В това изобретение, нееднородните полета са дивергентни. Дивергентните полета могат да бъдат радиални, с ръбове или конични. При такива дивергентни полета, йоните се отклоняват, също така и ускоряват, чрез електрофоретичните сили. Ефекта обикновено познат като ‘йонно издърпване’ също предава импулса на обкръжаващата среда. При дивергентните полета, обкръжаващата среда освен това е повлияна от електрохидродинамичните сили и клони към посоката на дивергенция. Този ефект също е познат като електростриктивна хидродинамика...

Обкръжаващата среда е средата, в която оперира емитера. Обикновено, но не задължително, обкръжаващата среда е атмосферния въздух. Подобен поток може да се наблюдавава, ако емитера оперира в други флуидни диелектрици, също като трансформиращо масло (transformer oil) или газове при различни налягания.

Гореописаните 2 сили са повлияни до някаква степен от трета сила, която се дефинира като диелектрофоретична. Тази сила, също присъстваща в дивергентните полета, оперира (действа) в противоположна посока и има склонност да движи клони провесения полязиран диелектричен материал от периферния електрод към централния електрод на радиален генератор. (Фиг.1), или обикновено, от по-големия електрод към по-малкия. Склонността на диелектрофоретичната сила е да движи провесения материал в електрическо поле, т.е. по посока на съсредоточаване. Наблюдавано е в реални тестове, че диелектрофоретичните сили в това изобретение са сравнително слаби и обикновено се прикриват от по силните електрофоретични (йонно-привличане-местене) и електрохидродинамичните сили. Очевидно, в плоска вана и цилиндрични емитери, обяснено по-долу, операцията произтича изцяло от електрофоретичните и елетрохидродинамичните сили.

Йонизацията която се случва до по-малкия електрод е причинена от крайно високите електрически градиенти в този регион на полето. Тази йонизация произтича от извличането на електроните от въздушните молекули и свободните течни частици веднага се приближават към електрода и суспендираните флуидни частици незабавноо се приближават към електрода (виж страницата за електронна каскада). Тези аеро-йони или аерозолни частици придобиват заряда си обикновено в региона на по-малкия електрод. При придобиването на заряд, мнозинството от аеро-йоните или заредените аерозолни частици следват електрическите линии на силата (енергията) и се движат обикновено по посока на по-големия електрод но не го удрят. В случая на плоско-ванните йонни генератори, наблюдавания вид на потока е първо напред, след това успоредно на повърхността на по-големия електрод и след това в сравнително права линия п о посока на електрода. В случая на цилиндричните генератори, потока е радиален към стените на цилиндъра, след това през пролуката на електрода. Ясно е, че този модел на потока не произтича от (но не винаги) просто електростатично (Coulomb) привличане, и поради това особено поведение електрохидродинамичната сил (електростриктивна хидродинамика) е явно до голяма степен отговорна за наблюдавания поток.

Допълнителната йонизация в региона на по-малкия електрод може да бъде осигурена от излъчващ източник, също като ултра-виолетова лампа или радиоактивен материал. Лампата или радиоактивния източник може да бъдат на мястото на по-малкия електрод така че да бъдат в подходяща позиция за подхранване на йоните по най-ефективния начин в дивергентното електростатично поле. Там където се използва радиоактивен материал, по-малкия електрод е съставен от, или покрит с със съответния материал.

Там където е желателно да има тежки метални йони, като при продуцирането на тяга, по-малкия електрод отново се модифицира. В този пример, електрода може да вземе формата на електрически-нагрята туба съдържаща разтопен цезий или друг йонизиран или можещ да се йонизира материал. Тубата е направена от волфрам sponge или нещо от сорта за да бъде промокаемо към гореспоменатия разтопен материал. При достигането на външната повърхност на тубата, еднополюсните (еднополярните) йони от материала се прихващат от дивергентните електрически полета и се изкарват към и отвъд по-големия електрод чрез комбинацията на двигателните сили описани по-горе...

Двата електрода (във фигура 2) се поддържат на различни електрически потенциали чрез високо волтажен източник 15. Поляритета може да бъде обърнат за да се обърне поляритета на генерираните йони, но такова обръщане не променя посоката на потока на йоните или околната среда. Тази базова структура е същата както тази илюстрирана в два от споменатите патенти.

Фигура [3] показва скица на електродите 10 и 12 показваща потока на околната среда (течност, газ). Трябва да се отбележи, че потока е първо различен от електрода 10, който обикновено е успореден на повърхността на електрода 12 и проектира (излъчва) поток оттам под формата на прави линии.  Заредената околна среда в региона на електрод 10 се ускорява отначало напред, след това отвъд електрод 12, така че устройтвото в действителност, служи едновременно като йонизатор и произвеждащо  тяга...

В някои случаи, е открито, че е по-добре да се сложи фитил вместо filiform електрод 10, или алтернативно, да се обвие жица-електрод с дренаж/тампон/обвивка. Целта е по ефективна проводимост на течната среда в региона на разсейване (атомизиране). Този тип на атомизиране произтича от силните външни/насочени навън повърхностни сили насочени към ‘експлоадиране’ на течността прилепвайки се към електрода в региона на интензивни електростатични полета...

Фигура [4] показва структура подобна на тези в предишните фигури, само че тука има една удължена ултравиолетова лампа 28, също като кварцова-туба живачна изпаряваща/за изпараяване/vapor лампа, която е сложена вместо електрод 10. Лампата е съставена от електрод, който си кореспондира с електрод 10 във фигура 1. При тази цялост на изобретението, ултравиолетовата лапма 28 е енергизирана от трансформатор 24. Едната страна на лампата трябва да бъде приземена (както е показано), или лампата може да се бъде високо зареден електрод като електрод 12 е заземен; в който случай трансформатора 24 ще бъде вторично изолиран от земята. Ултравиолетовата радиация от лампата 24 йонизира въздуха или околната среда в непостредствената околност на лампата. Еднополюсните йони селективно се задвижват от полето към и отвъд електрод 12, както е показано в примера на потока във фигура [3].