Електрокинетично НЛО – от Пол Е. Потър

От Фиг. 27 (i) и (ii) може да се види диаграма на устройството направено от Томас Таунсенд Браун, което - според заснет филм направен (около края на 50-те години на 20. век) от колегите му - се е реело във въздуха на височина около 6 фута (1,80м), като е било свързано с източник на висок волтаж. Съществуват няколко много ценни писмени описания на това как работило, но очевидно то е последващо на два от неговите електрокинетични патенти (US 2,949,550 Авг 16 1960, и 3,187,206 Юни 1 1965), но с някои полезни модификации.

Както ще видим по-долу той е вървял по правилния път в развитието на първото електрокинетично НЛО. В търсене на екстра ‘анти-гравитационна’ сила Браун е заредил голяма сфера sphere като е насочил потока от електрони към фокусния-пръчковиден електрод прикрепен към позитивно заредения извит, или коничен електрод. Към тази голяма сфера той прикрепил електрод, и към другия край на електрода той е прикрепил по-малка сфера.

Той е осъзнал, че много по-малка сфера прикрепена към далечния край на електрода би се заредила със същия волтаж-налягане както и голямата сфера, но тъй като в законите за електростатиците  плътността на заряда е обратно пропорционална на радиуса на извитостта малката сфера би придобила много повече увеличено относително тегло на електричен заряд ( в сравнение например, когато е сама на обикновен електрод-пръчка). С тази електронна конфигурация той до голяма степен увеличил нейното електрокинетично, или електрогравитационно, или както по-късно той го назовава хидростатично движение, и доказал много ефективно, че той може да направи така, че метален обект да преодолее силата на гравитацията.

Разсъжденията на TT Браун относно този метод на електроникетична левитация може да се намери в неговия US патент 3,187,206, където той казва, “Енергията се поражда по посока на единия електрод, като конфигурацията е такава, че линиите-на-силата се движат към другия електрод. Енергията следователно, е в посока от региона на висока плътност към региона на ниска плътност, обикновено в посока през оста на електродите.” И, “Общо взето, изобретението се отнася до оформянето на едно електрично поле, за продуцирането на енергия върху устройството, което оформя полето. Електричното поле е оформено чрез използването на електрод или специална комбинация, при която електричните линии-на-енергията се съсредоточават в една точна на разстояние от електрода.” (виж страницата за йонна кинетика).

По детайлно обяснение на електро на електрофоретичните и електродинамичните сили, които са замесени може да намерите в сериите на ТТ Браун за Електрохидродинамичните документи (виж страницата за хидростатици) (и виж бележка 17).

На разстояние от Електрода

По същество, Браун е наблюдавал, че натискът не идва от интеракцията (взаимодействието) на противоположните заряди с висок волтаж между двата оформени електроди, а идва от високия волтаж зареждащ заобикалящата среда около електродите, и че ако негативно заредената заобикаляща среда е била позиционирана по някакъв начин надалеч от позитивната заобикаляща среда (т.е. въздуха) тогава негативната част, с нейния електрод, би имала склонност да се движи към позитивно заредената среда -  чрез електрокинетично привличане виж фигури 28 (i), (ii), и (iii)).

Приложението на този модел към летателен апарат би се изразявало в това, че за да може апарата ефективно да използва електрокинетичния тласък той би трябвало да обере електроните от възможно най-голямата област, която заобикаля позитивния му електрод, и да тласка тези електрони възможно най-бързо, и възможно най-надалеч (или дори по-прецизно, доколкото  е възможно в посока обратна на тази, която се изисква, в точно определен канал ако е възможно, и със скорост директно пропорционална на желаната скорост и ускорение.

Браун на едно ниво, използвайки емпирична информация, калкулирал потенциалната разлика между две такива заобикалящи среди на 15 милиона волта – от малък прототип на ‘диск’ с мощност само 50kV (виж страницата за експеримента Филаделфия).

Лъчите на Лазар

Боб Лазар, от вече принизената Зона-51, докато е бил там е наблюдавал ДЕВЕТ различни вида на НЛО апарати (виж бележка 18). На него му е било дадено готово обяснение как работят апаратите, като ‘спортния модел’ както той го нарича използва различни екзотични енергии.

Интересното в неговите твърдения е, че когато той е влязъл вътре наблюдавал много ясно, че няма никакви остри ръбове, “Това беше нещо повече от обло и кръгло, изглеждаше сякаш е почти разтопено.” И... “Изглеждаше сякаш е направено от восък, който е бил нагрят за известно време и след това е бил охладен. Всичко имаше меки, заоблени ръбове; нямаше никъде никакви отсечени и резки промени. Изглеждаше така, че всичко е направено от едно парче. “ (виж бележка 19). На края на един от работните му дни в S-4 му е било разрешено да види един от спортните модели на апаратите. Било му е поръчано да седне на безопасно разстояние от 40-футовото НЛО и да наблюдава управлението му.

"Дискът си стоеше без да мръдне за известно време," обяснява той, " след това от дъното започна да свети в синьо и започна да съска, все едно около сферата протича високо напрежение. Според моето впечатление причината, поради която те са кръгли и нямат остри ръбове е заради поддържането на напрежението (волтажа)... То се издигна от земята, тихичко, като изключим това леко съскане, и спря след като се издигна на около 20-30 фута. След това се мръдна на ляво и надясно и отново кацна. Искам да каже, че не звучи като кой знае какво, но ако го бяхте видяли на живо, беше направо магическо.” (виж бележка 20).

Въпреки, че не съм много убеден, че спортния модел работи чрез предаването/разпространението на електромагнитна ‘гравитационна въла’ както Лазар споменава в своето видео, по съм склонен да вярвам, че можем да използваме някои от фундаменталните му характеристики за построяването на подобен летателен апарат, който използва ‘по неекзотични’ двигателни системи. Според мен е много по-лесно да използваме ТТ Браун ефекта на хидростатиката в НЛО-то на Лазар.  Например т.нар. от Лазар гравитационни усилватели (виж страницата за гравитация на Лазар) на горния дек, биха били заредени с генератори на елементарни частици (на електрони). Тези частици биха били изпомпвани през фокусираща тръба (Лазар я нарича насочвател на гравитационни вълни) на долния дек, която би била направена от обратно поляризирани електромагнитни пръстени. Целта на тези пръстени е да фокусират потока електрони в много стегнат лъч. Това технологично поле може би е свързано с това на електронните оръдия или пътническите-вълнови-тръби, където кухи полусферични източници на енергийни потоци (HHFS), или "магически иглута" се използват за създаването на обратна конфигурация на магнитно поле (виж бележка 21), така че да се осигури, че заредените частици (т.е. електроните) ще се подредят в стегнат лъч без да се разпръскват извън него. Щом като отделените лъчи се изстрелят от фокусиращите тръби лъчите се фокусират заедно в една точка на известно разстояние от апарата, и по същия принцип на действие както апарата на ТТ Браун,  заобикалящата го среда, която също заобикаля и фокусните точки на лъчите ще бъде негативно поляризирана. Всичко което се изисква за да се движи апарата е да се зареди с позитивен заряд въздуха, който се намира над апатара, за да се предизвика електрокинетична реакция.

В действителност Боб Лазар споменава това по заобиколен начин (виж бележка 22),  в смисъл, че от централния реактор малки количества антиматерия се излъчват под формата на специална вълна през вълнов насочвател, така че анти-електроните (позитивно заредените електрони или т.нар. позитрони) в тази вълна да се впръскат от върха на тръбата и за влязат във реакция с електронно заредения ‘облак’ от частици. И в съответствие с теорията на Дирак за електрона; когато един електрон срещне противоположно заредена частица, т.е. позитрон, те анихилират – но тъй като енергията не може да изчезне или да се създате, резултата от всичко това е трансформацията им в електромагнитна вълна... (И така, че ако има достатъчно мощно електромагнитно поле, от него ще се създадат два противоположни заряда). Както може и да се предполага, съществува и вероятност от позитронна лавина, която в световете на анти-материя ще бъде противположния еквивалент на електронна-лавинообразна верижна реакция, която за електрокинетичните реакции би била полезен метод за ‘засяване’ на обкръжавата среда с електричен заряд с минимален разход на енергия.(страницата за ефекта на електронна каскада).

Нови сфери на знания

Принципа на електрично/електронно ‘засяване на въздуха’ може също така да се използва по два начина, както вече видяхме околната среда (въздуха) под апарата може да бъде зареден/засят негативно и апарата (зареден позитивно) да бъде принуден да се премести от него, но въздуха над апарата може да бъде, зареден позитивно, което ще резултира в реакция към другата страна – апаратът (зареден позитивно) ще бъде принуден да се премести ще бъде изтеглен към тази страна. 

Използването на втория принцип обяснява двигателната система на един от най-не-НЛО типовете летящи НЛО-та – кълбо-сфера, която отвънка е просто един кръгъл апарат с 15 футов диаметър и е направен от сребристо-хромов метал без някакви белези или маркировки загатващи начина на движение – тя изглежда с напълно гладка повърхност и перфектно сферична форма. (виж фиг.29a). От няколкото достъпни илюстрации на един приземен такъв апарат (виж бележка 23), може да се види, че нищо в дъното или околностите и върха на сферата не загатва за тягата, която той използва. Само на върха на сферата може да се видят седем или осем дупки. Тези дупки по-нататък се описват като емитиращи концентрирани потоки от светлина-енергия, която варира от слаба до силна, светла до тъмна, и ако илюстрацията има нещо общо, главните лъчи от енергията изглеждат, сякаш са заобиколени с тясна 'тръба', която изглежда огражда енергията, нещо като насочваща тръба, която магнитно (или електрично) ограничава (коаксиално) главния поток от електрически частици.

Така че, тука имаме възможността да проектираме във въздуха отгоре някакъв вид енергия, и като видим как тези дупки са леко наклонени навънка, би изглеждало, че техните индивидуални емитиращи-лъчи са насочени по разклоняващ се начин така че да афектират (да въздействат) колкото се може по-голямо количество от околната среда (но не толкова разклонени, че да отслабят ефекта, чрез формирането на смесване на определено разстояние над апарата... След като казахме всичко това, и видяхме последните развития в областта на работа с йонизиран атмосферен въздух, горепосочения метод не е задължителен да бъде точно този начин на работа. Може би просто тези емитиращи-лъчи играят ролята на насочватели, и че съсредоточаването на лъчите в една точка би дало по-голямо издигане, а раздалечаването им по-малко – в края на краищата, всичко което се издига, в един момент може и да падне...). Околната среда, която се контролира в този случай би била заредена позитивно докато сферичната структура на апарата би действата като акумулатор на негативен заряд. (виж бележка 24), и в резултат на това електрокинетичният ефект би действал на същия принцип както и ковенционалното НЛО на ТТ Браун. Посоката на движение е просто въпрос на контролиране на йонизиращата сила на лъчите (и насочването им) като всичко това се извършва съгласувано и в единство. Тази технология обаче зашлевява шамар в лицето на Науката, която е окупирана от третия закон на Нютон за ракетното движение (от 1666г.), който постоянно пита – какво количество маса трябва да бъде преместено – за да се създаде двигателна реактивна сила, която да осигури това преместване... Но тази технология, която описваме е много по-обещаваща и предизвикателна.

Боб Лазар теоретизира, че НЛО апарата, върху който е работел е проектирал ‘смущение’ във вуздуха пред него, което е напълно различно от начина на работа на летателен апарат с двигател с вътрешно горене. (виж бележка 25).

Удивително същата процедура на избутването на електрическо поле напред, в посоката на движение, може да се види във видеофилмите на НЛО-та над Мексико Сити в началото на 90-те. Бртитанската медия показва на забавен кадър част от филма, който всъщност показва действие на НЛО подобно на ‘хипер-скок’, където дълги ‘тръбовидни’ маси въздух пред апарата достигащи голяма дължина, и зад апарата му позволяват да направи този хипер-скок, където дълги 'тръбообразни' маси в атмосферата, и след след като апарата прави хипер-скок, той се насочва към друга такава 'тръба' към която скача, и така докато кръстосва цялото небе за секунди...! Засяването/Зареждането на въздуха, това е начина на пътуване.

Фазера на Лазар

За да повторим отново най-важния работещ принцип на електрокинетичното НЛО, ще кажем трябва да имаме негативно заредено заобикалящо апарата поле, колкото се може по надалече от НЛО-то и колкото се може по-бързо (или да избутате позитивно заредената околона среда колкото се може по-надалеч) – или и двете. Причината, поради която летателна апарат на Лазар би трябвало да има генератори на елементарни частици е йонизирането на малки локализирани части от въздуха (или пространството) на предварително определено разстояние пред него, така че да се породи електрическо напрежение в заобикалящия въздух в тази отдалечена точка. Както Тесла е доказал (виж бележка 26) ако може да се направи серия от лъчи, които да се концентрират в една локализирана зона от атмосферата и да установят осцилиращ резонанс в тази област с някаква честота (някои казват че е между 2 и 4 Гигахерца, когато атмосферния въздух лесно се йонизира) тогава в следствие на това би се породило наелектризиране на тази област, и в зависимост от силата на електрическо напрежение, ще се въздейства върху апарата като променлива избутваща/изтикваща/тласкаща сила.

Ако енергийна вълна може да достави ‘на разстояние’ нужното електрично поле тогава движението е просто като... да се протегнете и да откъснете ябълка от дървото.

И наистина, съществува примерна информация, която предполага че двигателните системи на НЛО-тата оперират в обхвата на SHF честотите (3-30 GHz). Във Франция физиците са открили, че звуковата вълна пред самолет, който се движи със скорост mach 1+ може да бъде неутрализирана чрез използването на микровълнова йонизация. В САЩ доклад от Американските ВВС индикира, че НЛО-тата използват дуална/двойна 3 Гигахерцова честотна електромагнитна енергийна вълна. (виж бележка 27) като част от двигателната им система, което е довело изследователите до интригуващо и ново развитие в разбирането (и може би някой ден копирането) на движението на НЛО-тата (виж страницата за движение с насочена високочестотна вълна).

Електродвижещи Вортексни Енергии

По начини наподобяващи електрогравитиците, или хидростатиците (но малко преди ТТ Браун) са били положени усилия от Виктор Шаубергер и немските инженери, през 40-те когато Европа е била във война. От началото на 30-те Шаубергер е създавай дизайни на различни машини, които използвали вортексната(вихровата) енергия и са открили, че вортексната(вихровата) хидродинамика е начин за постигане на негативно-триене във флуидните потоци, и генериране на мощна енергия от спирално въртящите се течности. В края на 30-те неговия гений е бил насочен към свободната (безплатна) енергия и левитационното летене. През 1945 той е построил серии от малки (20 до 70 см) прототипи, и дори е изчислил, обяснил и  изразил количествено резултатите си, с които формули изследователите калкулирали, че тласъка от един от неговите 20 см прототипи би могъл да повдигне 228 тона (виж бележка 30). През 1945 след по нататъшно развитие, той е построил по-голям (50 метров) ‘летящ диск’, който се издигнал на 15 км за три минути и летял с 2200 км в час.

Причината, поради която споменаваме тук летателните апарати на Шаубергер е, че съобщенията за НЛО-та напоследък говорят, че когато дисковете на Шаубергер се издигат, те оставяли синьо-зелена следа и светели със сребрист блясък (виж бележка 31), и има съобщение, че в един от случаите, когато диска е бил зареден по погрешка 2,4 метровия летателен апарат мигновено се изстрелял във въздуха, при условие, че бил закотвен за земята с болтове и поддържащи устройство, и се разбил в тавана на хангара (виж бележка 32)... Това е огромно количество тяга– и от доказателствата на тези и по-нататъшни съобщения вярвам, че в същността си тези наблюдения олицентворяват ефекта на електрическата поляризация на обкръжаващия въздух – и че тягата идва едновременно от аеро-динамиката и електрокинетичната левитация.

И въпреки, че това беше мое собствено мнение, че през вътрешните вихрови сили на дисковете въздуха бива засмукан в централен канал с ниско налягане, във вихров поток, и след процеса на имплозия, атомно уплътняване, и отблъскване, изтиканият въздух бива поляризиран електрически противоположно от металния корпус на диска, сега по скоро фаворизирам идеята, че дисковете тип Шаубергер водят до масивна промяна на плътността на въздуха над корпуса им. Следователно е просто да се създаде зона с ниско налягане над апарата чрез Имплозивната Технология. Шаубергер открил, че това дърпа диска нагоре поради различието на плътността на въздуха под и над апарата.

Крайната ТТ Браун НЛО структура се открива в типа ‘шапка-с-широка-периферия”, същината на която е описана в Паитанския апарат видян от някой си Хелио Агилар през 1959 в Салвадор, Бразилия (виж. Фиг. 30 и 31). Дизайна който той създал (виж бележка 34), съчетава в себе си най-важната съставка, и е кулминацията на цялата работа на Браун – а именно електрокинетичното НЛО (виж. Фиг 32).

Следователно Паитанското НЛО е в същността си просто устройство, което генерира циклоничен въздушен поток, който поляризира въздуха и много ефективно изхвърля негативния заряд на отдалечена локация под апарата, врез вихровото си въртене, докато запазва и трансферира позитивния заряд на горната страна на металната стуктура (и разбира се на обкръжаващата я въздушна среда).