напред »

[hung]

Берлускони зомбира италианците с ТВ каналите си – това е основната тема на документалния филм „Видеокрация“. Филмът бе показан за първи път на фестивала във Венеция. Нестандартният поглед на режисьора Ерик Гандини обхваща начина, по който медийната империя на Берлускони е оформила информационната и медийната култура в страната през последните 30 години. „В културно отношение Италия робува на една ценностна система, която аз наричам видеокрация и в която образът е всичко. Телевизията е основният източник на информация за 80% от италианците, а нейната мощ се подсилва от контрола, който Берлускони упражнява върху нея. Телевизията е медията, която има най-голямо влияние. Затова Берлускони е толкова силен. Това, което излиза по телевизията съществува, а онова, което не излиза – не“, споделя Гандини. Кадри с оскъдно облечени жени – типична гледка по италианските телевизии – откъси от новинарски емисии, отразяващи публичните изяви на Берлускони, както и интервюта с истински телевизионни звезди и други, претендиращи за такъв статут, се редуват във филма. Според Ройтерс посланието на Гандини е ясно – съвременна Италия е телевизионна република, в която забавленията и политиката са преплетени, а Берлускони е нейно олицетворение. Сред доказателствата за това, според Гандини, е, че, бившият фотомодел Мара Карфаня в момента е министър в кабинета на Берлускони и отговаря за равнопоставеността между половете.

Тъй като вече е доказано огромното влияние на медиите върху човека, няма спор за всепроникващото присъствие на телевизията в живота на италианците. „Виждаме образа на едно поколение италианци, които са много, много обсебени от търговските марки, от външния си вид и не се интересуват кой знае колко от политика или от заобикалящия ги свят“, коментира Гандини в интервю за Ройтерс. Италианският премиер Берлускони натрупа състояние от частните си телевизии. Неговата империя „Медиасет“ притежава трите най-големи частни телевизии в Италия. Въпреки провокацията от страна на „Видеокрация“, премиерът отрича да съществува конфликт на интереси и твърди, че няма влияние върху програмите на телевизиите на „Медиасет“. И все пак и трите телевизии отказаха да излъчат рекламния клип на филма. „Видеокрация“ вече бе посрещнат с аплодисменти на филмовия фестивал във Венеция и вече тръгва по кината в Италия.

Източник: http://razkritia.com/

[sidewinder]

Войната отвътре!

[Amrita]

Любопитна съм да видя този филм и ще го потърся.
Съгласна съм с анонса, защото живея в Италия и имам преки наблюдения, въпреки че от много време телевизия почти не следя.
По мое мнение средният италианец (изключенията са много малко) е човек с ограничена обща култура, създадена наистина основно от информацията, която бива буквално попивана от телевизионните екрани. Програмите преди сравнително се различаваха, вече тази разлика не се усеща - не си даваш сметка, че си сменил копчето на дистанционното, все в същата боза прескачаш (т.е. от всеки един те залива море от моделирани мадами, няма политически предавания с много малки изключения, чиито водещи са подлагани често на съдбата да изпадат в немилост, не се представя реален културен живот, напротив, информацията по централни новини е по-скоро клюки от светския живот и някоя и друга катастрофа, липсват каквито и да било реални дискусионни предавания, има такива, които се занимават със смешни битови проблеми... мога да изброявам още много). Това, което забелязвам е и че периодични издания, които преди се осмеляваха да бъдат критични, вече са се превърнали в гротеска на себе си. Издават се и интересни книги, но цената им е висока за масовия купувач, което практически ги прави непродаваеми.
Крайният резултат е общество, в което масовото невежество е правило, така както и еднотипното мислене и шаблонното поведение.

[daskala]

А нима в България е различно???

[Amrita]

А нима в България е различно???

Не мога да бъда много категорична за България, въпреки че за някои прилики съм склонна да се съглася.
Поне, струва ми се, у нас (в България) все още текат някои дискусионни предавания (нямам обаче никакви наблюдения след последните избори), което поне е нещо. Тук подобна тенденция(почти) не съществува. Искаш-неискаш, гледаш абсолютно еднотипни като формат предавания, в които наистина можеш да попаднеш и на нещо ценно, но изключително рядко. Пример: много добър журналист води предаване Che tempo che fa, в което почти всеки път има гост, който е име в световен мащаб (например, световноизвестни режисьори или писатели), но предаването трае кратко, излъчва се във време, което не е удобно за гледане и не по централния канал. Същият журналист рискува всеки сезон да не му бъде подновен договорът, както често става с един друг, който направи предаване относно последните изпълнения на Берлускони и не знам, дали ще го видим отново от есента. В Che tempo che fa гостува известният писател Роберто Савиано, който след публикуването на книгата си срещу мафията (по която е създаден едноименен филм, който бе махнат "мистериозно" последната седмица в селекцията за чуждоезичен на наградите Оскар) Гоморра (съчетание на Камора и Гомор), е с назначена денонощна охрана ( от 5 или 8, вече не помня), лишен практически от личен живот. Той сподели (това по телевизията), че лично му е било казано, че няма да го убият (мафията е издала смъртната му присъда), докато за него се говори.
http://en.wikipedia.org/wiki/Roberto_Saviano
Предаването само по себе си бе много добро, но за мен това остава някакъв остров на показност: толкова да кажат, че нещо уж правят. Сред останалия океан от простотия, светски клюки и безподобни глупости, подобни прояви дори изглеждат жалки. Самият писател заяви, че обществото със своето мълчание става съучастник на мафията и на престъпниците.
Тук се провеждат световни кинофестивали, ако има репортажи по телевизиите за тях, то те са за това, кой с кого е дошъл и как е бил облечен...
Въпреки това, съвременните италиански автори създават наистина добри неща, много силни в критиката си, но за тях не се говори на екрана.
Ще спомена само две имена: Нанни Моретти, който във филма си Il caimano дава безпощадна критика на Берлускони (според някои критици, филмът е допринесъл да загуби на предпоследните парламентарни избори) и друг също млад и много талантлив режисьор - Паоло Соррентино http://en.wikipedia.org/wiki/Il_Divo_%28film%29, който във филма си Il divo прави много тънък анализ на действителния образ на друг италиански политик (постоянно на сцената след Втората световна война) - Джулио Андреотти, който успява да се измъкне от съдебното преследване в обвинение за връзки с мафията.

Та, идеята ми беше, че при нас сякаш телевизията се опитва да бъде по-ангажирана и разнообразна, но е факт, че имитираме. Все още не успяваме, но сме избрали този път. (Лично мнение, разбира се!)
Съжалявам, ако съм била твърде многословна и отегчителна.

[hung]

http://www.youtube.com/watch?v=afQsBOW0H7w&feature=player_embedded

[Amrita]

http://www.youtube.com/watch?v=afQsBOW0H7w&feature=player_embedded

Това видео вероятно трябва да има някаква връзка с темата (каквата не виждам), като изключим факта, че това не е Берлускони. Досатъчно е да свериш няколко негови фотографии - най-малкото има повече коса (като оставим настрани, че става все по-млад).

[marhs]

Берлускони зомбира италианците с ТВ каналите си – това е основната тема на документалния филм „Видеокрация“.

Източник: http://razkritia.com/

Ееееее Hung, ти в кой век живееш  А медиите не зомбират, така ли??
Е Ами ти откри Америка

[insomnia1304]

Гадателката Теодора Стефанова: Кармата на Берлускони и на Дарина Павлова е да заживеят заедно

 
http://www.blitz.bg/news/article/79516

[insomnia1304]

Божидар Димитров: Берлускони и Дарина Павлова са повече от приятели

 

http://www.blitz.bg/news/article/79573