външния канал (през който се засмуква въздуха и се йонизира с позитивен заряд), и в областта на основния диск, която е негативно заредена, ще има привличане навътре, към центъра, където са по тежките позитивни въздушни йони (чрез електрофорезис)(виж страницата за нееднородни електрични полета) и неутралните въздушни йони (чрез диелектрофорезис); и общо взето извиването на тези движения, при електрическата им реакция със съсредоточаващите се линии на магнитното поле – които също ще индуцират ‘въртяща се полуос’ на електроните с по-малки маси (по-леките електрони) (също йонизирани от въздуха) към центъра – към който ще се тегли позитивно заредения въздух. И накрая, по силата на законите на индукцията, когато проводимата течност се върти около тороида, циркулиращата електрическа течност ще бъде индуцирана в директен отговор на това, и центъра й в осевата равнина, като резултат от взаимодействието  между не-еднородните линии на магнитното поле генерирани от първоначалната течност и ‘магнитно-форетичнотою движение на заредените частици  на дифузните пластове и йонизирания въздух всмукан през периферния канал – и че интензивността на индуцирания течен поток ще бъде много по-голяма в отговор на по-голямата плътност на течността в центъра...

Резултата е много силно въртяща се маса от въздух и заредени частици, което става докато в същия момент се засмукват все повече и повече въздух отвън от периферията на апарата (виж фиг. 16); и всичко това се централизира към централната дупка, така че въздуха да създаде собствено магнитно поле и линии, които се насочват надолу през тази дупка, към дъното на апарата, и след като излязат през въздуха, те се връщат вътре в областта на периферния канал, съсретодочавайки се по радиалния направляващ елемент и процеждайки се през циркулиращия негативен заряд за да ги принуди да се върнат обратно в рамките на централната дупка.

Както ще бъде видяно по-долу, това въртящо се циклонно/циклонетично поле, или вихър (виж страницата за вортекса), по-нататък бива стеснено и мощността му се усилва от допълнителните електрически полета, които трябва да се движат около него, в централната камера.

Но вече, струпването на магнитните енергийни линии и линиите на електрическото поле, и продължаващия наплив на поляризиран и йонизиран въздух и частици – всичко това се всмуква в тази централна кухина, което е доста забележително.

Ще отбележим, че всичките тези енергии се стичат в централната камера и имат само два начина да излязат:
Единия е обратно откъдето са дошли – по радиалния равнинен насочвател и периферния канал противоположно на влизащия поток; или радиален планарен насочвател. Втория, през малка дупка в центъра на основния диск – която е стеснена/запрещена с енергийните линии на магнитното поле, които обикновено обитават това пространство през което минават електрически заредените частици, за да бъдат накарани да се въртят наобратно , като магнитно огледало, и да се опитат да изстрелят обратно линиите на магнитното поле, точно там откъдето са дошли. Само при тази подредба на вихъра, вихровите поляризационни сили биха завъртяли надолу, отново и незабавно заредените частици – за да резултрират в осцилиращо движение в границите на вътрешния вихър.

Най-важното действие на вихъра, или циклонетичното поле, е свойството му да създава област на засмукване с ниско налягане. Това става чрез сгъстяването на течността му в по-малък размер от ‘нормалния’ (виж вортекс страницата). Ако е флуид (в случая е въздух) който заема определен обем от пространство и въртящ се вортекс, като масата е в пространство 1000 пъти по малко тогава въздуха ще бъде изтеглен за да запълни това изпразнено пространство - тоест вакуума. В повечето случаи вихъра е просто въртяща се фуния, която бликва от дъното на уплътнения въздух (или течност), и като ‘избягва’ отново нормализира по-големия си обем – и в случая на въздуха, с по-голямо налягане. Така, че под центъра на апарата се създава зона на високо налягане – също както под крилото на конвенционален самолет.

По нататък, вихъра притежава центростремително действие, или съсредоточаване, при което се случва сгъстяване/увеличаване на налягането и вероятно йонизиране, когато частиците на флуида се компресират достатъчно в още по ограничено пространство. Уплътняването във вихъра, ако е достатъчно мощно, може да промени баланса на атомната структура, за да повлияе върху компресирането на междуатомното пространство, което пък казва как да са подредени електронните обвивки и енергийните пластове. Уплътняването е един от няколкото начина да се получи енергията на отблъскването – което на атомно ниво – е най-мощната сила във Вселената. (виж бележка 12).

Вихърът също изпълнява и центрофугиращо действие, което много ефективно разделя електрическите заряди на атомите и молекулите от въртящата се течност или въздух; по-тежките частици (главно позитивни) са оставени бавно да се въртят около гърлото на вихъра, докато 30000 пъти по леките негативни електрони се стичат от гърлото с безкрайна скорос за да установят съществено потенциална разлика между върха и дъното (или респективно външно вътрешно). Също както вихъра на черната дупка всмуква всичко в дори по малка точка и едновременно позитивните и негативни частици се принуждават да изхвърчат в заобикалящото пространство.

Циклоконструктивни полета

Въртенето на системата на централната сфера до голяма степен усилва акумулирането на заряди върху горната и долните сфери; при въртенето на сферите през горното и долно нееднородно магнитни полета на тороида създава се потенциална разлика между повърхностните заряди на сферите между тези на обърнатата към центъра кривина и тези обърнати обратно. (виж Фиг.17); това електрическо потенциално различие, или ток на Фуко (Foucault Current), се създава, коагато проводник се движи през нееднородно магнитно поле, което има голяма плътност от едната страна в сравнение с другата.

Като резултат на диференциалана на Фуко на горните сфери, вътрешната (обърнатата към центъра) кривина би трябвало да притежава позитивен-заряд разлика, а външната отрицателен потенциал. В съответствие с тази подредба е зарядният процес на вихъра, защото когато централния вихър се формира и външните високо потизивни се свържат с вътрешните централно обърнати страни на горните сфери, докато се въртят ще бъде индуциран противоположен потенциал (негативен) на техните външни страни.

Електрическото поле от позитивни йони, което се събира на горната плоска повърхност на тороида се привлича от негативния заряд на долните сфери, които се въртят, всяка сфера издърпва част от позитивното поле през въздушната пролука (с помощта на горния вътрешен остър ръб на тороида) (виж Фиг. 18, 19, 20), и се разтяга в посоката на въртене като еластична мрежа. Четирите разтягащи се мрежи след това се принуждават да обикалят около външния периметър на централния вихър (поради позитивния заряд, който ще ги отблъсква), и в добавка, докато все още се привличват електрически един друг от всяка от горните сфери, те също ще бъдат отблъсквани една от друга за да се осигури, че те са захванати една с друга в четири отделни ‘циклоконструктивни’ спирали. (виж Фиг. 21, 22) (виж. бележка 13).

Вълново насочване

Извън и под апарата поляризираните електрически заряди, които са се акумулирали в двата концентрични пръстена ‘подобни на поничка’ под апарата са подредени и готови да проводят през изолиращия въздух между тях (спокойния въздух обикновено има сила на разрушение на полето от 3 x 10⁶ волта/метър), за да формират електромагнитна вълна, която трябва да се излъчи във въздуха отдолу – но те не могат да провеждат поради силата на магнитните полета от тороида, които държат двата заряда отделени един от друг, и в действителност, те се въртят около тези електрически полета около външната обвивка на тороида в същата посока (и формират ‘енергийна обвивка’ на граничната повърхност около обвивната на самия апарат – виж бележка 14b).

Енергията освобождава механизми, които се осъществяват, когато циклоконструктивните полета се вихрят около центъра и се издърпват в компресиращия ‘клин’ между другите извиващи се полета и централния вихър (виж фиг.23), като всички те са позитивно заредени (тези извиващи се полета по-нататък се затягат, чрез взаимодействието им с радиалното магнитно поле, което има склонност да движи позитивните заряди към центъра в посока обратна на часовниковата стрелка – и всички негативни заряди по посока на часовниковата стрелка навънка). Компресията резултира в отблъскване – и също като стегнатата часовникова пружинка, когато връзката й изведнъж щракне – полетата се освобождават и ‘отскачат’ в обратната посока (виж фиг.24).

Очевидно, всичко това се случва много бързо и повторяемо за части от секундата. Големите количества натрупана енергия във всяко едно от циклоконстриктивните полета съставени от йонизирани частици сега създава обратна-електродвижеща-сила (срещу магнитното поле на тороида) като електрическите полета пресичат радиалния равнинен вълнов насочвател и излизат от периферния канал.

Но с вътрешната промяна в електрическите налягания, наистина сменя поляритета, между вътрешния център и периферния канал ‘плазмата’ от йонизирани атоми и молекули след това се ускоряват навънка защото ‘електродите’, които съставляват равнинния вълнов насочвател стават противоположно заредени и така че тяхната конвергираща/съсредоточаваща сила, както споменахме по-горе, сега се отклонява от радиалния равнине вълнов насочвател.

Чрез събиране по двойки на ел. капацитет и обратната-електродвижеща-сила обратна по поляритет на дифузните пластове около тороида (едновременно в апарата и отвънка/отдолу) кара вътрешните заряди на тороида да се обърнат и магнитното поле моментално да колапсира и да се обърне. Поради ел. капацитета и проводимостта на този електрическа верига тороида ще продължава да се обръща и колапсира, да осцилира, в съответствие с останалите електрически реакции в акумулаторния реактор – също както ‘'настроена верига' (виж бележка 15).

В действителност, радиалния равнинен вълнов насочвател, буквално насочва вълните, по точно специфичен обхват на дължината на вълната, защото той има два равнинни електрода (отделени на около 12 см) с променлива потенциална разлика между тях, и радиално магнитно поле движещо се паралелно/успоредно на двете равнинни повърхности, така че придружаващото го електрическо поле да мине през вълновия насочвател перпендикулярно на магнитното поле и перпендикулярно на горните и долните проводници (виж фиг. 25). Цялата структура ще трансформира ‘плазмата’ в напречен, постоянно разширяващ се пръстен от енергия – енергия от електромагнитна вълна.

Красотата на тази система е, че въпреки първоначалните заряди, които се генерират от тороида, като уточняваме, че не всъщност изобщо не напускат апарата – защото зарядите насочени в изходящата електромагнитна вълна са индуцирани заряди взети от заобикалящия въздух. Апарата не изхвърля своята собствена енергия – изхвърля дифузните пластове...

Електромагнитни двигателни сили

(виж фиг.26) (виж бележка 16) (НЛО плазмения двигател). Едната вероятност е, че цялата кипяща маса от плазма се разширява като излезе от апарата почти със скоростта на светлината и след това взаимодейства с магнитното поле ‘замразено’ вътре в нея чрез вибриране във високо енергетично кинетично състояние. Този ефект би бил подобен на насочването на електромагнитна вълна, но докато електрическото поле и магнитното поле са замразени вътре в плазмата и резонират, продължаващото променящо се магнитно поле създава увеличаващ се електрически ток вътре в плазмата. И докато това взаимодействие се случава, трета векторна сила, произвежда разширяваща се ‘силова вълна’ от енергия във външния въздух, като по този начин напълно трансформира електромагнитната енергия в кинетична двигателна енергия – и по този начин задвижва НЛО-то (виж анимацията ‘нло тяга’).

Радио вълнови двигателни сили

Друг възможен източни на електрическа енергия идва от насочването на енергията като радио-честотни микро-вълни, през равнинните вълнови насочватели, които са конфигурирани в милиметровата честота на обхвата... особено в случаите, когато е засечено, че НЛО-тата излъчват микровълново честотно енергийно поле. (страницата за микровълново движение).