Елемент 115, ключът за разбирането на това как ултра-секретния “Черен свят” създава флота способна да манипулира гравитацията и пространство/времето, беше идентифициран, и неотдавнашното откритие на елемент 118, който се разпада на елемент 114, и по нататък подпомага идентифицирането на възможностите му.  Най-важното качество на този по-тежък, стабилен елемент е че гравитационната А вълна е толкова богата, че всъщност се простира оттатък периметъра на атома. Тези по-тежки, стабилни елементи буквално имат свое собствено гравитационно А поле около тях, освен гравитационното В поле, което е естествено за цялата материя.

Ключът към системите за гравитационен контрол

Атомите, които не се срещат естествено в природата имат достатъчно протони и неутрони за да акумулират гравитационна А вълна за да се прострат извън атомния периметър. Дори сега обаче разстоянието по което гравитационната А вълна се простира отвъд атомния периметър е безкрайно малко, тази вълна е достъпна и тя си има своя амплитуда, дължина, и честота, също като всяка друга вълна в електромагнитния спектър. Веднъж получили достъп до гравитационната А вълна вие можете да я усилите също както усилвате другите електромагнитни вълни. И по-същия начин се, А вълната се усилва и след това фокусира към желаната цел за да причини пространство/времевото изкривяване от което се нуждае практическото космическо пътуване. Ние усилваме вълна която едва превишава периметъра на атома докато стане толкова голяма, че да може да изкривява обширни области от просранство времето.

Трансмутация

Ние синтезираме по тежки, нестабилни елементи като използваме по стабилни елементи отколкото обектите в ускорител. След това бомбардираме елемента обект с най-различни атомни и суб-атомни частици. Когато правим това ние всъщност принуждаваме неутроните в ядрото на атома и в някои случаи сливаме две различни частици заедно. В тази точка се осъществява трансмутацията.

Като един пример, в началото на 80-те, лаборатирията за тежки йонни изследвания в Дармщот, Германия синтезира малко от елемент 109 чрез бомбардирането на Бисмут 203 с Желязо 59. И за да покажат колко трудно е да се направи това, те трябваше да бомбардират елемента цел за седмица за да синтезират 1 атом от елемент 109. Същата лаборатория планира, че в бъдеще те ще могат да бомбардират Curium 248 с Калций 48 за да получат елемент 116, който след това ще се разпадне чрез серии от нуклеиди, които са неизвестни на тях, но добре познати на учените от S4 разположени в комплекса Езерото на конярите (младоженците).

Продължителността на времето, което един елемент съществува преди да се разпадне зависи от стабилността му. Атомите на някои елементи се разпадат по-бързо от атомите на други, така че колкото е по–нестабилен един елемент толкова по-бързо се разпада той. Когато един атом се разпада, той изпуска или излъчва суб-атомни частици и енергия, която е радиацията регистрирана от Гайгеровия Брояч.

Извънземна Флота

Реакторът е намерен на извънземен кораб в S4, като това беше споменато от физика Робърт Лазар. Реакторът е главно базиран на супертежък елемент с атомно число 115. Елемент 115 ще бъде обозначен като "Ununpentium" според насоките на IUPAC.

Четвъртък, 9 Юни 1999 Публикувано на 10:52 GMT 11:52
UK Sci/Tech
Създадени нови супертежки елементи

Колизията от олово и криптон води до нови елементи.
BBC Нюз Онлайн Научен редактор Др. Дейвид Уайтхаус

Два нови “супертежки” елемента бяха създадени чрез бомбардирането на атоми на оловото с енргийно-пакетирани атоми на Криптон на нивото на два трилиона за секунда. След 11 дни, учените работещи в Националната лаборатория Lawrence Berkeley, US, произведоха точно три(3) атома от елемент 118. Всеки един съдържа 118 протона и 175 неутрона в ядрото си. Новите елементи се разпадат почти веднага на елемент 116, като самият той беше с кратък живот . Но за този кратък момент, имаше само три атома на Земята от тези елементи. Кен Грегорич, атомният физик който води отбора на откривателите, каза: ”Нашият неочакван успех в продуцирането на тези супертежки елементи отвори цял свят на възможности използвайки подобни реакции: нови елементи и изотопи. Американският секретар на Енергията, Бил Ричърдсън, коментира: "Това чудесно откритие отваря врата за по-нататъшно разбиране на структурата на атомните частици.”

Нестабилна Комбинация

Атомът се състои от централно ядро обградено от облак от електрони. Ядрото съдържа протони и неутрони. Но не всички комбинации от протони и неутрони са стабилни. В природата, никой елемент по тежък от Урана, с 92 протона и 146 неутрона, не може да се намери нормално. Учените могат да направят по-тежки чрез съединяването на две големи ядра и надявайки се те да формират ново, по-тежко ядро за кратко време. Един от най-знаменателните аспекти на новите елементи, е че тяхната честота на разпадане се заключва с теориите, които предричат един "остров на стабилност" за атомите съдържащи прибизително 114 протона и 184 неутрона.
 

"Ние скочихме над морето от нестабилност на острова на стабилност, който се предсказваше от теориите от 1970 насам," каза атомният Виктор Нинов. Той е първия автор на статия върху откритието предоставена списанието Physical Review Letters.

Атомна структура

Синтетичните елементи са често с къс живот, но доствят на учените ценна информация за структурата на атомните ядра. Те също предлагат удобни случаи за изучаване на химичните характеристики на елементите по-тежки от урана. И-Янг-Лии, научен директор на атомния разбивач в Националната лаборатория Lawrence Berkeley, казва "От открието на тези два нови елемента, е ясно че островът на стабилност мойе да бъде достигнат. "Допълнително подобни реакции може да се използват за продуциране на други елементи и изотопи, доставяйки ни нов богат регион за изучаване на атомните характеристики.

Бърза работа

За Елемент118 е нужно по-малко от една хилядна за да се разпадне емитирайки алфа частици. Това оставя зад себе си изотоп от елемент 116 който съдържа 116 протона и 173 неутрона. Този краен елемент е също радиоактивен, алфа-разпадащ се на изотоп на елемент 114. Тази верига от последователни алфа разпади продължава докато се достигне елемент 106.

Гравитационно движение

Какво прави елемент 115 с гравитацията?

Елемент 115 има формата на триъгълник и се използва за гориво на реактор. Използва се за да създаде реакция от превръщането му с един допълнителен протон от елемент 115 в елемент 116 който незабавно се разпада и освобождава антиматерия. Но по-важното, когато един елемент стане по тежък отколкото да притежава 115 протона и да се намира в областите на острова на стабилност, натрупващата се атомна сила или “Гравитационна А вълна” излъчва или превишава периметъра на атома. Ние увеличаваме гравитацията, като я караме да взаимодейства с гравитацията, която естествено се излъчва от земята. Това не е “анти-гравитация” нито пък ние генерираме гравитация от нищото както някои теоретици все още вярват. Този елемент след това се помества в реактора. Това парче от елемент 115 е източникът на гравитационата А вълна, също така целта е да се бомбардира с протони за да се получи антиматерия. Само около 223 грама, които са под половин паунд са достатъчни за да лети плавателния съд за около 30 до 45 години.

Елемент 115

Даден на американците от извънземните посетители този елемент се използва като гориво също и като източник на гравитационни А вълни. Тези “посетители” се снабдяват с този елемент който не се среща естествено на Земята, от звездната система известна като Ретикули. The Елемент 115 е обработен в клиновидна машина, за да може да се приведе в състояние, удобно за използване в реактора, като той се изчерпва много бавно.

Точката на топене на елемент 115 е 1740 градуса по Целзий.
Стндартното му оксидиращо състояние е +3.
Атомен Радиус: 1.87 ангстрьома.
Носеща вълнова честота: 7.46 hz @ a one micron bandwidth.

Учените теоритезираха преди години, че има възможна комбинация от протони и неутрони които могат да формират атоми, коит не се срещат естествено на Земята. Количеството маса и процентът електромагнетизъм при създаването на Вселаната определя елементите формирали се в галактиките и звездните системи. Нашето Слънце е джудже в сравнение с повечето други звездни системи и бинарните системи. С други думи не е учудващо, че тези супертежки стабилни елементи не се срещат естествено на Земята.

Модели на пътуване използвайки гравитацията Delta и Omicron Конфигурации

Delta конфигурация: Използвайки Гравитацията за Междузвездни пътувания

Когато се използват всичките три усилвателя, те са в Делта Конфигурация

Когато изкривявате пространство/времето и имате възможността да генерирате силно гравитационно поле, след това най-бързия път от точка А към точка Б е да изкривите, или прегънете пространство/времето между точките Аи Б, довеждайки точките по-близо една до друга. Колкото по силно е гравитационното поле толкова по-голямо е изкривяването на пространство/вр-то и скъсяването на разстоянието между точките А и Б .

Omicron Конфигурация: Пътуване близо до повърхността на планета или луната.

Когато използваме само единия усилвател, той е в Омикрон Конфигурация.
 
Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която се излъчва извън диска, се сменя в гравитационна Б вълна, която propagates извун Земята, и това допринася за издигането. Гравитационните усилватели(ускорители) на диска могат да се фокусират независимо, и те пулсират и не стоят неподвижни непрекъснато. В Омикрон Конфигурацията, единият усилвател пулсира и дискът плава върху неутрално образувано от единия усилвател гравитационно поле, при всяка една от тези две гравитации и сменяйки фазата. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока.

Вълни генерирани чрез гравитационно поле. Предсказанието, че ускоряваща се маса ще излъчва гравитационни вълни (и губи енергия) идва от главната теория на относителността. Много опити бяха направени за да се открият вълните от космоса използвайки се директно метални детектори. Теорията внушава, че пулсът от гравитационно излъчване (като от есплозия на супернова или черна дупка) кара детектора да вибрира, и смущението се детектира от transducer. Взаимодействието е много слабо, и е нужно крайно внимание за да се избягнат външните смущения и ефекта от топлинния шум върху детектиращата система. До тук, бяха направени непотвърдени директни наблюдения. Обаче индиректно доказателство за гравитационни вълни дойде от наблюдения на пулсар и бинарна(двойна) система с друга звезда.
 
Ние знаем, че гравитацията извива или изкривява пространство/времето и светлината по силата на факта, че ние можем да виждаме звезди, които ние знаем че трябва да бъдат блокирани от нашата гледна точка от Слънцето. Ние използваме радио и оптични телескопи за да картографираме звездите и други небесни обекти по време на пътя на нашата годишна орбита около Слънцето, следователно ние знаем къде трябва да се намират тези небесни обекти. Когато Слънцето е между нас и една звезда, много пъти ние все още виждаме звездата въпреки, че тя е в различна позиция.
 
Знаем, че гравитацията изкривява времето по силата на факта, че ако ние вземем два апарата, които измерват много малки вариации във времето, и държим единия на морското равнище и вземем другия на високо морско равнище, когато отново ги сравним те ще отразяват различни времена. Различията във разминаването на времето е причинено от факта, че гравитационното поле отслабва, когато се отдалечавате от източника, и разбира се в този случай, източникът на гравитационно поле е Земята. Така, че устройството, което е занесено на висока височина е подложено на по-малко по сила гравитационно поле отколкото устройството което е на морското равнище. Едно устройство използвано за такива измервания е атомният часовник и най-съвременните атомни часовници са направени так, че да не варират с повече от една секунда за всеки милион години. Следователно, както гравитационното поле около голяма маса, като планета например, изкривява времето и пространството, така и всяко гравитационно поле, дали природно срещащо се или генерирано, изкривява пространството и времето по подобен начин.

Как да генерираме гравитационно поле?

До този момент, терминът генерирам беше използван за обясение на способността за придуциране на гравитационно поле, но откакто има неизвестен начин за създаване на гравитационно поле от нищо, по точно терминът може да се използва за достъп и усилване на гравитационно поле. За да разберем как гравитацията се генерира или усилва, първо трябва да знаем какво всъщност е гравитацията. Гравитацията е вълна. Не частица, която се държи като вълна, а истинска вълна. Фактът, че гравитацията е вълна кара учените да предполагат многобройни суб-атомни частици, които всъщност не съществуват и това причинява голяма сложност и объркване в изучаването на квантовата физика.

А и Б гравитация

Гравитацията е вълна и има два различни типа гравитация. Гравитация А и гравитация Б. Гравитация А действа на микро равнище а гравитация Б действа на макро равнище. Ние сме запознати със гравитация Б, това е голямата гравитационна вълна която придържа Земята, също както останалите планети в орбита около Слънцето, и също както изкуствените сателити около Земята. Не сме запознати обаче с гравитация А Това е малка гравитационна вълна. Тя e главната допринасяща сила, която държи заедно масата състояща се от всички протони и неутрони. Трябва да имате най-малко протон и един електрон и в повечето случаи неутрон за да се зачита това за материя. Всяко нещо по-късо от един атом също като кварките, които съставят протоните и неутроните; или протоните, неутроните и електроните, индивидуално имат маса, но не конструират материя докато не формират атом. Ето защо се казва, че гравитационната А вълна задържа масата. Веднъж формирал се един атом, електромагнитното поле е също важен фактор. А гравитацията е това, което беше отбелязано като мощна атомна сила от физиката и гравитация А е вълната, от която се нуждаете за създаване и усилване на гравитационно поле за да изкривите прoстранство/времето и чрез това да практически да осъществите междузвездното пътуване. Гравитация А е намерена в ядрото на всеки атом на цялата материя тук на Земята и във Вселената. Придобиването на гравитация А с естествено съществуващите елементи намиращи се на Земята е голям проблем.

Запомнете, че гравитация А е главната сила, която задържа масата съставена от протоните неутроните и другите суб-атомни частици. Това средство, този способ А гравитацията, която се опитваме да достигнем е действително недостижима защото се намира в самата материя тук на Земята. Нашата Слънчева система има една Звезда, това е Слънцето. Но мнозинството от звездни системи в нашата галактика са бинарни или мулти звездни системи, които имат повече от едно Слънце. Обаче, нашата Земя не е типична за цялата материя във Вселената. Двата главни фактора които определят каква остатъчна материя ще остане след създаването на слънчева система са количеството на електромагнитната енергия и количеството на масата по време на създаването. Много единични звездни системи имат звезди които са толкова по-големи от Слънцето, че то ще изглежда като джудже в сравнение с тях. Научавайки всичко това, трябва да стане ясно, че голяма, единична звездна система, двойна или нулти звездна система ще трябва да имат много повече маса и електромагнитна енергия по време насъздаването им. Това прави възможно за тези системи да се сдобият с елементи, които не са естествени на Земята. Учените дълго време теоризираха, че има потенциални комбинации от протони и неутрони, които биха могли да доставят стабилни елементи с атомни числа по-големи от тези които се наблюдават в нашата периодична таблица, въпреки че те не се срещат естествено на Земята. Един "супертежък" елемент е всеки елемент който има атомно число над 110. Някои елементи по-тежки от Урана се срещат на земята в незначителни количества, но в повечето случаи ние синтезираме тези супертежки елементи в лабораториите.

Микро Вълновата Аналогия

Сравнете подобните графични образци на диска като вълнов насочвател и напречни магнитни вълни в кръгъл вълнов насочвател.

Обърнете внимание на формата, която заема гравитационната вълна сякаш е насочена над и около диска. Обърнете внимание също и на микровълните в ТМ11 модела, използвайкии цилиндрични вълнови ускорители.
 
Завъртете този напречен разрез и резултатът е сферичен вълнов ускорител който би могъл да бъде геометрия на нашия спортен модел.Естествените образци са учудващо подобни. Също така е интересно, че най-разрушителните вълни се срещат точно извън елиптичната област. Разпадането често кара въздухът около диска да се йонизира, продуцирайки легендарната мека бяла светлина. На учените от S4 им стана ясно, че формата на апарата не е избрана от естетически съображения. Това е напречен разрез на модел когато дискът извършва максимум изкривяване. Формата на диска е така, че да насочва гравитационната вълна над и около диска за да завърши в края на вълновия насочвател на върхаа на диска. Това е “антена” като шип на върха на диска. Това въздействие се извършва 360 градуса около диска формирайки подобно на поничка “гравитационен балон” около летателното средство.

По време на това действие, дискът е невидим за човешко око. Въпреки, че той е бил там, вие можете да видите само небето или терена зад него.

Напречни магнитни вълни в кръгъл вълнов ускорител в модела ТМ11. Завъртете този образац и ще получите сферичен вълнов ускорител в забележително сходни пропорции с флотата от Ретикули и вълно ускорителното изкривяване около диска. Микро вълните, светлината, и гравитационните вълни всички са сходни що се касае за насочване и усилване. Много модели и графични аналози може да произхождат от сравняване на тези форми на излъчване. Гравитационните вълни приличат многo на микровълните или на светлината по това., че те могат да се насочват или усилват. Много е възможно гравитацията да е единственият истински модулатор. Всички други форми на електромагнитни вълни като светлината или микровълните, са просто отклонения в тази среда.

Необработеният елемент 115 беше доставен на Американците под формата на дискове. Учените от S4 пратиха елемента от Езерото на Конярите (Младоженците) до Националната лаборатория Лос Аламос, за да бъде обработен за използване в реактор. Лос Аламос казаха, че това е било нова форма на въоръжение. Те просто следваха заповедите, обработиха елемента както трябва и след това го пратиха обратно в Езерото на Конярите (Младоженците). По време на този процес, след като се върна пратката малка част от елемента липсваше. Както ще видите от следващия материал, процеса на обработване изисква ужасно много усилия.

Стъпка #1
Елемент 115 беше доставен на учените от S4 под формата на дискове.
 
Стъпка #2
Дисковете бяха стопени за да формират единен цилиндър.
 
Стъпка #3
След това цилиндъра беше обработен за да придобие формата на конус.
 
Стъпка #4
Конусът се разрязва за да се получи част която включва и центъра.
 

По времето на Лазар в S4 елемент 115 става основен източник на интерес относно Ретикулианската двигателна система. Голяма част от този интерес се дължи на работата на Лазар. Преди да пристигнат другите учени и той, изучаването включвало възможността за протичанена атомна реакция. Те мислели, че елемента е бил просто по ефективна реакция, и не знаели че с едно усилие да се постави елемента в Периодичната Таблица биха получили ключа към гравитационните усилватели. На Лазар му е станало ясно, че усилията да се разбере как усилвателите създават гравитационно поле удрят на камък. Той решава да се върне назад и отново да погледне базиса -горивото. Липсващото звено било невъзможността да се определи откъде идва гравитационното поле. Това не било ясно докато Лазар не провел няколко експеримента използвайки елемент 115 като всъщност е изкривил лазерен лъч, с измеестване на фокуса и с цел за ползване на гориво. Само гравитацията може да изкриви светлината и следователно е била най-малкото достъпна за да усили при условие, че гравитационната вълна естествено излиза извън периметъра на атома

Обърнете внимание на особената форма на върха на елемента.

Нужни са огромни усилия при обработването за постигането на тази форма. Реакторът е направен така, че тази част да се вмъква в тръба в центъра на реактора както е показно. Миниатюрна версия на ускорител на частици, вграден в основата на реактора, изстрелва протони с огромнаенергия към върха на елемента. Осъществява се трансмутацията, и се излъчват малки количества антиматерия по тръбата и към целта, която е газ.
 
Антиматерията и материята взаимодействат, незабавно превръщайки се в енергия. Топлината от реакцията се превръща в близо 100% ефикасен термален електричен генератор.
 
Силата от този изход се използва за да се осигури достъпа и усилването на гравитационната А вълна която е в самия елемент 115. Ето това имаме впредвид когато казваме, че горивото има двойна цел.

Двигателят на кораба е реакторът, използващ Елемент 115 като гориво. В реактора елементът е бомбардиран с протони в малък ускорител на частици. Когато протоните стигнат до ядрото на атома на Елемент 115 той става атом на Елемент 116. В този момент произвежда и освобождава радиация, която обаче не прилича на радиацията, която познаваме от ядрената реакция. Всеки атом от Елемент 116 освобождава два антипротона, които са форма на антиматерията. Частиците от антиматерията са насочени към евакуираща тръба, която ги предпазва от контакт със заобикалящата материя. Те реагират с газообразна материя. Реакцията освобождава огромни количества топлинна енергия. Тя се превръща директно в електричество, чрез термионичен генератор, който е толкова ефективен, че не остава никаква неизползвана топлина, което е нарушение на един от основните закони на термодинамиката. Но излъчването на античастици от Елемент 115 не е единственото енергопроизводство по време на операцията. Най-напред се произвежда гравитационната А вълна, излъчвана от реакцията на 115. Тя се появява на полукълбото на реактора. По този начин той произвежда огромно количество енергия. Гравитационната А вълна осигурява необходимата деформация на пространството и времето за пътуване в Космоса.

DELTA CONFUGURATION
Делта конфигурация (използваща се за междузведни пътувания)

Отнасяйки се до тази илюстрация на изкривяването на пространство времето по долу, нека да приемем, че червената топка, може да генерира силнo гравитационно поле, и да усилим това гравитационно поле или вълна в този случай. Усилването (lensing) на силна вълна е достатъчна за да се изстреля вектор в която и да е посока и следователно да се изкриви пространство времето по пътя му. Но за да определим точка в пространство/времето и да донесем тази точка до гравитационния източник , всъщност ние компресираме пространство/времето между А и B, след това Червената топка ще се нуждае най-малко от 2 или 3 отделно генерирани вектори на гравитационни вълни. Това е поради нуждата от триангулиране на трите синхронизирани усилени лъча от гравитация на отдалечена точка където те се пресичат. Един пример за триангулраща програма, която използва отделни но синхронизирани вектори съществува в 3D видео индустрията, където се използва за да се прожектират филми. Друг пример е видян в някои звукови програми, където може да открием точната точка на на снайпериста, само като като слушаме изстрела от три до шест различни микрофона. Когато генерираме и усилваме гравитационно поле, ние можем да изкривим пространство/времето и разстоянието между точката, където сме и точката, където искаме да бъдем. И след това можем да позиционираме себе си в точката, където искаме да бъдем, с много малко движение, и да спрем да генерираме гравитационно поле... позволявайки на пространство/времето да възвърнат естествената си форма. И така вече ще сме в новата точка, на милиони мили от мястото откъдето сме тръгнали.

С ефектите на гравитацията от многото източници в космоса, ще е вярно да допуснем, че светлината не пътува в права линия. Така че, за да се изстреляме на достатъчно голямо разстояние, това може би било разрушително за целта от милиони мили. Тези апарати пътуват на зиг-заг (Eon: Изключителен важен момент, вижте видеото за НЛО-тата в орбита от НАСА). или "резки завойчета" за да поддържат позицията си в космоса. Само най-сложната навигационна система може да прави такива скокове. Запомнете, нашите звездни карти са ценни само от наша гледна точка. Един мощен скок в пространството и всички тези звездни карти заминават на вятъра. Разстоянието от земята до звезда е пресечна референция, като не може да се приеме, че светлината наистина пътува по права линия, неафектирана от гравитационните сили.

Ние знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, така че в нашата вселена ние винаги сме допускали, че най-бързия път от точка А до точка Б е било пътуването по права линия между двете точки със скоростта на свелината.

Когато вие изкривявате пространство времето и имате възможността да генерирате интензивно гравитационно поле, тогава най-бързият път от А до Б е изкривяването на пространство времето, правейки точките А и Б по близо една до друга.Колкото по интензивно е гравитационното поле, толкова по голямо е изкривяването и толкова по късо става разстоянието между А иБ.
 
Пространство времето е една величина и една от нейните характеристики е, че тя може да бъде изкривявана от гравитационно поле. Гравитационното поле се използва за изкривяване на пространство/времето излъчвано на 7.46hz при един микрон bandwidth. Амплитудата на тази вълна и едновременното триангуларно усилване са главните променливи използвани за изкривяването на пространство/времето.
 
Ние знаем, че гравитацията изкривява пространство/времето и светлината по силата на факта, че ние можем да видим звезди, които знаем че трябва да са блокирани за нашия поглед от слънцето. Веднъж изкривено пространство/времето на точката цел към източника, дискът прави малко движение в пространство/времето.
 
Голямата полза от генерирането на интензивно гравитационно поле е, че вие не само можете да го усилвате но и да го намалявате. Когато гравитационните усилватели(ускорители) са изключени, това означава, че апарата сега "съществува" в точка от пространството и времето. В този случай, ние може да пътуваме през големи разстояния с малко линейно движение и ето как изкривяването на пространство/времето se тълкува като редуцирана дистанция.
 
Ето как е възможно да се пресичат огромни обласи от космоса които се изискват за междузвездни пътувания без да се превишава скоростта на светлината и без да се пътува праволинейно. И единственото нещо от което се страхуваме до този момент е голямата маса като звезда, планета или луна която е единствения източник на забележимо гравитационно поле.
 
Така както гравитационното поле около голяма маса като планета изкривява пространство/времето, всяко гравитационно поле, което се среща естествено или генерира, изкривява пространство/времето по подобен начин.

OMICRON CONFIGURATION
Омикрон Конфигурация (използваща се за пътувания близо до повърхността на Земята или в орбита)

Когато се използва само единият усилвател за пътуване, те са в Омикрон конфигурация. Когато дискът е близо до друг източник на гравитация, като Земята, гравитационната А вълна, която се разпространява извън диска, e фазоизменена/видоизменена в гравитационна Б вълна, която се разпространява извън земята, по този начин се осъществява издигането.

След това дискът плава върху гравитационното поле заобикалящо Земята като кораб върху водата. Отбелязвам че това НЕ Е АНТИГРАВИТАЦИЯ. Това е просто вземане на природната гравитация, която съществува във всеки атом, усилването и, и след това изстрелването и към друг природен източник на гравитация.Отбелязвам също, че това НЕ Е ГЕНЕРИРАНЕ НА ГРАВИТАЦИЯ. Гравитационните усилватели(ускорители) на диска могат да се фокусират независимо и те пулсират в ротационен модел и не стоят неподвижно. Силвателите пулсират индивидуално с 7.46 hz като този цикъл се върти около диска.
 
Смяната на фазата на едната вълна спрямо фазата на другата, подобно на "настройване" на микровълновия синал е точно това, което ни дава издигането. Или привличането за тази материя. Това означава, че дискът може да изполва само единия гравитационен усилвател (ускорител) за да лети над земята и другите два за вдигане на неща, като правят образци в терена или се позиционират за създаването на "вълнови фронтове" за странични движения. 0-90° Фазово-изместване = Количество на издигане или отблъскване

90-180° Фазово-изместване = Количество на привличане

В Омикрон конфигурацията, единият усилвател е насочен към Земята позволявайки на диска да плава върху неутрално установено като използва тези два усилвателя и сменяйки фазата. В този случай, другите два усилвателя са свободни да наклоняват диска в странична посока както и да се използват за повдигане на нещата или функцията на лъчево оръжие. Когато гравитационното поле около диска е толкова силно, че пространство/времето около диска постига максимум изкривяване, дискът не може да бъде видян от която и да е точка, и е невидим. Всичко, което можете да видите ще бъде околната среда зад него.

WAVEFRONTS
Вълнови Фронтове

Отгоре е легендата показваща обозначенията на усилвателите (ускорителите) от ляво на дясно A, B, и C. Индикациите ON/OFF на върха на диска представят съответно усилвателитеA, B, and C. Следващите илюстрации показват многобройни комбинации на гравитационните усилватели, които определят посоката и състоянието на опериране и как те влияят на движението на апарата.Илюстрациите по долу показват как диска постига странично движение. Изкривеният вълнов фронт създава област, в която дискът просто се клати насам натам.

От: www.abovetopsecret.com и www.boblazar.com