Браун-Бансън Електрическо (тип Адамски) НЛО
![]() |
В края на 1950-те и началото на 1960-те Томас Таунсенд Браун е направил колектив с Агню Х. Бансън и Джеймс Ф. Кинг за развитието на анти-гравитационни дискове в лабораторията Бансън в Уинстън-Салем N.C. Чрез комбинирания им гений те развили идеите на Браун за електрокинетична левитация и с прогреса си установили, сред всички друго: Как да насочват електрическото поле на апарата, така че да направляват движението му. Как да свият, или затворят, това електрическо поле, така че да се увеличи неговата енергия рефлектираща върху тягата и по този начин да се направа по ефективно. Как да подобрят йонизацията, резонанса, увеличението на тягата в заобикалящата околна среда т.е. въздуха. И че волтажното налягане е по-важно за ефекта на електрокинетичната тяга отколкото потока на електричеството (където, например a 3 пъти увеличение във волтажното налягане дава 17 пъти увеличение в тягата). |
Но също изглежда, че те са си взели бележки от работата на Леонард Г. Крамп, който през 1954 публикува, в книгата си "Пространството, Гравитацията и Летящата Чиния" няколко технически рисунки на НЛО-то на Адамски.
По-долу е направен кратък тур през патентите на А. Х. Бансън както и са представени някои графики на прототипните модели на лабораторията Бансън.
В електричното НЛО от Grangemouth може да бъде видяно, че този механизъм на направление е свързан с много други типове НЛО-та посещаващи Земята през последните десетилетия.
Бансън ТЯГА I - (извадки от US патент 3,263,102)

...В съответствие с текущото изобретение, тягата развита по дължина на поддържащия член 10 може да бъде усилена чрез използването на област на допълнителни електроди подредени по оста на поддържащия член, или тази област от допълнителни електроди може да се използва за създаването на ефект на откос върху поддържащия член и по този начин създаване на управление/насочване на същия в желаната посока.
В едно практическо олицетворение на изобретението, както е показано във Фиг. 2 областта от допълнителни електроди се състои от три дъгогообразни повърхности, също като сферите 17a, 17b и 17c на електрически проводим материал монтиран близо до края на поддържащия член 10 на който е разположен електрода 11. Сферите 17a-17c са сложени на еднакво разстояние от себе си по надлъжната ос на поддържащия член 10, т.е. на взаимно ъглово разстояние от 120º в обща равнинна напречна на тази ос, и се поддържат от пръти 18 от изолиращ материал, който се разширява странично навънка от долния край на поддържащия член 10 също на взаимно ъглово разстояние от 120º. За да се произведе допълнителна тяга, устройствата се предоставят за избирателно енергийно възбуждане на допълнителните електроди 17a-17c от източника на електрически потенциал. За удобство, потенциалния източник 15 може да бъде използван за тази цел, и конвенционалните превключватели могат да бъдат включени за селективно енергийно възбуждане на допълнителните електроди от този източник. Всеки един от допълнителните електроди, когато е енергийно възбуден/енергизиран, ще има същия потенциал както този приложен на електрода 11, който е негативен.
Превключвателите за всеки допълнителен електрод, както е показано, се състоят от един полюс, един превключвател, един терминал за всеки ключ, който е свързан с негативен терминал на потенциален източник 15 и другия превключващ терминал и другия превключващ терминал е свързан с допълнителния електрод. Следователно превключвател 19a се използва за избирателно/селективно свързване на електрода 17a с негативния терминал на потенциалния източник 15, и по-същия начин, превключватели 19b и 19c се използват избирателно свързване на допълнителните електроди 17b и 17c за този източник.
Ако се пожелае може да се използва областта на допълнителни електроди за добавяне на тяга, продуцирана надлъжно по поддържащия член 10 чрез енергийното възбуждане на двата главни електродни членове 11 и 12, като всички превключватели 19a-19c са затворени, и по този начин запечатващи всички допълнителни електроди 17a-17c със същия негативен потенциал както е показано при електрод 11. По този начин всеки от негативно енергизираните допълнителни електроди е във връзка с позитивно енергизирания главен електрод 12 и се произвежда допълнителна тяга, и тъй като всички допълнителни електроди са еднакво раздалечени от остана на поддържащия член 10, тези допълнителни компоненти на тяга, действат симетрично на поддържащия член 10 така, че последния се балансира осево и движението се предава по оста му...
Бансън ТЯГА II - (извадки от US патент 2,958,790)



Двете крайни картини са
прототипа на
Бансън (около1958)
и двата от семейния сайт на ТТ Браун
(http://www.soteria.com/brown/pictures/) на
"космическото
превозно средство"
and both photographs are courtesy of Optical Multimedia

...Ако се позовем на Фигура 3 (горе), виждаме, че съществува още една илюстрация на това изобретение. Според нея, устройството произвеждащо тяга е закрепено около централен поддържащ прът или пилон 45. На единия край на пилона 45 е монтиран електрод 47, докато на другия край на пилона 45 проводник 49. В региона на единия край на пръта 45 е разположена затворена диелектрична/изолирана камера или контейнер 51. Това отделение имат куполообразен връх 52 конструиран от изолиращ материал по начин подобен на член 24 във фигура 1 (на този патент). Тороидната намотка (coil) 53 е разположена в съединение с куполния връх на камерата, заради нуждата от оформяне на полетата от електродите. Когато проводимия член 49, който може да бъде намотка, както е показано, и намотка 53 се заредят до потенциала на изкривения член 57, резултиращото поле спомага за излъчването на полето от електродите, действайки като устройство оформящо полето. Чрез зареждане на елементи 49 и 53, издигането или тягата произведено от това устройство се увеличава от порядъка на 20% до 30%. Първия дъгообразен член 55 е обезопасен в камера 51 и се състои от материал проводник или полу-проводник. Втория дъгообразен член 57 е въртящо се монтиран на пръчка 45 чрез подходящи опори 59. Дъгообразният член 57 е електрод очертаващ електрическо енергийно поле, като той може да е направен от индивидуални жици вмъкнати в диелектричен материал, или движещи се по окръжност от центъра на електрода към ръбовете или движещи се по спирала около повърхността на електрода. Електрод 57 с свързан с цилиндричен член 61, който за предпочитане е от диелектричен/изолиращ материал и е отдалечен от пръчка 45 чрез споменатите по-горе опори 59. Третия дъгообразен член 65 е обезопасен в цилиндричен дял 67, който е въртящо се монтиран на външната периферия на цилиндричен член 61 чрез цилиндрични подходящи опори 69.
Приютяващият член 71 е поддържан от едната страна на един централен пилон 45 от пръстеновидна плоскост 72. Връзките 73 са позиционирани между горния ръб на приютяващия 71 и цилиндричен член 67. Дъното 75 на приютяващия член 71 е свободно да се върти върху връзките 74 тъй като той не влиза в контакт с приютяващия 71... [Патента продължава с описването на малък електростатичен генератор в приютяващия член 71].
...Множеството на сферите (или извитите повърхности) 108, в примера са три, се монтира на еднакво раздалечени разстояния около външната периферия на приютяващия член 71 и всяка огражда двойка дъгообразни електродни повърхности 110 и 111 монтирани така, че да се въртят около опорна точка или опорен електрод 112 чрез средства както при пръчка 113. Тези електроди 110 и 112 произвеждат тяга по начин подобен на електродите 18 и 12 във Фигура 1 [на този патент]. Посоката, в която тягата се продуцира от електрод 112 по остана на електрод 110. Тогава е ясно, че посоката на тягата продуцирана от тези въртящи се кондензатори на пилон 45 може да се контролира посоката на ориентацията на пръчка 113. Ориентацията на пръчка 113 може да се контролира чрез каквито и да е било удобни начини, също като подходящи мотори и механизми (не са показани) или тяхната ориентация може да се контролира мануално.

Дъгообразния член 55 изпълнява същата функция на рефлектиране или ограничаването на полето излъчвано от електрод 57, както е било правено от проводимия член 14 с респект към електрод 18 [на Фиг. 1 от този патент]. Елементите допринасящи за увеличаването на тягата над тази продуцирана от елемент 57, който обикновено е позитивно зареден, и точковия електрод 47, който обикновено е негативно зареден, са както следва: Междинния член 65, който взаимодейства в поле установено между електродите 47 и 57, въведението на отразяването или ограничаващия навес 55, обратната ротация на заредените повърхности 65 и 57, трите въртящи се кондензатора, тороидната намотка 53, кръглия член 49 на върха на пилона, и диелектрическия/изолационен купол 52, който е оформящ полето компонент между намотания електрод (бобина?) 49 и намотка 53, когато двата са заредени позитивно или същия заряд като елемент 57...