Филаделфийският Експеримент
(и TT Brown около 1952-1958)

"Говорейки теоретично, Браун се е опитал да обясни резултатите си с термините на Физиката на Обединените Полета. Изходната точка между Браун и голяма част от ортодоксалната наука е, че Браун твърдо е вярвал в съществуването на наблюдаем обединяващ ефект между гравитацията и електричеството, и че този обединяващ ефект е точно този демонстриран от неговите устройства. С други думи, той твърди, че (Бифилд-Браун) ефекта не само представлява доказана и демонстративна връзка между електричеството и гравитацията, но представлява ефект, върху който всъщност може да бъде въздействано и използван за двигателни цели едновременно в и извън земната атмосфера ¹. Приликите на всички тези идеи според твърденията са използвани във Филаделфийския експеримент.

‘Диелектрик’ се дефинира като материал, който има уникалната способност да абсорбира енергията и ‘заряда’ без да предава тази енергия на съседните материали. Някои диелектрици са способни да абсорбират огромни количества електрическа енергия (също споменаван като ‘електрически стрес’) без изпускане на заряда/разреждане, при условие, че енергията се захранва в диелектрика бавно и с нисък потенциал. Докато други диелектрици могат да се заредят и де-заредят/изпразнят от заряд при много висок потенциал на нива от сорта на няколко хиляди пъти в секунда. Таунсед Браун е бил заинтересован от втория вариан. Използвайки точно такъв диелектрик, Браун е конструирал дискообразни (или чиния-образни) кондензатори, като е приложил върху тях различни количества високоволтажен прав ток, и е свидетелствал на случването на ефекта [Бифилд-Браун ² ]. С подходящата конструкцуя и електрически потенциал (в обхвата на киловолти) дискообразните въздушни-фолиота ('airfoils') са били накарани да летят под тяхна собствена енергия, излъчвайки леко бръмчене и синкаво електрическо сияние. По научно, може би, процена на ‘летене’ може да бъде описан като ‘движение под влиянието на взаимодействие между електрическите и гравитационни полета по посока на позитивния електрод’.

През 1953, Браун е успял да демонстрира в лаборатория полета на дискообразни въздушни-фолиота (airfoils) 2 фута в диаметър и около 20 фута в диаметър по окръжността. Процеса е включвал връзването на тези чинио-образни апарати към централен полюс чрез жица, по която е бил доставян необходимия потенциал ток от порядъка на 50 000 волта с постоянен вход от 50 вата. Теста показал топ скорост от невероятните 17 фута за секунда (12 мили в час).

Работейки с почти свръхчовешка решителност и използвайки голяма част от личните си парични средства, Браун скоро е направил изключително постижение. На следващото си изложение, той е показал няколко диска с размери по 3 фута летящи на разстояние 50 фута, и резултатите били толкова впечатляващи, че били ведната класифицирани. Дори тогава, повечето от учените, които присъствали на демонстрациите останали скептични и обикновено отдавали това на двигателната сила на Браун, която те наричали ‘електрически вятър’ – въпреки факта, че за това би трябвало да има истински ‘електрически ураган’ за да продуцира потенциала на издигане, който бил наблюдаван! Въпреки това, за съжаление няколко ³ от учените стигнали до идеята, че (Бифилд-Браун) ефекта може да представлява, нещо съвсем ново в света на физиката. Било е потърсено правителствено финансиране за да може работата да продължи, но в 1955, осъзнавайки, че пари може да не дойдат изобщо,  недоволния Браун е отишъл в Европа с надеждата, че може да генерира малко повече ентусиазъм там.

Въпреки демонстрациите направени в Англия, нещата започнали да изглеждат обещаващи чак след покровителството на френската корпорация наречена La Societe Nationale de Construction Aeronautique Sud Ouest (SNCASO). По време на проведените конфиденциални тестове в лабораториите на компанията, Браун е успял да накара дисковете да полетят във вакуум с невероятни резултати. Браун е бил възторжен, не само че е успял да докаже, че дисковете му летят много по-ефективно без въздух, но и че е показал, че скоростта и ефективността на апаратите му може да се увеличи чрез захранването на по-висок волтаж на диелектричните чинии.

Съвременните обяснения ясно описват скорости от няколко стотин мили за час при използването на волтажи от обхвата на 100 000 до 200 000; и поне един автор говори за ‘генератор на огнен джет’ след това в плановите етапи, се предполага, че може да предостави потенциал до 15 милиона волта! (Виж US патента му 3,022,430). В действителност, били направени планове за незабавна конструкция на огромна вакуумна камера и енергиен източник на 500 000 волта, когато е станало бедствие изразяващо се в корпоративно сливане. SNCASO се е съгласила да се слее с по-голяма компания, Sud Est. Президента на появилата се компания е демонстрирал липса на интерес “към тези отвеяни усилия за движение” и вместо това е увеличил интереса в производството на въздушни рамки. В следствие, всички инсталации направени от предишния президент подсигуряващи електрогравитационните изследвания били закрити и вече напълно отчаяния Браун решил да се завърне в САЩ през 1956.”

[Взето от “Филаделфийския Експеримент” – от Чарлз Берлитц (1980) глава 10 (стр. 138-151)]

Бележка¹ Браун е провел изцяло нови серии от експерименти за да определи точната природа на тази нова сила, която той открил, и след много усилия той най-накрая е успял да развие устройство, което той оптимистично избрал да нарече ‘гравитатор’. Първоначалното изобретение е имало много груба структура, и е изглеждало като бакелитна кутия (виж Британски патент 300,311 фиг.8) дълго 12 инча и 4 инча високо; но когато е било поставено на везна със 100 киловатов енергиен източник апарата е показвал или придобиване или загуба на около един процент от теглото си, в зависимост от използваната поляризация.

Бележка ² Никъде не открих каквато и да е било научна референция за подобен ефект, въпреки че Браун (в неговите ранни лабораторни доклади) споменава, че Д-р Пол А. Бифилд, Директора на обсерваторията Суейзи в университета в Денисън Гренвил, Охайо (и близък приятел и съученик на Айнщайн в Цюрих), който през 20-те години на 20.век е ‘посял семето’ на тези изобретения на Браун. (За повече информация вижте семейния сайт на ТТ Браун).

Въпреки това, аз открих препратка към принципа Льо Шателиер-Браун, който описва електрокинетичния феномен като най-вероятно идващ от работата на ТТ Браун: ако се случва движение под влиянието на електрическо поле, тогава от самото движение би трябвало да се формира електрическо поле (в присъствието на електрокинетичен потенциал). (Взето от “Принципи на Електрохимията” (2ро издание) от Джири Корита (1993) стр.243)

Бележка ³ Когато една идея е добра тя се спонсорира и развива, когато една идея е много добра, тя се класифицира и скрива. Супер! Но полк. Филип Дж. Корсо в книгата си “Денят след Розуел” (1997) казва: “Ако теоретичните експерименти с магнитно поле провеждани от инженерите и пионерите в електрическата енергия Пол Бифилд и Таунсенд Браун през 20-те години на 20.век в Калифорнийския институт за напреднали науки бяха точно съобщени – и Американските военни както и деловодителите на научни доклади в Младежкото Бюро за разследване на Хувър бяха следели внимателно какво правят инженерите – тогава технологичната теория за антигравитационните полети щеше да съществува преди Втората Световна Война.”  (h/back стр.110/111)(стр./back стр.120).

 
Но отново, тази ера на работата на Браун угасва в незначителност, ако погледнете недовършената му работа в неговите Electrokinetics Inc. лаборатории (виж страницата за Електрохидродинамика) и Лабораторията на Бансън в началото на 1960-те (виж страницата Бансън (Адамски) НЛО)...