НЛО Плазма Двигател и изследването на потока MHD Др. Жан-Пиер Пети

"Трима водещи френски физици твърдят, че са направили ‘сензационен пробив’ в мистерията на задвижването на НЛОтата.

Др. Жан-Пиер Пети, Д-р. Клод Поер и Д-р. Морис Витон, са конструирали нещо, което наричат ‘НЛО двигател’ или, Пети-Витон Магнитохидродинамичен мотор, чрез използването на (както те твърдят), комбинация от електромагтнитна и ядрена енергия.

Френските учени твърдят, че са постигнали фантастични резултати и огромна изходна енергия от порядъка на 1,000 милиона вата. НЛО двигателя е бил построен в Астрономическата Обсерватория в Марсиилия.

Вероятно едно от най-невероятните неща във френския НЛО двигател, е че физиците твърдят, че са открили как да подтискат ударните вълни, които забавят всеки обект движещ се във въздуха. Пети казва:

"Всичко опира до стандартната физика. Електромагнитно поле създава област на ниско налягане под аеродина, или летящата чиния. Това може да се свърже и с присъщата плазма. Плазмата на магнитното поле е замръзнала вътре, и като се разширява с невероятни скорости, произвежда електрически ток. Използвайки плазма, може да се създаде пояс от ‘свободен въздух’. Молекулите на въздуха се избутват настрани без да се piling on top of each other, както правят когато нормален  aerofoil минава през атмосферата, достатъчно бързо за да премине звуковата бариера.

Не казваме, че сме решили проблема, но мислим че разгадахме принципа, който стои зад наблюдаваните ефекти при НЛОтата”.

В интерес на истината, единия от физиците, който е съ-развил НЛО двигател е официален глава на Френска НЛО организация. Др. Клод Поер, преди шеф на Астрономическия Департамент, Научни Системи, Дивизия Проекти и Дивизия Rockets Division на Френския Национален център за Космически Науки (French National Centre for Space Studies (CNES)), сега е директор на GEPAN (Groupe d'Etude des Phenomenes Aerospatiaux Non Identifies)".

[Горната информация е от книга озаглавена "Праисторическа бактеорологична война” от Робин Колинс (1980), който посочва източника си Australasian Post (от Los Angeles) датирано МАрт 31 1977 от една статия на French Ufo Motor от Бернар Д. Скот.]

По-долу са детайлите на другите оригинални документи и текущи интернет връзки.

Извадките са взети от интернет MHD (магнетохидродинамика) страницата на Др. Ж. П. Пети
(вижте линка на края)

... Ако цъкнете тук, ще прочетете Note aux Comptes rendus de l'Académie des science, публикуван в 1975. Ако не четете Френски, ето ви няколко кратки обяснения. Следваме първите три илюстрации. Във фигура 1, имаме дискообразна машина, с екваториален соленоид ( solenoid), чиито променливи токове създават променливо магнитно поле. Това устройство (благодарим на г-н Максуел) създава индуцирано електрическо поле E', което създава кръгови (циркулиращи) електрически токове. Комбинирайки тези токове  J' с постоянната стойност на магнитното поле ние получаваме радиалните сили (Hall ефекта се счита за пренебрежим); ние получаваме система от времево-зависими радиални сили J ' x B, които са насочени към вънка и към центъра, алтернативно. Така, че идеята е следната: Да предположим, че можем да създадем не-равномерна йонизация в околността на диска, контролирано във времето, ние можем да действаме върху течността, използвайки радиалните центробежни сили, когато са в наличност, на върха на диска и центростремителните сили, когато силата е обърната, на дъното на дискообразната машина (както е във фигура 3).

...На следващата фигура (Фиг. 4), е показан очакваният индуциран газов поток; около дискообразната машина:

...Изчисленията показват, че всмукателния (вакуумния) ефект може да бъде много силен, достатъчно силен за да неутрализира формацията от шокови вълни в точката застой на машината (движи се по оста си). Техническият проблем е бил да се модулира йонизацията в близост до стената, навреме. Ние си представихме първо устройство, което изглежда като “вълчи капан”:

...Представете си “с малък размер” конична дупка, в стената, заедно с оста си, като “топлийка”. И връзка на коничната-равнина, с кръгов електрод (анод). Централния електрон (този като топлийка) е зареден негативно. Тогава се формира ел. Изпразване в заобикалящия въздух, както е показано по горе. Последващото магнитно поле, асоциирано с това ел. изпразване, избутва свободните електрони надалеч и им придава енергия. Ние си помислихме, че това може да продуцира негативни йони с кратък живот във въздуха, правещи възможно MHD взаимодействието по време на живота на такива йони. В добре оборудвана лаборатория може би са били проведени такива опити, но ние не сме. От 1973 насам аз бях в астрономическа обсерватория, която не е оптималното място за провеждане на физични експерименти с плазма.

...Както и да е, в края на 1970-те, бяха открити някои интересни аспекти на машината. Добрите специалисти по плазма, знаят, че магнитното налягане клони към разпръскване  на ел. изпразванията. Ние направихме опит с това при експериментите с ниско налягане. Решението беше открито бързо. Вместо да създаваме B поле, чиято максимална стойност беше в симетричната равнина (създадена от единствена екваториалена намотка/бобина, ние решихме да използваме три, едно голямо и две по-малки, както е показано в следващата фигура (виж Фиг. 5):

...Отляво на тази фигура е оста на машината. На върха-вдясно е схематично разпределение на трите намотки/бобини, показващи пътя на електрическите потоци. На (главната) фигура, са магнитните линии. Сивата (сенчеста) област представлява ограничения обем, в който се простира плазмата. Експериментално е постигнат незабавен успех. След това стената на машината, за оптимизиране на MHD, взаимодействието трябва да бъде ортагонално на магнитните линии. Най-накрая, това е типичния аспект на нашия безелектроден MHD аеродин, използващ индукционния феномен и пулсовата йонизация, оптимизирана на MHD повърхностти:

...Виждате, че имаме проблеми с научната общност, армията, политиците и т.н.

...Кратковременната йонизация е трудна за осъществяване и управление.

MHD експерименти със Студен газ.

...Но, наскоро, се откри нова идея, която се обобщава в следната фигура:

...Стените на модела са направени от тефлон. В двете тефлонени черупки, са вмъкнати намотки/бобини (едната е екваториална и две “ограничителни/затварящи намотки/бобини”). Използват се два klystrons, свързани към два отделни вълнови насочватели. Те са показани на фигурата. Те предстаялват коаксиални месингови цилиндри. Когато единия е в действие, вторият е изключен, и така нататък. Тънкия пласт от месинг (червено) служи като дифузер и пръска микровълни. Месинговата плоча разположена в равнината симетрично предотвратява възуха в противоположния край на машината от йонизиране с микровълните.  В следващата фигура, ще покажем модел, когато вълните минават поп централния канал, и се разпръскват от тънки месингови пластини, в горната част, след това пресичат тефлона и създават тънък слой от йонизиран въздух. 3 GHz-овите микровълни са оптимума за йонизиране на въздух с нормално налягане, и йонизирания газ абсорбира микровълните. Поради тази причина йонизацията ще бъде ограничена в тънък слой.

За повече детайли на текущите изследователски проекти едновременно в MHD и Космологията (вижте магнетохидродинамиката на Жан Пиер Пети и неговия сайт Космология).

Въпреки, че технологията тук е много по-различна от описаното от Боб Лазар, човек въпреки това може да открие приликите в съобщенията на Лазар за вълновите тръби с анти-материя и микровълновия аналог. (вижте гравитационната страница на Лазар).