При сферично тяло във вихрово движение вътрешната центростремителна сила трансферирана чрез повърхността на сферата е всъщност гравитационна сила.

Айнщайн е казал, че гравитацията не е сила, а собственост на пространството, която включва фактора време.

Според Брус Кати и неговата "Математика на световната мрежа" земната атмосфера, или по-точно гравитационната област на земята, има кръстосани магнитни линии съставени от милиарди или трилиони пресичащи се линии, които се проявяват като токове на Фуко, микро-вихри, които в замяна общо се проявяват като гравитация (с ширина (latitudinal flux) от 1257 линии на квадратен сантиметър, и дължина от 1850 линии на квадратен сантиметър) (виж бележка 17).

Според Боб Лазар, говорейки за една от двигателните системи на НЛО-то върху, което е работел, “апарата не създава ‘анти-гравитационно поле’, както някои предполагат: “Това е гравитационно поле, което леко изместено встрани от текущото, което е наоколо – но това е същата гравитационна вълна. Изместването (фазата) варира от 180 градуса до нула... по дължина.”

Така, че докато нормалните вълни и магнитни линии са ‘във фаза’, резултата е максимален поток (current) на максимум магнитно поле, като това което иска да каже Боб Лазар изглежда, е че чрез промяната на посоката на електромагнитната вълна, може да се създаде векторна сила – която действа срещу гравитационната която действа на нашата планета. Или, да кажем например, че 90º е фазата на гравитацията – ако фазата се промени (някъде между 180º и 0º) тогава, центростремителната сила ще бъде повече, или по-малко (виж обяснението на Боб Лазар).

Ако създадете същия поток/магнитно поле/ магнитно поле но с променена фаза, да кажем на 100º, ще станете по-тежък, а пък при 80º ще бъдете по-лек...

И контрола на честотата (или фазата на модулация) следователно може да бъде контрол над ускорението, издигането и посоката според това колко сръчно се контролират променливите...