Докладът Rose


 Заглавието на този документ е "Опростено Разяснение на Употребата на Бифилд-Брауновият Ефект* като Решение на Проблемите в Космическата Навигация ", публикуван e през 1952 година от Мейсън Роуз, професор по философия в Прездентския Университет по Социални Изследвания. Написан е от ядрения физик Брандфорд Шанк, работил по-рано в Националната Лаборатория в Лос Аламос.


Подобно на други, ученият и мирянин първоначално не може да разбере връзката между Бифилд-Брауновият ефект и разбулването на мистерията около летящите чинии.


Същинската интерпретация на тази теория се отхвърля, защото и ученият и мирянинът са заставени да размишляват в сферата на електромагнетизма, докато Бифилд-Брауновият ефект се отнася до електрогравитацията.


Липсата на разбиране е оправдана, защото данните за електрогравитацията като сравнително скорошно и необявено откритие са трудни за намиране и разпространение. Таунсенд Браун, откривателят на електрогравитационното свързване, е единственият ни известен учен, който се е занимавал с излседвания в тази нова област на науката. Това е и причината никой да не желае да приеме електрогравитацията, чиято употреба в астронавтиката ще наложи изхвърляне на познатите и добре подредени принципи на електромагнетизма и сграбчването на коренно различните принципи на електрогравитацията. Електрогравитацинните явления не се подчиняват на законите на електромагнетизма. Трябва да се разбере, че електрогравитацията е едно напълно ново поле за научни изследвания и открития.


Най-ефикасният метод за разяснение на електрогравитацията е преглеждането на еволюционият напредък в електромагнетизма.


От най-малкият атом до най-огромната глактика, вселената действа на базата на три основни енергии: Електричество, Магнетизъм и Гравитация. Тези енергии могат да бъдат обяснени както следва:

 

Фигура 1 - Трите енергии:

Разглеждани по отделно,тези енергии нямат реална практическа употреба. Електричеството само по себе си е статично и затова е нефункционално. То най-много да накара косата ви да щръкне, но това е всичко. Магнетизма сам по себе си има много малка практическа употреба, като изключим компасите, а гравитацията не прави нищо друго освен да държи предметите и хората на земята.


Както и да е, когато са в комбинация, влизат в употреба в почти всички уреди, които съществуват. Конкретно, нашия електрически прогрес е изцяло на базата на конбинацията между електричеството и магнетизма, имено електромагнетизмът седи в основата на почти всеки известен начин на използване на електричеството в модерното общество.
Фарадей е провел първият продуктивен научен опит с електромагнетизъм около 1830 година, а Максуел завършва своята основна теоритична творба през 1865.


В своя труд в сферата на квантовата физика Макс Планк описва електромагнетизма при микроскопичните и субмикроскопични частици. А през 1905 година Айщайн изкача на преден план със своята теория на относителността (специална теория на относителността),which dealt with gravitation as applied to celestial bodies and universal mechanics.


Това на практика изчерпва откритията на тези четирима велики учени, заради тях нашия електрически прогрес се простира от простотата на една електрическа крушка до комплексността на ядрената физика.


През 1923 година, Др. Бифилд, професор по физика и астрономия в университета в Денисън и бивш съученик на Айщайн в Швейцария, наведен на мисълта от своя предшественик, Таусънд Браун, провежда убедителни експерименти, чрез които достига до откритието на Бифилд-Брауновият ефект и в крайна сметка на електрогравитацинната енергия.


Спектър (всъщност, Браун за пръв път наблюдава ефекта и привлича вниманието на Др. Бифилд, който провежда редица експерименти, за да определи произхода му и да увеличи ефектът - Juniper). Бифилд се изненадва от това,че ако се подаде силен електрически ток на кондензатор, окачен на нишка, то той проявава склонност към движение.


След двадесет и осем години проучвания от Браун в областа на свързващия ефект между електричеството и гравитацията, става ясно, че за всяко електромагнитно явление съществува електрогравитационен аналог. Това означава, от технична и комерсилна гледна точка, че бъдещите възможности за развитие и експлоатация са повече или много повече в сравнение с тези на настоящата електрическа индустрия. Когато се замислим за това, че електромагнетизма е в основата на телефона, телеграфа, радиото, телевизията, радара, електрическите генератори и мотори, производството и доставката на енергия, и е допълнение от първа необходимост при превоза на всякакъв вид неща, можем да разберем, че възможностите на един успореден, но различен прогрес в електрогравитацията предоставя почти неограничен брой преспективи.


Първоначалните експерименти проведени от Таусенд Браун, отнасящи се до поведението на кондезатор, когато се зареди с електричество, притежават характеристиките на елементарността, с която са белязани и едни от най-великите научни открития.


Първото изумително нещо било това, че когато кондезаторът се остави да виси свободно с полюсите в хоризонтално положение и се зареди се наблюдава рязък тласък близо да положителният полюс. Обръщането на полярността причинявалo и обръщане на посоката на тласъка. Експеримента е проведен както следва:


 

Фигура 2 - Бифилд-Браунов ефект:


Антигравитационният ефект на вертикалният тласък се доказва чрез балансиране. Кондензаторът се поставя на рамо на везна и след това се зарежда. След зареждането, ако положителният полюс е насочен нагоре, кондензаторът се задвижва нагоре, ако положителният полюс е насочен на долу, кондензаторът се изтласква надолу. Експериментът е проведен както е показано тук:


 

Фигура 3 - Баланс експеримент:


Тези два прости експеримента показват какво се има предвид под Бифилд-Браунов ефект. Това е първият и най-важен за нас единствен метод за въздействие върху гравитационното поле чрез електричество. Ефектът съдържа в себе си зародиша на котрола върху гравитацията от човека. Интензитета на ефекта се определя от пет фактора, които са:


1. Разстоянмието между пластините на кондезатора, колкото е по-малко, толкова по-силен е ефектът.


2. Способността на материала между пластините да задържа електрическата енергия под формата на напрежение. Мерната единица на тази способонст на материалите се нарича "К" на материала. Колкото са по-големи стойностите на "К", толкова по-голям е ефектът.


3. Площа на пластините, по-голямата площ дава по-голям Бифилд-Браунов ефект.


4. Проводимостта между пластините. По-голямото напрежение означава по-голям ефект.


5. Атомната маса на материала между пластините. По-голяма маса - по-голям ефект.


Това са петте точки, които са необясними от гледна точка на електромагнетизма и които представляват връзката с гравитацията.


На базата на последвалата експериментална работа от 1923 до 1926, Таунсенд Браун описва, както я нарича той, "летяща кола". Това е революционен метод за земен и екстра-земен полет, предложен за експерименти, докато моторно-двигателните самолети все още са били на примитивно ниво.


Това инжинерно достижение на Таунсенд Браун става още по забележително, когато се замислим за подобна машина, която се движи без помоща на движещи се части, не използва никакви аеродинамични принципи при полет и няма нито контролни повърхностти, нито витло.


Таусън Браун е открил тайната на летящите чинии години преди появата на данни за подобни обекти.


Сега вече, когато бяха посочени разликите между електромагнетизма и електрогравитацията, а основните принципи на Бифилд-Брауновият ефект бяха обяснени, сме готови най-накрая да разберем принципите на астронавтиката или завладяването на космоса.


Земята създава, а е и заобиколена от гравитационно поле, което започва да клони към нула, когато отиваме по-далече в космоса. Това поле притиска хората и предметите към земната повърхност; оттук то притиска и чинията към земята.
Както и да е, чрез използването на Бифилд-Брауновият ефект, летящата чиния може да генерира собствено електрогравитационно поле, което да смекчи това на Земята.


Това поле има поведението на вълна, с отрицателният полюс на върха на вълната и положителният полюс на дъното, летящата чиния се движи като дъска за сърф по склоновете на вълната. Това движение се поддържа от електрогравитационният генератор на чинията.


Понеже ориентацията на полета може да бъде контролирана, летящата чиния може да се движи чрез своя собствена цялостна (или континуум) генерирана вълна във всеки избран ъгъл и посока на движение.


Понеже чинията се движи по посока на положителното й поле, контролът се осъществява чрез промяна на ориентацията на положителният заряд. Control, therefore, is gained by switching charges rather than by the control surfaces. Тъй като летящта чиния се движи по склоновете на непрекъснатата движеща се вълна, която се генерира за да се измени земното гравитационно поле, не е необходим механичен двигател.

 

Фигура 4 - Управление на движението на чинията:


Веднъж след като разберем това, че хоризонталният и вертикалният контрол се получават чрез промяната на положителният полюс, което завърта полето, тогава ще сме в позиция да екстраполираме завършен дизайн на летяща чиния.


Методът на котрол на полета е илюстриран чрез проста диаграма, показваща неоходимите изменения на заряда за постигане на полет във желаната посока.
 

Фигура 5 - Управление на полета:


В ръбът на летящата чиния могат да се поберат няколко управляващи сегмента, така че тя да може да се завърта във всяка посока чрез проста смяна на положителните и отрицателните заряди. Вертикалният тласък може да се регулира чрез промяна на заряда на върха на чинията, а височината - чрез регулирането на количеството генериран заряд.


Напълно възможно е, летящите чинии да нямат външни чаркове за контрол на движението, нито да имат някакви видими двигателни части. Те летят като използват Бифилд-Брауновият електрогравитационен ефект и не използват нито един от стандартните аеродинамични принципи на въздухоплаването.


Летящите чинии не могат да бъдат обяснени чрез аеродинамичните принципи на самолетното инжинерство, както и да е, остарялата гледна точка е полезна чрез своите скептични теоритични анализи и емпирични тестове. 


Преди някой въобще да е виждал и разказвал за НЛО, Таусенд Браун разработва затворена летяща чиния - мащабен модел със свободно поведение, обикалящ около статично поле.


Браун не е започнал експериментите си с кръгли обекти, всъщност първият обект бил с триъгълна форама, след това с квадратна, след това с квадратна с одрязани върхове и най-накрая с заоблени обекти.


В края на краищата, за нуждите на експериментите била най-ефективна кръглата форма. Промените са били правени по експериментални причини.
За да разреши проблема при хоризонталното тласкане, Таусън Браун разработва профил форма, която позволява най-ефективна навигация на електрогравитационното поле за максимално вертикално (хоризонтално???) тласкане. Крайният профил, който разработва, е формата илюстрирана тук:

 

Фигура 6 - Форма на летящата чиния:


Първото сведение за дископодобен обект в небето е от 16 век. През дълги интервали от време през вековете се появяват и други такива сведения. По-голямата част от тях са ненадеждни наблюдения, изопачени за убеиделност. Но в тези стари сведения, както и в последвалата поредица от данни след 1947, има обща нишка относно появата и поведението, която прави всяка убеденост в несъществуването на летящите чинии много рискована.


Един от най-големите проблеми в доказването на тези данни е това, че и появата и поведението на тези обекти е невъзможно от научна гледна точка. Ето и някои от причините поради които съвременният човек е убеден, че не може да съществуват устройства като описаните:


1. Данните, в повечето случаи, не разкриват методи на задвижване. В нито едно от сведенията не се споменава перка. В някои от тях се описва обект с формата на цигара и дълга огнена следа зад нея. Тази огнена следа е с оранжево-червеникав цвят, индикираща неефикасно изгаряне на гориво, което я прави следа подобна на следите от ракети и реактивни самолети. Липса на физични закони, които да са способни да обяснят наблюдаваните движения.


2. Данните разкриват широк обсег на скорост и ускорение: от стационарно въртене до скорост многократно по-голяма от тази на съвременните ракети, а резките промени в движението, ускоряването/забавянето, също са далеч над възможностите на което и да е превозно средство изобретено от човека. Експертите отбелязват, че подобно ускорение би създало непоносим натиск върху човек или хуманоид. Затова, казват, данните са фалшиви.


3. Много сведенията се касаят за нощни наблюдения и описват светлина около периферията на обектите, обикновено синя или виолетова. Физиците отбелязват, че подобно светене е характерно при отделянето на много голямо електрично напрежение и заедно с това не може да се намери обяснение за появата и поведението на тези обекти.


4. Описанието на формите и действията показват цялостно или почти цялостно нарушаване на аеродинамичните закони. Обектите изглежда не се нуждаят от въздух за да летят, за разлика от самолетите.


Това са силни аргументи при положение,че предположенията зад тях са верни. Както по-рано казах, наблюдаваното движение на кондензатор е наречено Бифилд-Браунов ефект.


Изучавайки този ефект, Браун отбелязва през 1923 година това, че тази склонност на движение на заредния кондензатор може да прерастне в нов и съществено различен метод на задвижване.


През 1926 той описва "летяща кола" използваща този принцип.
През 1928 разработва действащи модели на плавателен съд задвижван по този начин.


През 1938 показва,че неговите специални кондензатори не само се движат,но и имат няколко интересни ефекта върху растенията и животните.


Всичко това за повечето от нас е просто повторение и затвърдяване на бързият научен прогрес толкова характерен за нашата ера. Но тогава неочаквано се появява Таунсенд Браун, работещ в своята лаборатория, строящ модели и изпробващ безкрайно варианти на размера, формата и дизайна на своите кондензатори, изработва летяща чиния, която лети около украсен с цветя и ленти кол, преди същите тези летящи чинии да се превърнат в тема на пресата. А причините по-горе, заради които учените отхвърлят данните за наблюдавани чинии, са доказано обясними и наложителни след като чиниите се подчиняват на принципите на електрогравитация.


Нека погледнем четирите причини в нова светлина:


1. Методът на задвижване е необясним. Летящите чинии направени от Браун нямат двигатели, нито някакви движещи се части. Те създават около себе си изменения в гравитационното поле, което е все едно да ги бутнем надолу по склона на някой хълм. Приличат на сърф който се спуска по вълната: дъската за сърф също се движи без мотор, а е понесена в посоката на вълната. Електрогравитационните чинии създават техен собствен "хълм", който е локално изкривяване на гравитационното поле, и се спускат по него в избраната посока.


2. Второто възражение засяга огромното ускорение, което на основа на предната технология, би подложило всяко живо същество в чинията на непоносим натиск. Но, казва Браун, пътниците в една от неговите чинии не са почуствали никакъв стрес, без значение от големината на ускорението. Това е така, защото корабът, всички пътници и товар реагират еднакво на вълноподобното изкривяване на локалното гравитационно поле. При самолета, реактивните двигатели изхвърлят въздух назад, който го изтласква напред. Този реактивен тласък на двигателите се предава на самолета. Заедно със самолетът се изтласкват и товара и пътниците напред противно на тяхната естествена тенденция да се движат равномерно и в постоянна посока. В летящата чиния няма предаване на тласък от един на друг. Цялстното движение е в унисон и отговаря на локалното изменение на гравитационното поле. Най-близката аналогия в житейския живот е спукането с асансьор. Когато асансьорът започне да се спуска, това не прилага натиск върху телата ни, всъщност и асансьорът и пътниците имат гравитационна тенденция да се движат надолу.


3. Чиниите на Таусенд Браун се нуждаят от силно зареден водещ ръб - положителният полюс. Подобен зареден полюс създава електрична корона. При по-големите направени модели се наблюдава синьо-виолетово светене, лесно забележимо в тъмното или при приглушена светлина. От космически кораб в реални размери, който работи на този принцип, може да се очаква да създаде поразителна корона, която да се вижда от мили разстояние.

4. Формата на Брауновите чинии е резултат от електрогравитационни съображения, а не от аеродинамични тестове на дизайна в тунел. Те се движат, не заради издигащия ги въздух, а заради промените в гравитационното поле. При действащите летящи чинии аеродинамичните съображения би трябвало да се имат предвид, но за да се редуцират триенето и съпротивленията, а не за да пораждат издигане и тласкане.


5. И накрая, когато Браун насочва вниманието си към усъвършенстване на начините за генериране на високо напрежение, най-обещаващия нов метод е свързан с използването на огнена струя за пренасянето на отрицателният заряд назад. Този пламък би бил относително неефикасен, ако се използваше както за добавка за по-добро изгаряне на горивото. Но използван в оранжево червен цвят, пламъкът ефективно пренася отрицателният заряд зад кораба.

Погледнати от друг ъгъл,о снованията на експертите да отхвърлят летящите чинии се превръщат в специфичните причини, поради които те могат да функционират на базата на електрогравитационите принципи.
Експериментите на Таунсенд Браун показват, че положителното поле, което обхожда предната част на чинията, действа и като буферно крило, което премахва въздухът от пътя. Това нематериално електрогравитационно поле работи като забиващ се клин, който смекчава свръхзвуковата бариера и така позволява на материалния водещ ръб да влезе в зона с намалено налягане.
 

Фигура 7 - Буферно крило:


Трябва да се отбележи, че при реактивните самолети или управляемите ракети допълнителното тегло добавено, за да се създаде Бифилд-Браунов електрогравитационен ефект, би трябвало да се компемсира от създаденoто изтласкване по-посока на положителното поле в началото на управляващия ръб.


Както вече отбелязохме, за всяко известно електромагнитно явление съществува аналогично електрогравитационно, но електрогравитационните приложения и резултати се различават от тези при електромагнетизма. Предположенията, че цялостно новата електрогравитационна индустрия е съпоставима с настоящата електроманетична, ще изплуват от теоретичната формулировка и емпиричните експерименти на Таунсенд Браун.


(* Публикуван в Science and Invention през Август 1929,също така и в Psychic Observer, Vol. XXXVII, No. 1)

Превод ssass