Парад на измяната

Относно легитимността на днешната бундесдържава - това не е легитимна държава на Германския народ. Не е сключван досега мирен договор с легитимен представител на Германския Райх. Такъв след Адолф Хитлер е гросадмирал Дьониц. Сегашната бундесрепублик дойчланд е временно окупационно образувание, което ще прекрати съществуването си в момента, в който Германският народ на референдум гласува своя конституция и избере свои ръководни органи. Така че писането на писма до посолството на Бундесрепубликата в София няма да помогне на ботевградския циганин, тъй като това е служба на окупационното правителство в Германия.”

Така, нещата почват да се наместват. Отново се сблъскваме с липсата на чувство за хумор. Разбира се, че никой нормален човек няма да се обърне към с германското посолство с въпрос дали критиките срещу Хитлер оскърбяват германския народ. В самата Германия за възхвала на Хитлер и на хитлеризма се отива направо в затвора. За мен обаче е по-важна самата поява на Рачев. Самвоин, който наричаше Силвия Мирчева „моята приятелка”, Димитър Радев, който навремето наричаше д-р Иван Георгиев „психопат” именно заради възхвалите на Хитлер, и накрая Антон Рачев. Като прибавим останалите форумни хлебарки /като Фелдмършата или като Спас Минков - Сабазий, например/, предимно русенлии, съмненията би трябвало поне да намалеят. Унищожението на нашия предишен сайт също беше тяхно дело. Разполагам с писма на Мирчева, от които се вижда, че тя първо се насочва към админа на бившия сайт tangra.org Цветомир Йолов, и едва по-късно почва да търси контакт с мен. Това беше нейна грешка. Единствено с нас те си счупиха отровните зъби, но поуката трябва да остане. Една организация или служба си е поставила за цел ликвидиране в зародиш на всяка проява на български национализъм. Тази организация пуска своите пипала навсякъде. И навсякъде резултатът е опустошителен. След тях и трева не никне. След тях остава истерика, остава поведение, годно да отблъсне всеки. Остават объркани, обезверени хора, които не знаят кой път да хванат. И ние виждаме как тези надеждни и пълни с ентусиазъм в началото партии и организации почват да гаснат една по една. Кой им дърпа шалтера?

Гореизброените са изпълнители. Димитър Радев е тежко болен, в инвалидна количка. Честно казано, жал ми е, че в такова състояние той е принуден да се занимава с подобни дела. Рачев е човек без собствени идеи. Той една нищожна статийка не може да напише сам, та трябва да преписва от статии, които писах през младежките си години. Мирчева е професионалист, но нейният професионализъм е, ако мога така да се изразя – компютърен. Тя може да изпълни перфектно дадена програма, но само ако някой се е постарал да инсталира тази програма. Самвоина и Фелдмършата няма какво да ги коментираме. Не, тези лица не са дори пипалата на Октопода. Те са едва върхът на смукалата. И ако се спрях толкова подробно на тях, то е главно по две причини. Първата е желанието ми да разкрия методите, а после заедно да помислим за противодействие. Втората причина е допускането ми, че все пак някой може да се върже на техните приказки. „Няма дим без огън” – казват. След като толкова пъти повтарят, че съм циганин, някой може да помисли, че наистина съм. Там е работата, че както в родното село на баща ми, така и в родното село на майка ми няма нито един циганин. Нещо рядко за циганизирана България. Куриозът е, че родителите на моя зет са от село, в което също няма и никога не е имало цигани. Същото е с останалите клевети. Вярвам, че дадох достатъчно доказателства. Остана едно обвинение, което враговете ми би трябвало да докажат, а не аз – че съм преписвал от руски автори. Но хайде, от мен да мине, ще ви кажа откъде води началото си клеветата.

На 25 май 2008 година в Интернет се натъкнах на интересен диалог между двама, които също ме обвиняваха във всички мислими и немислими грехове. Нарочно изписвам датата, да разберете колко късно научих. В диалога бях обвинен и за съсипването на моите предишни Интернет страници. На принципа „Чукнала се стомна о камък, горко на стомната; чукнал се камък о стомна – пак горко на стомната”. И лошо да ми се случи, и зло да ми причинят, пак аз съм виновен. Накрая единият казва, че аз съм копирал Александър Солженицин, като дава за пример откъси от моята биография. Откъсите съдържаха описание на конкретни случки. Господинът се възмущаваше, че въпреки всичко, през което съм преминал, аз не съм загубил своето самоуважение. Затова предполагам, че думата „копиране” не я е използвал в нейния буквален смисъл, а е искал да каже, че съм се смятал за българския Солженицин. Все пак я беше използвал. Е, това вече не го бях очаквал. Тези двамата се правеха на много остроумни, обвиняваха ме, че през 2002 година съм предал на Моссад някакъв си Пиппи, за когото не съм и чувал. И че мой съучастник бил Севар, с когото се запознах на 22 август 2003 година. Бъркаха не с дни и месеци, а с години. Обаче куриозът на куриозите беше тоя –преписал съм от книгите на Солженицин описанието на моя живот. Но след като не друг, а именно аз живях този живот, значи допускам, че всъщност Солженицин е преписвал от мен. Ще успокоя господата, като ги уверя, че не се смятам нито за Солженицин, нито за който и да било. Достатъчно ми е да си бъда Елтимир. Вече си приповдигнахме настроението, значи ще ми позволите още малко самвоинови вицове:

„samvoin, Модератор

Подчовека-грънчаров /едно от малкото лица,чиято фамилия изписвам с малка буква!/ е крайно време да бъде СЪДЕН за оклеветяване на Българският Национализъм, в лицето на хора като Антон Рачев, Николай Галев и други видни борци срещу системата, пострадали в различни етапи от нейните израждания и мутации заради своите възгледи /господин Галев многократно преди 1989-а, а господин Рачев през "демократичната"-1995-а/! Това разбира се няма да стане днес когато неговите тартори заплащащи му "солидно" тази дейност с по една-две ракии навярно, са на власт! БНРП обаче е крайно време, да изхвърли този провокатор от редиците си, ако той още е в тях и да спре да цитира шизофреничните му и грозни пасквили, с полуистини и да му дава чадър да руши авторитета на нейната Борба и крайна цел! Целта на всеки Български Патриот!”

И пак намесват Николай Галев. Многократно обясних, но се сещам, че и този метод не е нов. Когато през 1986 година ме арестуваха заради обаждане до Радио „Свободна Европа”, ченгетата пуснали слух, че са намерили в къщата ми две радиостанции и голямо количество долари. Срещам един ден началника на милицията полк. Илия Иванов и го питам как могат да пускат такива лъжи. „Знам, че не е вярно, ами видиш ли хората какво говорят” – бе милиционерския отговор.

***

- Вярно ли, че е евреите са...

- Е, не са само евреите.

Да, не са само евреите. Брадвите не са страшни за гората, ако нямаха дървени дръжки. Така и с нас. Най-много си патим не от враговете, а от онези, които приемаме за свои. Именно затова тази книга трябва да бъде написана. Не за да бъде омаскарен един или друг негодник. А заради поуката, заради опита, за да не се окаже един ден, че всичко е забравено, и че страданията и горчилките са били напразни.

***

Цитатите и снимките са част от всичката гнусотия, на която бях подложен. Получавах и огромно количество лични писма и лични съобщения във форума. Повечето съм ги изтрил, наистина не издържах. Помислете и отговорете пред себе си как бихте реагирали, ако същото се случи на вас. И тогава ме съдете, че понякога ми се е случвало да си изтърва нервите. Само не се заблуждавайте, че „билярчетата”, ЛЕМС-овците и подобните на тях са от вчера или от днес. Такива винаги е имало. Позволявам си малко литература. Писах го през 1990 година, след като се вгледах в едни снимки. Снимките, разбира се също присъстват в разказа.