напред »

[xtring]

Хрумна ми това и е по принцип като цяло за хората.
Нямам съмнение, че текат всевъзможни деструктивни програми, влияещи върху подсъзнанието, емоциите, чувствата.
Тезата, че те ни програмират как да мислим, е по-скоро обърната - те не ни програмират да мислим по определен начин , а всъщност да не мислим изобщо и да действаме инстиктивно според усещанията и чувствата си.

[konstantin2007]

Абее..да разчиташ на емоциите си,не е най-доброто,защото,често когато сме под емоционално напрежение,това се отразява на трезвата ни преценка.
п.с.Оправи си заглавието

[m2f]

Програмите са ментални установки. Те звучат горе -долу така: "Аз съм..." /модерен, красив, успешен, умен, почтен, неразбран, непредвидим, и т.н./ Тези "Аз съм..." определят реакциите ни и взаимодействието ни със света и другите хора. Има и много по - сложни програми, но всички са производни на основата: "Аз съм..."...Т.е. кой мислиш /и вярваш!!!/, че си ти в даден момент по отношение на нещо или някого.
Менталните установки предизвикват определени емоции /чувства/. Не знам дали обаче емоция или чувство може да предизвика мисъл...?!
Според мен равновесието /да бъдеш максимално себе си и минимално ангажиран с чужди - външни програми/е някъде по средата между разума и емоцията. Както казва Зеланд: добро за човека се случва единствено, когато в един и същи момент "Душата му пее, а разума му доволно потрива ръце".
 

[konstantin2007]

Менталните установки предизвикват определени емоции /чувства/. Не знам дали обаче емоция или чувство може да предизвика мисъл...?!

А не бе..не могат.Пример..влюбена жена..емоцията я кара да мисли"това е мъжът на живота ми".Минава влюбването(т.е.дадената емоция)и тази мисъл се трнасформира в"боже..к'ва патка съм била".

[xtring]

Аз говоря за това положение, как идеята обърни се към себе си, се пречупва като обърни се към себе си и почувствай какво наистина искаш ти самият, игнорирайки морала си, мисленето си, принципите си - всичко и всички.
Миналото в миналото (изгори мостовете), живей за мига и както ти харесва (построй собствени кули). Знам и за проектите, но аз говоря за това, че сега виждам около себе си все повече хора, които приемат това поведение, понеже досега като подтискани (като всички) стигат до извода, че е време и те да си "поживеят". И всъщност си мислят, че това е техният аз, а в един момент може и дотолкова да са инфилтрирани, че това наистина да стане техният аз. А може и това да е техният аз, но те или аз не е сам на света. Изобщо идеята, че няма да се съобразявам с никой извън мен, дали е моят аз или моят фалшив е сбъркана.

[m2f]

Разбирам - тревожиш се дали това което чувстваш в сърцето си като емоция и чувство е истинският твой "Аз" или манипулиран, програмиран, фалшив "Аз"...
Чии са всички тези "гласове" в теб, това питаш, предполагам.
Моето виждане е, че истинският ни аз е душата ни. Не егото. Но! Тук, докато сме живи, не можем да бъдем само душата си. Технически не е възможно. И това не е нито добре, нито зле. Просто Е! Правим "грешки". Така учим. Изживявайки това, което не сме, разбираме какво сме. Така, че спокойно - всичко - и правилното и "грешното" отива на полза на душата ни. Това е опит. Дълбоко мое убеждение е, че във всеки един момент всеки от нас дава максимума на който е способен /съзнава го или не/.
Така, че, ако се поддаваме на някоя деструктивна програма, това значи, че на този етап такива са ни обективно възможностите. Ако го осъзнаваме, можем да започнем да се променяме така, че да не попадаме под влиянието на тази програма...Растем. "Всички пътища водят към Рим" /към растеж, т.е./