Бележки

бележка 1) За да илюстрираме слоестия (или ‘пластов’) поток, представете си течност, течаща в канал с униформена крос-секция. Ако течността е гъста, тя тече на серии от паралелни пластове (слоя). Пласта, който е в контакт със стените ще бъде в покой, докато пласта в центъра ще тече бързо, и следователно скоростта на всеки пласт, движейки се навътре към центъра ще бъде по-голяма. По отношение на такъв слоест поток, изолиращите течности могат да генерират големи количества електростатичен заряд просто движейки ги през изолирани контейнери (както е в случая с доставките и съхранението на петрола – направени са много изследвания за елиминиране на тези големи и потенциално опасни електрически заряди). Може да се даде и пример и друг пример с напластяването, когато в течността има суспенсоиди (поддържащи елементи), защото в присъствието на електрични и магнитни полета суспенсоидите ще се движат с различни скорости зависещи от това дали са диелектрици, параелектрици или фероелектрици и тези фактори след това ще повлияят върху електростатичното зареждане. Друга серия от фактори е различната магнитна податливост на суспенсоидите – и на течността. Как е структурирана течността, от какво е структурирана, и как тази композиция реагира на електростатичните полета до голяма степен афектира електрично-зарядните й характеристики.  Също вижте изследването на Патрик Фланаган в областта на повърхностното триене на колоидалната вода, и извличането на електричен заряд от водата във вихър (вортекс) в “Тайните на почвата” от Питър Томпкинс и Кристофър Бърд стр. 105-9; и “Чувствителен хаос” от Теодор Швенк (1976); и “Експерименти под знака на електричния заряд направени при потапянето на метал в течност” във “Физичен преглед” Том 22 (1923) стр. 134-6; и изследванията върху течностите на Рейнолд в “Елементарна флуидна механика” от Робърт Л. Стрийт (1996) стр 231-5; и в “Лекциите на Фейнман по физика” от Ричард. П. Фейнман (1970) Том 2 стр. 41-6 до 41-10; и разбира се работата на Шаубергер върху генерирането на висок волтаж от водата в “Еволюция на Енергията” от Колъм Коутс (2000) особено споменаването на Шаубергер за продуцирането на 200 милиона волта от вода в стр. 43.

бележка 2) От "Движение и утаяване на суспенсоидите в дивергентни електрични полета” от Хърбърт А Пол в “Журнал за проложна физика” брой 22, стр.871 (1951). Също виж 1980 “Годишен доклад за феномена на електрическата изолация и диелектриците”  (Национална академична преса – Вашингтон) стр. 82 (Т.Б. Джоунс).

бележка 3) Молекулярно подреждане в книгата на Корсо “Денят след Розуел” стр. 115 (стр/обратно 125). В същата книга Корсо също казва, че единия от апаратите, с които е работил е имал външна черупка направена от тънка сплав от сребро и мед – че този метал е бил “забележителен със своята проводимост, сякаш целият апарат е бил електрическа верига без съпротивление към потока на електричеството”, стр107 (стр/обратно 117) (виж кратко обобщение на референциите му относно нло технологията в страницата на Корсо). Вероятно, както в случая на Розуел, подобно екстра йонно съдържание усилва поляризацията на метала.

Според Даниел Дюрек, физик в A.Volta Applied Ceramics в Загреб, е била открира нова ‘магическа формула’, която работи надеждно при стайна температура. Хърватските учени казват, че тока ще тече без съпротивление през материал, който е смесица от олово, оловен карбонат, и сребърни оксиди, до около 30 °C (от "Ню Сайънтист" 31 Март 2001). Това е след тяхното скорошно откритие, че химичния магнезиев диборид има свръхпроводимост при температури почти двойни от тези, които са нужни за работата на предишно-познатите ни метални свръхпроводници (от "Ню Сайънтист" 3 Mарт, стр. 6).

Един извънземен артефакт от миниатюрно нло е бил намерен в Англия и е бил съставен от алтернативна смесица от мед (не-магнитен) – полистирен (изолатор) – мед; където (според лабораторните доклади от Лабораторията Кавендиш в Кембридж и Департамента на Металургията в Университета Манчестър) медта е имала не-кристална структура и полистирена е имал необикновено голяма маса, и е бил разпръснат през много пластове като фин магнитен прах. Дали това е някаква шега или ни показва как е било структурирано нло-то? Виж “UFO Quest" (1994) [преименувано на "Неидентифицираните летящи обекти" в 1999] от Алън Уотс стр47-8.

Дъговият-тороид, може да бъде направен от изолационен материал или пластове от метал-изолатор-метал материали, обаче някои съобщения го описват като стъкло-пластичен материал, или че някои метали в апарата стават прозрачни, когато се приложи електрическо поле – но този ефект на прозрачност може да се дължи на процедурата на подреждането на метала на молекулярно ниво и може да се установи при процеса на конструиране-материализация. Всъщност, прозраният ефект на металите е бил споменат в много независими източници и свидетели, също като Травис Уолтън, Даниел Фрай, Бети Андреассън Лука, и Боб Лазар, така че това е широко срещана ситуция.

Някои учени имат погрешно мнение, че нлото за да лети през земната атмосфера трябва да устоява на огромни количества топлина, но то има външна обвивка, която го предпазва напълно от топлината и триенето, и това става посредством електрохимичните реакции и ефектите на граничните слоеве на електронната йонизация на двигателните системи, като се продуцира ‘мек’ буфер между въздушната среда през която се пътува, и дори срещу ‘свръхзвуковата бариера’ – и нлото няма ‘остри ръбове’ за да продуцира триене с тях. Очевидно, американски, британски и руски физици от дълго време работят върху този принцип, за да намалят въздушното триене, за комерсиалните летателни апарати (виж статия озаглавена "Плазма магия" от Джъстин Мълинс в “Ню Сайънтист” 28 Окт 2000), и вярвам, че бомбардировача B2 има подобни характеристики (както се вижда от многобройните фотографии на бомбардировачи B-2A летящи над ВВБ Едуард, наскоро показани в специално издание на Авиосили Месечно – Самолети 2: Следващото поколение" Октомври 2000 в Обединеното Кралство).

бележка 4) Интересен момент тук е, че ако тороида е направен от проводим материал (и подходящо разделен и изолиран по ръбовете) течния поток в него ще е обратен на часовниковата стрелка за същото разпределение на поляритета на заряда. По-нататък, ако тороида е конструиран от полу-проводник и проводимостта му може да се контролира като се превключва от проводник и изолатор, тогава за същата посока на въртене на течния поток зоните на поляритет на заряда може да се превключват от позитивен към негативен и обратно.

бележка 5) В електрониката това е познато като изотропна/изотропична антена (тази дума произлиза от гръцкото еднакво във всички посоки) само в тази апликация не бихте искали да има излъчване на 360º, което ще доведе до разсейване на енергията или анулирането й. По подходящ изход от ситуацията би била насочващата, дирекционна антена.

бележка 6) Външния ръб на тороида зарежда обвивката, чрез потока от заряди през острия връх на външния периметър. Обвивката на купола е извита и изгладена така, че да акумулира електричен заряд – но, както вече бе споменато в главния текст, действителната куполна-обвивика не може да задържа увеличаващо се количество заряд ако материала на черупката е ламиниран (слоест).

бележка 7) Тук може да бъде включен някакъв вид превключвател от ‘полупроводников’ тип, който позволява волтажното налягане акумулиране от големите долни сфери да се усили – при увеличена плътност – в по-малките горни сфери – или може би е просто временна връзка.

бележка 8) Също съм виждал това споменато от Тесла (в американски патент 1,266,175 стр2 :100-125). Но това е стандартна електростатична технология.

бележка 9) Друга интересна връзка към тези визуални енергийни обмени е, че електро-аеродините са били виждани да енергизират толкова ярко и спонтанно, че очевидците го описват като зашеметяваш спектакъл приличащ на ‘почти експлозия’ (виж страницата Почти експлозия за линк към скорошните и главни научни открития).

бележка 10) Когато бисмутът е бил ‘открит’ около 1900-те на него са били приписвани всички видове странни и учудващи тестове: било е открито, че създава ‘бисмут EMF' изместващ поток* (или токов лаг) (виж, например, статия от Джордж К. Симпсън във “Филососфикъл Мегъзин” (Септ. 1901 том 2 стр. 300): Капица в 1920-те в Кейбридж открил, че бисмута променя размера си (чрез магнитострикция) в силно магнитно поле. И бисмута в по-скорошни времена е използван заради Hall ефекта си в полупроводникови устройства активирани от магнитни полета.  [* Но тогава, ако бисмута има токов лаг от 120° може да се приеме, че той ще измества-фазово електромагнитното поле осцилиращо в близкостоящия метал, и ще го усили.]

бележка 11) Медта и алуминия в не-едноторни магнитни полета създават ‘магнитно издърпване’. Вижте например, "Американски физичен журнал" Том 50 (Дек 1991) стр1123.

бележка 12) Феномена на йонизираното налягане се случва, когато във високо волатилно и компресирано състояние електроните се изтискват от техните енергийни нива (т.е. Ферми енергия) разрушавайки външните черупки и отделяйки се от атома. Виж "Плазма – Четвъртото състояние на материята" D.A. Франк-Каменетскии (Транс Дж. Норууд) 1972; също виж "Франсис Битер – Избрани документи по Електромагнетизма" ed: T. Ербер (1969) стр518-522.

бележка 13) В астрофизиката подобна структурае осевосиметричната спирала. Виж "Астрофизична флуидна динамика" E. Батанер (1996) стр163. Друг пример за подобна спирала в космоса е когато се формира звезда, от въртящото се магнитно поле, което когато спиралите му не могат да се стягат/навиват повече, излъчва ългов момент към периметъра на полето – за да завърти след това цялото поле, външно и вътрешно, с еднаква скорост. Виж "Магнетохидродинамика" Р.K.M. Ландшоф (1957) стр33.

бележка 14a) И с навиването на дяловете и отрязването на магнитните линии на тороида, при обикалянето им около центъра, те създават още токове (магнитохидродинамично генериране) както и издърпването на въздух от вън и обновяването на тези токове. И когато магнитното поле колапсира, ще има допълнително генериране на волтаж от този обратен-електромагнитен-честотен процес за осигуряване на осцилирането на токовете. Това се случва всеки път, когато полето колапсира и се построява отново.

бележка 14b) Аз всъщност видях това с очите си – металната кожа на кораба, под който бях даваше усещане за дълбочина, не изглеждаше като двуизмерна плоска повърхност; Видях метала като триизмерно блещукане – напълно енергизирано, сякаш имаше вибрационна плътност вместо мъртва метална кожа, сякаш атомите бяха свободно оставени.

бележка 15) Очевидно, най-подходящия начин да се получи тази енергия е да се “настроим на веригата” така, че зарядно-разреждащия-презареждащия цикъл да кореспондира с резонантна честота. Би трябвало да има такава област на обратни зарядни потоци (или, обратни електромотивни сили) от свръзките с мощност, с които да работи колапсиращото магнитно поле, и планарен-равнинен вълнов насочвател, който да функционира като вълнов насочвател (за къси дължини на вълните), за да може тази верига да работи повторяемо/серийно и да осцилира, при което, ако вземем под внимание факта, че компонентните части на апарата имат контролируем ел. капацитет и проводимост, възможно е също така и изходящата честота да бъде контролирана, и да се контролира съответно и кинетичната двигателна сила. И наистина А. Х. Бансън Младши, който е експериментирал с някои от електрокинетичните идеи на  ТТ Браун, казва в неговия патент "Устройство продуциращо електрична тяга", че неговото устройство работи много по-ефективно, когато честотата на приложения волтаж е “в резонанс с вътрешната амплитуда на молекулите на въздуха или газовата среда в която оперира апарата.” (US патент 3,223,038 Дек 14 1965 стр1:50) (виж  бележка 35 по-надолу за линк към страницата на Бансън).

Бележка: Ако течността е поляризирана и двуполюсните й молекули са подравнени към електричното поле, след разреждане те могат да обърнат подравняването си, въпреки че тенденцията би била обръщането да ‘разруши’ потока на течността и инерцията би върнала молекулите към оригиналното им подравняване. Това също ще има отношение към настройката на веригата, защото би действало като  индукция във веригата – освен ако тази ‘част’ на веригата е осцилирала в резонанс – в който случай ще се увеличи до голяма степен разполагаемия електричен заряд. Виж също "Магнитни Флуиди – Инженерни приложения" Б. М. Берковски (1993) стр20 за водно-базираните магнитни флуиди.

бележка 16) Въртящо се електрично поле съхранява кинетична енеригя и електрическа енергия (с действието на силовото си поле от центъра към външния регион)( "Плазма – Четвъртото състояние на материята" Д.А. Франк-Каменетскии (Транс. Дж. Норууд) 1972 стр86). Магнитоакустичната вълна на плазменото разширение е в една и съща посока (т.е. надлъжно "Плазма – Четвъротото състояние" стр116) с излъчването й. При плазма с магнитното поле замразено вътре в нея, скоростта на излъчване е дадена по-долу (стр.114) като:

Плазмата може също да притежава шокова вълна и при някои условия на енергийно разпръскване/разсейване подобни шокови вълни могат да се излъчат в пространството, и наистина те се срещат в пространството като резултат от действието на слънчевите петна – където Земята понякога получава доста големи електрически удари, като тази активност достига своя 11-годишен пик (Квебек, Канада в Март 1989) (И текущия пик от 2000/1, който се наблюдаваше от Космическия Център в Боулдър, Колорадо чрез сателита на НАСА, СОХО – и след това такъв пик се очаква през 2012...”) (За повече детайли вижте “Скапано време” в “Ню Сайънтист” 5 Август 2000 стр36; и дори “Един обикновен град” в “Ню Сайънтист” 1 Юли 2000 стр20).

Дали системата работи в космоса... В лабораторията си в Electrokinetics, Inc. (в края на 1950-те) TT Браун открива, че неговите електрокинетични ефекти работят по-добре във вакуум, и че по-малко той може да се използва във вакуум за продуцирането на същото количество издигане (виж документите му относно EHD в линка по-долу в бележка 17).

Професор Хал Путоф, един от водещите учени в света в областта на напредналите двигателни системи, е казал, че при същестуващите във вакуум може да се стимулира спонтанна емисия на енергия – с фактор 100 (от статия в Уоркшоп за напреднали двигателни системи от Януари 2001 в Института за Развиващите се науки, Университета в Съсекс – виж списание НЛО Март 2001 стр. 16).  Едно малко проникване в извънземната технология за манипулиране на електрическата енергия в космоса може да дойде от наблюденията на орбитиращите апарати (т.е. цилиндрообразните/цигарообразните кораби-майки) емитират течна пара или ‘струя’ около черупките си – като ако това беше просто като водна пара (може би това идва от електрически индуцирана термионична емисия) или може би е друг случай на ESR (електронен спин резонанс) термоелектрична реакция от използването на микровълновата радиация върху нещо просто като вода – която изглежда, че се използва от извънземните често при запасяване... След това движението може да се използва за генериране на електричен заряд за апарата докато  е в космоса (виж “Наблюдатели Две” Реймънд Е. Фаулър стр86).

бележка 17) Докато американските военни учени се моткат в края на 1950-те с нло изследванията си (и реализирайки – според съобщенията на Полк. Филип Корсо – че са далеч от разбирането на причините и методите на движението им...) Таунсенд Браун е доказал категорично обширното си познание в областта на електрокинетичното движение като развил свои собствени машини в лабораториите си, които давали 110% контра-гравитационна тяга.

Ето какво казва и самия Таунсенд Браун:  "Лабораторните устройства тежащи 100 грама (~3.5 унции) с по-малък енергиен източник продуцираха тяга от 110 грама, за еквивалент на електрически енергиен разход от 500 вата (250,000 волта @ 2.0 милиампера). Този експерименнт беше проведен във въздуха (1 атмосфера). Допълнителните изследвания индикират, много по-голяма ефективност (същата тяга за по-малко входяща енергия) на резултатите, когато експеримента се провежда във вакуум (10^-4 mm. Hg. Или по-добро), когато тока пада до около 2.0 микроампера.

Това нещо е сравнено с йонните двигатели на НАСА разработвани в Изследователския център Lewis, като при обекти тежащи няколко паунда (килограми) се продуцира 28.35 грама тяга при входяща енергия от 1,200 вата (10,000 волта @ 120 милиампера). Тези резултати са получени при  10⁸ mm. Hg. Вакуум." (За повече информация, върху нещото което Таунсенд Браун е нарекъл Хидростатично Задвижване, вижте оригиналните документи в Електрохидродинамика (Supp. A) (около 1960), от семейния сайт на Т Таунсенд Браун).

бележка 18) Виж "Извънземен Контакт" от Тимъти Гууд (1993) стр187; също виж и видеото на Боб Лазар.

бележка 19) ibid. стр179

бележка 20) ibid.стр188

бележка 21) US патент 7,326,715 (7 Април 1989)

бележка 22) Виж "Извънземен Контакт" от Тимъти Гууд (1993) стр181; и виж страницата на гравитационните генератори на Лазар.

бележка 23) Виж "Аферата Анреассон – Фаза Две" стр154. И за среща с подобен апарат от лейтенант в американското военно разузнаване в “Погледи към други реалности Том 2” от Линда. М. Хоуи стр93. Интересното е, че последните наблюдения на сфери в големи формации, очевидно някакъв вид разузнаване, са били видени във Уелс (между Ноември 1999 и Май 2000) ("Западна поща" Кардиф 16 Май 2000) ("Списание НЛО" (UK) Юли/Август 2000 стр43) ("Списание НЛО" (UK) Ноември/Декември 2000 стр4).

бележка 24) На тези които са наясно с електрониката, би било ясно, че проектирането на негативно електрическо поле във въздуха на някаква разстояние от апарата е много по-лесно от проектирането на позитивно поле. Но както самия ТТ Браун обяснява неговия ефект не работи изключително към позитивни електрод – а към областта с по ниска плътност на електрически енергийни/поточни линии (виж патента на Браун 3,187,206 фиг. 8C). Така, че в този случай сферата, тялото може да е позитивно заредено и средат, която то електрифицира може да е негативна (докато средата е разпръсната над голяма област така, че да оформи електрическото поле).

бележка 25) От начина, по който Лазар обяснява двигателната система на НЛО-то, върху което е работел, това не може да е ‘анти-гравитационна’ вълна, или дори ‘гравитационна’ вълна, която се използва от НЛО-то. Той казва във видеото, че при използването само на един от гравитационните усилватели се изхвърля пулсираща вълна, по която то ‘плава’. И докато то е безтегловно, другите два усилвателя се използват за създаване и проектиране на ‘смущение’ във въдуха пред него. Това ми звучи повече като електромагнитно ‘засяване’ на отдалечена област от въздуха-пространството (виж Сайта "Боб Лазар" на Джон Фархат за скици, снимки и текст за НЛО-тата и извънземните)... както и да е, Лазар след това обяснява, че апарата работи точно на обратно на самолетната тяга, т.е., че апарата реагира на смущението проектирано на разстояние като все едно бяга на надолнище  - и ето как то се движи. Ще видим...

В действителност, "хълмът" аналогично използван от Лазар, изглежда, че е прав от съвременното съобщение на Мейсън Роуз на електрогравитационното движение на ТТ Браун; и идеята за термоелектрическа конверсия от ‘ядрен реактор’ директно на електрическа енергия идва от бразилското флотско разузнаване в края на 50-те (“Извънземен Контакт” стр181) – може ли да заключим от това, че военните физици с които Лазар е работил в Зона 51 все още са използвали аналогии създадени в 1950-те!?!

...Всъщност НАСА (Изследователската лаборатория Franklin B. Mead) се е запънала в тестовете на принцип подобен на описаното от Лазар. Те имат "Lightcraft", който фокусира част от лазарен лъч пред апаратите си като “въздушен шиш/клин”, и след това йонизираната околна среда е накарана да издърпа (back past) апарата (ускорявайки попътната струя) и апарата се задвижва напред (виж статиятаПътища на светлината от Леик Н. Мирабо в "Сайънтифик Американ" Фев 1999 стр68).

бележка 26) Въпреки, че Тесла по това време в живота си е изкал да проектира разрушителна военна машина принципа на двигателната сила е подобен на това което той нарича “скаларна вълнова интерференция”, когато два лъча се излъчват, от различни точки, и на мястото където се пресичат се създава друга вълна, с увеличена енергия и скорост (нещо като оръжието Междузвездни Войни, където две енергийни вълни, с леко различни ъгли, се пресичат в точно определено място в пространството (като смесването на ‘по-ниски хибридни вълни’ със леко наклонен ъгъл на излъчване – всяка с различен ъгъл на наклон/падане) и резултиращата векторна вълна енергизира заредените частици – и по забележителен начин се изстрелва с голяма скорост на разстояние. Но за двигателна система вълните трябва да бъдат ‘амалгамирани’ на безкрайно разстояние от апарата и да продуцират електронна реакция с атмосферния въздух на тази локация – така че след това да се бута срещу електронната реакция в атмосферния въздух.

Може би М. К. Джесъп е знаел малко за това ‘студено струпване’, в книгата си “Случаят на НЛО-то” (1955) стр33, когато той е написал “Да предположим, че интелигентно същество е насочило концентрация на потенциа, който може да прави малки обеми от разреден въздух, да установи някакъв остров в гравитационното или магнитно поле, движейки острова както светлината на прожектор се движи върху тънки облаци." и, "При движение, този остров просто ще “замръзва” на ръба на напредване/движение и ще се “размразява” на другата страна. При този случай то би имало почти неограничена скорост, и също и ускорение...”

В по опростена форма от Вилхелм Райх също се използва система за йонизиране-на-разсояние с неговия ‘облако-buster'. Също виж "Фантастичните Изобретения на Никола Тесла" (1993) стр270. И "Списание Нексус" Април-Май 1996 стр55. И "Плазма – Четвъртото състояние" стр118.

бележка 27) Бих искал да видя повече НЛО съобщения като това на Джеймс МакДоналд; много е информативно, и авторът очевидно е свършил добре работата си и е запазил своята версия – особено когато е бил конфронтиран с “дезинформационната бригада”, която се е опитала да скрие това съобщение зад грешно попълване на дати и документи. Но съобщението оцелява. Вижте го на PDF в "Наблюдения на НЛО на ВВС в централните южни щати".

бележка 28) Бети Андреассон Лука, през годините, в които е била подложена на хипнотична регресия, е станала крайно умела в спомнянето на събития по време на отвличания. Тя е/била очевидно високо-еволюирал и опитен дух за извънземните, с които тя е говорила свободно за най-дълбоки духовни принципи, или за най-техническите детайли относно извънземната технология. В "The Watchers" (Реймънд Е. Фаулър 1990) тя има възстановени спомени за извънземно електронно инжениране, което е едновременно мистично и вдъхновяващо. Очевидно при този вид обстоятелства човек не си спомня всичко в детайли, но бих искал тук да включа някои фрази в трансфера на електричното поле, което тя е чула извънземните да споменават;

"... И съществото казва, че те прочистват и изравняват циклонетичната мистрия (фуния, вортекс – trowel).” (стр76), което е нещо свързано с течност (вода или някаква друга течност) течаща обратно на часовниковата стрелка около гладката външна повърхност на един от апаратите. И, “...Съществото казва: “Балансирайки осцилиращите телеметрични колела и изглаждайки.’ Ах, просто не мога да разбера част от това.” (стр77), следвано от “... въртящи се серии от полу-пълни SWING BACK. Течна линия? Магнитни пръстени и деполяризиращ ръб.” (стр77), където Бети след това обяснява, че вижда серии от сияещи електрически изпразвания да лазят навсякъде около апарата в околния въздух сякаш е стояла по средата на електрическа буря. (виж илюстрацията на Бети). Но най-интересната фраза е, че тя си спомня че е видяла доста впечатляваща експлозия. В този инцидент Бети е наблюдавала нло апарат на средно разстояние реещ се над езеро дърпайки вода с маркучи, и изведнъж е последвал много шумен “взрив”, искри от електричество потекли навсякъде около мястото, и очевидно нещо не е вървяло както трябва; Бети след това продължава, “...И те казаха, че имали нещо, нещо като обратен шок от нещо.” (стр54). Сега обратен шок не е нещо, което ще видите в речника по електроника, и със сигурност няма да сте чули за това в училище... но подобна фраза се среща в подобен смисъл на ‘експлозивен’ феномен, и мисля, че това е достатъчно да се направи по-нататъшно изследване (виж Атомо трансформиращата машина).

бележка 29) В графиката по-горе, когато двете вълнови форми от ляво се сравнят, втората просто е фазово изместена със 180º от горната и амплитудите им се анулират; докато двете горни вълнови форми отдясно са с една фаза (и със съща амплитуда) така, че резултата се проявява като усилен сигнал.

Една технология за анулиране на двете амплитуди е “шумо анулирането”, където електронен усилвател може да се направи така, че да репродуцира точно копие на звука идваш от локализирана област, да му даде 180-градусово фазово-изместване, да го насочи обратно към някой “слуша” в същата тази локализирана област – и като по магия – няма да се чува нищо освен тишина. Всъщност това е само теория, в практиката е много трудно да се анулира/канцелира напълно целия звук. Saab са направили такава звукоограничаваща система на техния комерсиален самолет за малко, но той не произвежда пълна тишина. Интересен и пикантен пример за шумо/звуко изолиране има в някои съобщени случаи на обезобразявае на добитък в Америка. Британецът Ник Куук, в ТВ документален филм “Тайна за милиони долари” по Канал 5 (Великобритания) (през 1999 и 2000) съобщава за Черно Бюджетни проекти в щатите използващи псевдо-нло технологии. Има интервю с Джон Хар, отглеждащ добитък в Колорадо, който описал ‘наблюдение’ на черен апарат кръжащ над ранчото му една вечер, като му се е сторило, че нещо нередно става наоколо. Въпреки, че апарата не произвеждал шум, човека бил сигурен, че апарата не бил нло, а хеликоптер, защото е можел да въртящото се роторно витло докато летял само на няколко метра над него преди да се оттегли безшумно в тъмнината. На дневна светлина следващия ден той е прегледал стадото си, като бил сигурен че голям брой от добитъка е бил осакатен по начин копиран сякаш се прави от извънземните. Военните се опитват да кажат, О да ние правим всичко това – но никой не може да каже, че не е правено от извънземни освен за техни собствени нужди...

бележка 30) Виж "Живите Енергии" от Колъм Коутс стр287; също виж и “Еволюцията на енергията” от Колъм Коутс стр140 и "Живата Материя" (1во издание) от Олоф Александерссон стр 142 (от бележките на Колъм Коутс).

бележка 31) Шаубергер, през 1950-те заявил, че неговият апарат “заработил в първия си опит... и се издигнал нагоре, оставяйки синьо-зелено, и след това сребърно сияние.” Виж “Живата материя” стр94.

бележка 32) Виж "Живите Енергии" стр287. Един от малките прототипи на Шаубергер е бил присвоен заедно с много други негови машини от американските сили в края на войната (виж “Живите Енергии” от Колъм Коутс стр288; и “Еволюцията на енергията” от Колъм Коутс стр177 за приложения текст от придружителния патент).

бележка 33) В една малка точка, торнадото има свирепи искри/светкавици, които могат да се видят да святкат от горе надолу, което очевидно е в мястото, където ефекта на разделяне на заряда изпразва акумулирането на противоположното електричество – но причината защо свекавицата блясва перпендикулярно към земята и не по кривата на въртящия се въздух е защото във вортекс (вихър) по тежките частици се задвижват центробежно и се акумулират във въздуха заобикалящ вихъра. Натрупва се някакво количество електрическа енергия във въздуха, и наистина тя може да се извлече от въздуха и може да бъде колосална, като това е показано от един глупав експеримента на Жерар Рено и успешните открития направени от Виктор Шаубергер.

бележка 34) Най-важната съставка се оказва диск  с ‘широк-ръб’, който оформя електрическото поле, и създава всеважния диференциал в плътността на електрическото поле между горната област на апарата и долната. Снимката на Piatan-ското НЛО е взета от “Фантастичните изобретния на Никола Тесла” (1993) стр298/299.

Иронично, усилията на Т Таунсенд Браун да развие супер електрокинетично НЛО не завършват с него. На един от неговите съратници по това време, Агню Х. Бансън Мл., със сигурност му е дадено поне същото знание за напредъка на работата на Браун. Той е бил удостоен с четири патента (US 2,958,790 (Ноември 1 1960); US 3,223,038 (Декември 14 1965); US 3,227,901 (Януари 4 1966); US 3,263,102 (Юли 26 1966)), което в основата си следва дизайна на Браун за ‘извития чадър’ (виж фиг 27 (v) и листата му с патенти). И докато патента на Бансън 3,263,102 предлага най-ранния метод за прилагане на насочена тяга , електрогравитационните дизайни на Бансън в патент 2,958,790 включват обширно развити версии на летящи дискове – което е забележително не само поради гениалността им но също и поради приликата им с НЛО-тата на Джордж Адамски... (вжи НЛО страницата Бансън (Адамски)) (и виж семейния сайт на Томас Таунсенд Браун за повече информация).

бележка 35) И какво да кажем за американската астронавтска наука, която сякаш има увлечение към СтарТрек, какво да кажем за тях използващи насочващи поляризирани лъчи от електро-динамични апарати като And how about a teaser for US Astronautical Science, seeing as it has a penchant for StarTrekisms, тракер-лъчи или преса-лъчи... същите принципи както бяха посочени по-горе. Има един пример, случая на Травис Уолтън, който е бил повален в безсъзнание от преса-лъч от НЛО, отново, състоящ се от поток от полязирирани частици, като той е стоял под апарата, и той издърпал тялото му в себе си (което със сигурност му е спасило живота, защото следващата съпка на апарата е била да излети оттам, което щеше да бъде съпроводено с енергийна емисия, която би силно обгорила тялото му... Мисля, че бедния човек доста е трябвало да се бори, когато е бил ‘взет’, и най-малкото с една всемогъща енграма (engram), която е блокирала паметта му) (за енграмата виж по-долу).

бележка 36) Енграма е ментално блокиране, което съдържа ментални изображения, като те се случват, когато човека е в безсъзнание и изпитва болка, съзнателния мозък се е изключил, но все още записва събитията, които се случват – във детайли. Когато човека се събуди няма да си спомня нищо в съзнание – но изображенията са заключени в подсъзнателния мозък – и могат да се извлекат. Съвета Dianetics има добър подход към тази техника, въпреки че по-прецизно знание за феномена на отвличанията (базиран на хиляди съобщения от отвлечени) може да се намер в сайта на Д-р Джон Мак и неговата организация Peer на Др. Джон Мак. До сега от ET похитителите се използва един интересен механизъм, при който те връщат отвлечения обратно в нормалната им среда и му дават някакво припокриване, застъпване (на някакво събитие преди да се случи отвличането), което осигурява непрекъснатост – така, че човека да не си спомня какво му се е случило. Извънземните също знаят ‘цялото минало’ на индивида (от това и миналите му преживявания), също както Наблюдателите Lipika които записват в Акашките записи, които теософиста Х. П. Блаватска коментира в “Тайната Доктрина) (1888), когато тя е написала “ Lipi-ka, от думата lipi, "записвам", буквално значещо "Преписвачи" (тези същества четирите “Безсмъртни”, които са споменати в “Атарва веда” като “Наблюдадетелите” или Пазителите на четирите ъгъла на небето). Мистично, тези Божествени същества са свързани с Карма, Закона на Възмездието, защото те са Записвачите на Анализите, които се появяват на невидими за нас таблети от Астрална Светлина (великото изображение-галерия на вечността) – запис на всяко действие, всяка мисъл, на мъжа и жената; на всичко, което е било, е, или ще бъде, във феноменалната Вселена... “. (За една интересна корелация вижте “Погледи към други светове Том 2” стр310); и изненадващо, наученото от нашите минали животи е главна черта на извънземните “Логоси”. Извънземните, според всички съобщения, са експерти относно това как работи човешкия мозък и душа – и в тези полета от тях не може да се избяга.

Как... О как, игнорирахме духа на тази планета... и нахранихме кучетата на войната с техните кости.

бележка 37) Много хора по света, които са преживели отвличане от нло, са били посещавани от военни установления (или дори правителствени представители и такива от НАСА) за да ги питат “Какво беше това...?”, които още чакат някакво задоволително обяснение от тези “експерти” – моите думи към тези хора е: преминете към ново виждане за нещата – търсете и ще намерите отговорите си другаде. Защото ако истината се каже на военните (относно извънземните, НЛОтата и т.н.) те не са в състояние да разберат това или цялата истина и не могат да го обяснят. Дана Радфийлд в книгата си “Призовани” предлага интересна гледна точка.

бележка 38) Въпреки че структурата на извънземния език изглежда много сложна, и дори изглежда триизмерна, извънземната азбука е изненадавщо насочена-напред. Буквите й кореспондират на структурите на Английската азбука – или с една 90° лиспваща извивка или една полуокръжна крива липсваща от формата на буквата. За повече информация относно текущите открития на извънземния символен език вижте “Погледи към други светове Том 2” стр195.

бележка 39) Има няколко предимства за отворените вълнови насочватели и техните приложения са многобройни според “Отворените Електромагнитни Вълнови насочватели” от Т. Роззи и М. Монгиардо (1997). Микровълнови ‘лещи’ разбира се, са също отворени (виж източници в бележка 40).

бележка 40) О да те го правят.... идеята за направата на изкуствени метални диелектрици е била за пръв път анонсирана през 1964, виж “Метално-лещови Антени” от В. Е. Кок в Proc. IRE (Ноември 1946) том 34 стр828-836; "Път-дължина Микровълнови лещи” от В. Е. Кок в Bell System Tech J. (Януари 1948) том 27 стр58-82. Също виж “Антени” от Джон Д. Краус (1988) глава 14 Лещови антени стр661-691. С такава технология при това би било наистина необходимо да имаме едно въздушно пространство около апарата. Щом вълните се генерират конвенционално между двата проводника в апарата, те биха могли да се насочат всъщност през ‘металната’ кожа на нло-то... аз бих постулирал, че чрез използването на изкуствени е-самолетни диелектрични лещи не бихте имали нужда от въздушно пространство! Така, че това би било отговор на много въпроси относно конструкцията на НЛО-тата.

бележка 41) Боб Лазар е намекнал, че неговото НЛО  е имало структурата на восъчна пита, а Бети Лука също съобщава, че извънземните използват подобни структури (виж “Аферата Андреассон” от Реймънд Е. Фаулър стр43). Също виж “Антени” от Джон Д. Краус стр674. И за микровълновата технология в общи линии виж отличната книга на Джоузеф Дж. Кар “Микровълни и технологияъа на безжичните комуникации”.

Говорейки за вълнови насочватели, преди доста време, когато Боб Лазар съобщи на света за НЛО апарата върху, който той е работел докато е бил в Зона 51, той спомена също че точно този апарат няма видима система от жици, които да са свързани един към друг в система от електрически кръгове.  Това, което имаше казва той, беше система от стъкло и фибро проводници, и разбира се когато той спекулира, че електронни сигнали могат да се траснферират през стъкло всеки се засмя. Но сега нашите телекомуникационни системи използват същата технология за превод на електронни информационни сигнали, и наистина, най-новите разработки (с внимание към изследователите Крис Шафер и Ерик Мазур от Университета в Харвард) е, че вълновите насочватели могат да се изгорят под повърхността на стъкло, с подходящо фокусирани лазери, за да формират електронни канали и превключващи точки (виж статията “Насочена светлина” от Иън Сампъл в "New Scientist" 21 Април 2001 стр21). Боб Лазар си разбира от работата!!