Хидростатици (аеродинамично налягане)

Нови принципи на издигане от Т Таунсенд Браун (около 1960)

"В прилагането на принципите на електростриктивната хидродинамика (електрохидродинамиката) на инженера по аеронавтика незабавно му става ясно,  че тука е нужна електрод с голяма площ. Тъй както яхтата използва платно, всяко превозно средство използващо електрохидродинамичното задвижване трябва да използва голям балистичен електрод за да интегрира/изгради налягането на плазмените “ветрове” за да осигури издигане или тяга за движение.

Тези т.нар. “електрически ветрове” са йонни потоци, движещи се със сравнително висока скорост. Потоците могат да имат различни образци/шаблони, които се определят от:

1)     Начина по който са генерирани потоците, и

2)     Кривината на повърхностите, които ги ограничават/ограждат.

В примера на голям дъгообразен електрод със малък осев електрод до неговия фокус, формата/шаблона на потока е тороиден вихър (вортекс), като въртящ се димен пръстен. Това е едно ефективен аеродинамичен шаблон за получаване на желаните резултати.

Хидростатичното налягане (или аеродинамичното, ако предпочитате) упражнява натиск върху цялата вътрешна повърхност на големия извит електрод (виж фиг. 1 навес/ниша), и това налягане създава механична сила, която задвижва цялата структура в една посока.”

Взето от документите за Електрохидродинамика в семейния сайт на Т Таунсенд Браун.

"Става ясно на това ниво, че идеализираната електродна структура включваща анод с двойно или тройно извита форма; с други думи шлемовидно (като каска, шлем) оформена. Катода, с много по-малък размер (за предпочитане пръстеновидно оформен) е позициониран концентрично в шлемовидния анод и е подравнен с ръба му. Нагрявайки катода до нажежаване (‘до бяло’) силно увеличава плътността на плазмата в региона между двата електрода. Изпускането на алкална (основна) пара в региона близо до катода също увеличава плътността на плазмата. Анода и катода са механично свързани един с друг от керамична пространствена свръзка.

Когато електрическото енергизиране е до степента на електрическия срив, в региона непосредствено до нажежения до бяло катод, където плътността на електрическото поле е най-голяма, се генерира високо енергийна плазма. Поради високо ефективното електротриене дължащо се на уникалната геометрия на полето, плазмата се ускорява към всичко части на повърхността на вдлъбнатата анодна повърхност, създавайки хидростатично налягане към повърхността. В този регион разширявайки се навънка към периферията на анода плазмата получава първоначалното си ускорение. След това тя се движи по ръба/отвъд ръба и тече с висока скорост в окръжност обратно до катода. Формата на потока приема формата на тороиден вихър. Контакта на заобикалящата среда с плазмата, принуждава заобикалящата среда да се движи в обратна посока на хидростатичното налягане по повърхността на анода. Това се изисква за запазване на момента. Оттук става ясно, че дъгообразния анод изпитва чиста тяга поради, това което може да се нарече аеродинамично налягане; и оттук, тя (тягата) става способна да издигне апарата.

Тестовете във вакуумна камера до 0.001 микрона разкриват забележителна непроменливост на това издигане с отслабващо налягане. Два взаимно-свързани отговора могат да ни дадат обяснение за това:

   1) Йонната плътност на плазмата, както е представена в условията на диелектрическа/изолационна константа не намалява с налягането, и

   2) Скоростта на плазмата се увеличава със средна свободна скорост.

Статичното налягане на различни точки от вдлъбнатата страна на извития анод са лесно измерими от нанометри. По този начин може да се получи представа за налягането за който анод с каквато и да е било форма. Отбелязано е, че цялостното налягане произтичащо от каквато и да форма пасва забележително добре с наблюдаваната статична тяга. С един дъгообразен анод, или т.нар. “балдахин/ниша” от 80 см в диаметър, тягата при  250 KV и 2 mA. е от порядъка на 110,000 дина (dynes).

Тази тяга, действаща като издигаща сила, може да повдигне маса от 100 грама във въздуха, повдигайки не само своята собствена маса, но ни поддържащия “полезен товар” от 10 грама. (Също виж бележка 17).