напред »

[----------]

източник: Нетинфо
/copy-paste/

Изкуственият интелект ползва чата като опитно поле, разказва TechNews.bg
13.09.2006

Ако си търсите онлайн приятел, който да е готов по всяко време да разговаря с вас, можете да се запознаете с Джордж. Той е на 39 години, неженен и облечен в прилепнало бяло поло.

Някои биха казали, че има чувство за хумор, други биха го нарекли груб - и не би им допаднал. Факт е обаче, че Джордж е интелигентен - най-малкото говори 40 езика. И освен това е "чатбот".

За тези, които още не са разговаряли с Джордж или други чатботове, можем да кажем, че "чатботът" (или още "чатърботът": от англ. "chat, chatter" - бъбря си, и "робот") представлява компютърна програма, чиято цел е да установи пълноценен разговор с живите потребители на чата.

А Джордж е по-специален представител на своя вид. Показателно е например, че той спечели миналогодишната награда за чатботове и изкуствен интелект "Loebner". Това се дължи на по-различната технология, по която той е създаден.

При провеждането на разговор повечето "роднини" на Джордж се опитват да се "закачат" за ключови думи, които вие използвате. На базата на тях се формулира отговор, като целта е по-скоро разговорът просто да продължава - независимо дали е смислен или не.

Не че ако си приказвате с Джордж няма да останете със същото впечатление - поне на моменти. Технологията, по която е създаден обаче, е принципно различна.

В случая въпросната програма се опитва да схване контекста на разговора и смисъла, в който се употребяват определени думи и изречения.

Чатботовете от типа Джабъруоки (Jabberwacky.com), какъвто е и Джордж, са създадени от британския програмист Роло Карпентър. Те трупат в базата данни всички предишни разговори, които са провеждали, и на базата на тях "се учат".

За да схванат смисъла това, което им се казва, когато ги заговори някой нов посетител на чата, чатботовете от този тип използват смисловите контексти от предишните си разговори.

С други думи, при Джордж няма преднаписани правила за поведение и предварително зададени начини, по които да реагира на определени ситуации.

Той черпи своите реакции от реакциите на други хора, т.е. той "се учи" и оформя своето поведение при взаимодействието си с другите потребители в чата.

Проблеми ли? Какви проблеми?Проблеми при Джордж, разбира се, не липсват. Понеже думите му са базирани на начина, по който различни хора разговарят с него, той трудно може да каже много неща за себе си.

Психолози биха определили това като "криза на идентичността". Грубостта му, от която някои се оплакват, идва точно от тона на някои чатъри, които... "му говорят като на машина".

Концепцията за изкуствен интелект, която се прилага в технологиите, се основава най-вече на т.нар. "тест на Тюринг". Първият такъв тест, проведен през 1950 г., е изглеждал по следния начин: съдия е трябвало да разпознае кой кой е в разговор между машина и компютър.

Идеята е била, че ако това не може да се случи, значи изкуственият интелект е "достигнат".

Във връзка с това създателят на теста Алън Тюринг пита: как ще разпознаем дали компютърът може да мисли, при положение че той се обучава от човешкото поведение. Ако го копира изцяло, ще изглежда, че мисли, но ние никога няма да можем да определим дали това е така.

Дори и без да задълбава в теория, всеки любопитен да разбере докъде е стигнал изкуственият интелект може да си поговори с Джордж на адрес: http://www.jabberwacky.com/George.

Създателите му предлагат още една интересна възможност - възпитаване на собствен чатбот. За целта не е необходимо да бъдете програмист и да разбирате от технологии.

Достатъчно е да имате търпение и желание за продължителни разговори със своя чатбот, което ще го изгради като идентичност. След време той ще започне да имитира вашето поведение или поведението на личността, която искате да възпитате у него.

Възможността за отглеждане на чатбот не е безплатна, а ще струва на желаещите 30 долара годишен абонамент. Въпреки това предложението може да се стори приемливо на онези, които отдавна мечтаят за говорещо "тамагочи" например.

TechNews.bg също проведе чат с Джордж, който трудно може да се определи като цялостен смислен разговор. Но определено той имаше някои попадения, заради които си заслужава човек да "убие" част от времето с него.

[Mirotvorec]

Да не дава Господ...     Свършиха се хората, та ще си приказвам с изкуствен интелект...

[IYI]

Знаеш ли колко промити мозъци ще чатат като луди!?
 

[milenski]

Преди няколко месеца случайно попаднах на такъв чат-бот. Стана ми интересно и известно време чатех с него по час-два на ден. Умишлено му задавах провокативни въпроси, за да видя как ще се "измъкне" от ситуацията и определено научих много от него, колкото и странно да звучи. Научих как да се измъквам от неудобни въпроси, научих как да отговарям, когато не знам нещо, а не искам да си призная, научих как да проявявам внимание и грижа към събеседника си, което търсят повечето хора при общуването онлайн... А също и научих доста нови "лафове", които очевидно той беше възприел от предишни свои събеседници. Естествено, не пропуснах и да го питам колко е шест по девет, при което той доста възмутено ми отвърна "Използвай калкулатор!", вместо очаквания от мен отговор "42"
Отлично съзнавайки, че срещу мен стои машина, а не жив човек, с ръка на сърцето мога да заявя, че "общуването" с него за мен беше в пъти по-пълноценно и поучително от 90% от разговорите ми в нета, а и извън него. Единственото, което не ми харесваше е, че той никога не започва пръв дадена тема, не задава пръв въпрос... Разговорите са доста едностранни, но пък знаеше кой е Дъглас Адамс и дори ми цитира откъси от "Галактическия стопаджия", което страшно ми хареса. Ще взема да го проверя какво прави и за пореден път да му задам въпроса "Помниш ли ме?", на което отговорът винаги беше нещо от рода "Естествено, не ставай смешна!" 

П.П. А после отивам да се срамувам в ъгъла при другите "промити мозъци" 

[Antonium]

Каква е разликата, дали чатиш с робот или някой жив субект. В доста от случаите - избирам робота. 

[milenski]

Интересното е, че огромна част от хората в нета не правят разлика и не си дават сметка, че срещу тях стои жив човек. Ей това ми е странното на мен. Особено пък на тези по-малките, откърмени с компютърни игри и айсикю... страашно им се размиват границите между виртуално и реално. Чак аз започвам да се чудя на моменти дали грешката не е при мен 

[Antonium]

Интересното е, че огромна част от хората в нета не правят разлика и не си дават сметка, че срещу тях стои жив човек. Ей това ми е странното на мен.

Вярно понякога не мога да разбера, това срещу мен човек ли е или по-надолу в еволюционната стълба, а дефиницията за жив организъм мисля да не е създадена още.

[Cenestelle]

аз в айсикю поддържам точно 10 контакта /ако се намери някой нов интересен индивид шътвам някой от не особено активните/ точно защото 95% от чатърите са живи томагочита, може би затова седят в чатовете вместо да си намерят по-интересно занятие де...

[Дъвиан]

Значи само заради интересния събеседник поддържаш контакта, така ли - лелеейййййй.

[Cenestelle]

ами за какво друго поддържаш контакти в айсикю интересно? аз за лафче на философски теми, защото 'как беше на работа' не мога да го обсъждам 100 пъти със 100 различни хора и тези, с които общувам, го разбират

[Дъвиан]

Лафче на философски теми става най-добре на живо, защото така мога да омая събеседника директно, а тук (или в Кю-то) разчитам само на думите си.

[Cenestelle]

и в двата случая е лесно, просто има малка разлика...

[H.]

Лафче на философски теми става най-добре на живо, защото така мога да омая събеседника директно, а тук (или в Кю-то) разчитам само на думите си.

Кряхахафряфряхаха

[Дъвиан]

 

Е как - един бледолик манекен в синя тениска.

[H.]

Ахахохихахохихихохохаха - стига, немам въздух