напред »

[Спорт-Здраве4]

На всички е ясно за пристрастяването към компютърни игри, това няма и да го обсъждам, защото не е нещо ново.

По-скоро имам въпрос към езотерично-медицински настроените тук.

Тъй като заниманията ми изискват свободно време(време вкъщи), аз си осигурявам такова.Само че заниманията ми се правят за кратко време, след което имат нужда от дълъг телесен покой, и това също осигурявам.Въпросът е какво да правя междувременно и затова реших да се захвана със старите си компютърни игри или да си намеря нови.

Отново се сблъсках със стария проблем на бившите зарибени геймъри - някои геймъри понякога стигат до момент, в който са надраснали игрите си и вече никоя нова игра не ги удовлетворява.Те постоянно търсят старата тръпка в нови и нови заглавия, но остават разочаровани и дори не се стига до пускане на играта...новосваленото се трие още преди инсталация, или се прекъсва още при сваляне.

Чувството в този момент е нещо като автоматично търсене на дрога.И това науката е обяснила с допамина(виж в уикипедия), който се счита за вещество, отделяно от мозъка, което носи удоволствие и към него човек се пристрастява.
Науката смята, че наркотиците и хазарта предизвикват хипер-производство на допамин, и в последно време, след проведени изследвания, се доказа, че нивото на допамина при зарибен 15годишен геймър е същото, каквото е при средно ниво наркоман или при зарибен по хазарта чичко.


Какво се случи с мен.

Никоя игра не можеше да ми хване вниманието и затова прибягнах до World of Warcraft - играта, която е известна с най-големият бум на зарибените по себе си в историята до сега.Играта е свързана с много дела, смъртни случаи от глад, самоубийства и тн на малки деца, чиито психика се разстройва.

Играх я известно време, но само се залъгвах, че ми се играе.Не правех нищо, всеки път, когато я пуснех, започвах ново различно начало, неудовлетворен от предишната си игра.

Пускам темата, за да изкажа следното си наблюдение.

Дадох си сметка, че персонажите, с които човек може да се самоидентифицира в WoW, всъщност са богат и тежък сноп от мисловни модели.Цялата игра е претоварена от символика - толкова натъпкана с модели и стереотипи, че човек се затормозява до известна степен.
Също така си обясних и друго - защо се играе и от малки и от възрастни, след като всички възрастни и дори подрастващи се оплакват от това, че е по-шарена от книжка за оцветяване, образите са комиксово детски, същевременно играта претендира за добра доза агресия и реализъм.Просто не си подхождат тези неща.

Всичко се свежда до това, че геният на фирмата разработчик (Blizzard) най-накрая я е довел до правилната стратегия - целенасочено възбуждане на допамина чрез подсъзнателни мисловни модели, програми на мислене, стереотипи и др.Също така цветовата гама на играта е напълно нарочна, както и "комиксовият" елемент в нея.Всичко това влияе директно върху производството на допамин и играта е разработена в по-голямата си част от психолози, отколкото от програмисти.

Това е наблюдението ми, което предполагам ще е интересно за някои.Но въпросът ми е друг.


Много се надявам някой да може да обясни защо има геймъри(в това число и аз), чието тяло просто прекъсва производството на допамин и остава единствено програмираното поведение на сваляне на игри от интернет, дже се появява отвращение още преди инсталацията им...сякаш обратна реакция на мозъка към допаминното секретиране.

Тоест, надявам се някой да има по-езотерично обяснение, защото имам чувството, че допаминната зависимост е свързана с осъзнаването на причината й - като например онагледяване на вложените във визуалната провокация стериотипи.

[sidewinder]

Нали няма да ми се разсърдиш, че те следвам и в тази тема? 

Аз също бях така.

Мозъкът има праг на поносимост към допамина. И когато неговото ниво мине този праг, той изключва целенасочено допаминовите центрове чрез блокери, които заемат мястото на рецептора. Това е защитна реакция от претоварване на мозъка. Много често допаминовите центрове в мозъка остават инертни за дълъг период от време. За да може зависимия да си набави дозата усещане, той вдига нивото на дразнителя, като компесаторна мярка на дълготрайно блокираните центрове в мозъка. И по тази причина много често, мозъкът е склонен трайно да блокира допаминовите центрове. След, което като поведенческа реакция настъпва апатия към съответния стимулант. Човек прибягва към друг дразнител или изпада в апатия, депресия и т.н.

Сега някой да даде езотеричен вариант на отговор.

[Спорт-Здраве4]

Хаха, нали е форум, щом има тема, значи е за писане Това, че хората, които имат какво да кажат, по-често са един и същи, е закономерно явление


Ами според мен дразнителите на допаминовата секреция се определят от развитието на съзнанието: различни интереси/доп.дразнители - различни промени на нормите, схващанията, мисленето.

Тоест според мен е възможно в езотеричен план развиването на поредна допаминова непоносимост да е следствие от промяна в начина на мислене и съзнанието(умът) просто да прави промяна в интересите и забавленията.

Което ме кара да си мисля, че е възможно допаминът да представлява някакъв материален аспект на прогреса на инкарнационната опитност 

Моя (лична) стара теза е, че ако човек признае, че е щастлив във всичко, което прави, тогава той осъзнава много повече какво прави.Ако човек призане(което означава "да успее да почувства") че е щастлив в своето нещастие, в своето невежество и тн, той много по-бързо ще си даде сметка за това какво представляват тези състояния.И по стария закон "understanding is transforming what is"(да разбираш, означава да променяш това, което е), той ще преодолее тези си състояния много по-бързо и ефективно.

Което може да се обясни с допамина.Всъщност това, което си мисля като теза, вероятно може да се перефразира от "ако човек си признае(усети), че е щастлив във всичко" на "човек да предизвика допаминова секреция от всичко".

Хмм.

[ndm]

Геймър умира и попада в ада. След няколко дни успял някак си да се добере до "горната земя" и като погледнал към слънцето казал:ебаси тъпата игра, само девет нива.

[rado89]

Преди 4 години опитах тази игра но ми омръзна за 2 месеца.За съжаление обаче изгубих един приятел благодарение на WoW.Малко по-малко играта стана основна част в живота му.Напоследък излиза само за по едно кафе и то с други играчи,а с нас(стратие си приятели от 10 години насам) се вижда един пут на 10-12 дена и то когато ние му звъним.Отказа се да следва,почти постоянно е безработен и на 25 години не е имал връзка с момиче/жена.WoW е неговият живот 

[sidewinder]

Всички забавление в мрежата се тиражират, за да приковават хората по-дълго пред компютрите. За да атрофират, да затлъстяват и най вече да бъдат отчуждени от себеподобните си, както ти е направило впечатление.

[Спорт-Здраве4]

Не съм съгласен.

Ако има конспирация в игрите, то тя е същата като в киното.Прокарват се определени идеи за индоктриниране или контролирано осведомяване на обществото.

Просто при игрите го има елемента на пристрастяването(а и в киното го има) и по-слабите рухват.Също така масовото пристрастяване е цел само на съответния разработчик и е провокирана от джоба и парите, а не от по-висока цел или йерархия.

Защото аз мога да дан пример със себе си, че игрите в живота ми са изиграли особено важна роля.По-важна може би отколкото си въобразявам.

[rado89]

Преди 4 години опитах тази игра но ми омръзна за 2 месеца.За съжаление обаче изгубих един приятел благодарение на WoW.Малко по-малко играта стана основна част в живота му.Напоследък излиза само за по едно кафе и то с други играчи,а с нас(стратие си приятели от 10 години насам) се вижда един пут на 10-12 дена и то когато ние му звъним.Отказа се да следва,почти постоянно е безработен и на 25 години не е имал връзка с момиче/жена.WoW е неговият живот 

Всички забавление в мрежата се тиражират, за да приковават хората по-дълго пред компютрите. За да атрофират, да затлъстяват и най вече да бъдат отчуждени от себеподобните си, както ти е направило впечатление.

Определено игрите са един от "техните" инструменти.Повече се дразня на принизяването на музиката тиражирана по телевизията и най-вече любимият ми хип-хоп чийто тиражиран вариант е някаква извратена версия на тази иначе толкова позитивна и интелигентна музика.

[Breath]

Те, че си имат "инструменти" си имат, по-важното е как ти реагираш и какво правиш с тях?

Сещам се за енергийните отпечатъци, които си "носим".

След първоначалния програминг, който си получил от играта са останили и много сериозни енергийни отпечатъци в теб от емоциите, които си изпитвал тогава докато си играл.

Ние реагираме в ежедневните ситуации чрез натрупаните в нас вибрационни/енергийни отпечатъци. Всеки път определено преживяване оставя в нас определено чувство, тези чувства преминават  в нашата аура, привлечени като вибрация. Мислим си, че чувството е отминало, но то само е излязло от съзнанието ни, а отпечатъка му е останал.

И понеже реагираме чрез отпечатъците всяка една ситуация би могла лесно да изкара на повърхността определена емоция запечатана вече в нас някога , защото ние ги носим вътре. Колкото повече се гневим например, толкова по-силен става отпечатъка. Например: говорим с някой и той прави или казва нещо, което на секундата ни вбесява. Впоследствие обаче осъзнаваме, че не сме имали чак такава причина за реакцията си. Тук сме реагирали с отпечатъка.

Ти носиш първоначалното програмиране от емоциите, които си изпитал тогава и които са оставили отпечатъци и които лесно могат да изплуват на повърхността при сходна ситуация. Ако си се освободил от тях ( енергийния отпечатък е избледнял ), съзнателно искаш да изпитваш същите емоции и си мислиш, че можеш, но подсъзнателно знаеш, че няма да стане, защото отпечатъка вече го няма. Той трябва да бъде "подхранван". И може би затова реагираш по този начин....

[sidewinder]

Една игра, ако не е когнитивна, ако не развива някакво качество у човека, за мен си остава губене на време, увреждане на очи, зрителен център в мозъка, дори дискова херния от многото седене. Каквото ти дава една ботилка кока-кола, това ти дава и компютърната игра.

[Спорт-Здраве4]

Не е така Казва го дългогодишен геймър - зависи какво откриеш в нея, нещата са полезни според съзнанието и вредни според съзнанието.

Например винаги ще помня следното:

Когато бях трети клас, играех Quake2(най-ниска форма екшън, плоска история, тежка лефт-брейн промивка).
Бях записан на уроци по английски в едно читалище.Трябваше да ходя следобяда след даскало, но имах промеждутък от два часа между даскалото и читалището.И в този промуждутък сядах да джиткам като побъркан.

Очите ми започнаха да се скапват тогава, бяха перманентно червени.Понеже родителите ми тогава просто нямаше как да ме държат надалеч от компютъра, защото се развивах предимно сам, всички бяха целодневно на работа, ми купиха едни шофьорски очила за нощно каране, които убиват светлината от насрещното движение.Очила, защото техниката тогава не беше на нивото, на което е сега, и кинескопът беше като микровълнова фурна.

Цайсите бяха тъмно оранжеви, когато ги сложиш, всички цветове се губят - няма сиво, синьо, зелено, червено...има единствено различни тонове на оранжевото.По-тъмните цветове - същата тоналност, но оранжево, по-светлите запазват тона си в оранжево.Все едно черно-белия филм да стане оранжев филм.

Играх яко време, без очилата разбира се, няма да си развалям играта я.Все повече ставаше време да ходя в читалището и в мен нарастваше едно напрежение.
Почнах да закъснявам.
Оставаха ми пет минути, станах изведнъж и се завтекох да се оправям за злизане.Бързо осъзнах, че нямам никакви шансове...и реших да не ходя да скапаното читалище и да продължа да си цъкам.

На всички ни е познат онзи момент, когато решиш да изкръшкаш - напрежението просто изведнъж излита - точно в момента, в който взимаш решението за кръшкането.Просто вече няма значение...излизаш от играта.Оставяш нещата да се случват, теб те няма...да става каквото ще, от това не се умира.Спокойно, тва е само едно читалище, а компа...компа си е комп, какво се занимаваш с глупости.Сядай и си играй и си вземи нещо за ядене за пред компютъра.

Така и направих.Отидох в кухнята да си намеря нещо за ядене за пред компа, и от лиготия си взех очилата и си ги сложих...всичко стана оранжево.Влязох в кухнята и обърнах внимание на небето отвън през терасата.С тези оранжеви очила всичко изглеждаше като след някакъв атомен взрив: бетонова джунгла от комунистически сиви блокове, празни улици, късно-есенен ден, голи дървета и паднали листа...



И в онзи момент изпитах най-очарователното нещо, което съм изпитвал през живота си до сега.
Ами да - атмосферата с тези очила беше точно като в играта...сякаш всичко е замръзнало в един миг, осветен от някакъв далечен взрив...тишина, безлюдие, заспиваща природа.И...просто не мога да го опиша, но ще се опитам.

Почувствах невероятно облекчение, не зная от какво.Просто ми беше леко.
Казах си - "Ами да! Значи така би изглеждал атомния взрив!"...и...някакси главата ми се замая от мисълта, че всъщност това се случваше някъде в момента.Или някога...
Тази игра в крайна сметка се оказва, че не е толкова измислена.
Някакси всичко спря да има значение.Нямаше значение...разбирате ли? Просто няма други думи.Аз нямах значение, майка ми нямаше значение, училището нямаше значение.Нямаше значение колко показваше часовника, каква ми беше програмата утре, нямаше значение какво ще ям...самата игра вече не ме интересуваше.

Просто седях на терасата и сякаш в унес гледах през оранжевите очила.Нещо сякаш ме тикна навън - облякох първите видяни дрехи и без да свалям очилата тръгнах към читалището.Без химикалки и тетрадки, ей така.Просто трябваше да се потопя в този свят, трябваше да изляза навън с тези очила, да видя хората през тях...имах невероятното чувство, че ако точно сега отида до читалището, то ще е напълно различно...даже сякаш беше възможно вече да го няма!
За момент вдигнах очилата, цветовете си бяха същите - зелени дървета, сиво есенно небе с тежка облачност, кафява пръст...и ме удари някаква изключително силна вълна на баналност! Не можех повече да гледам тия гадни цветове, които винаги са същите! Исках всичко да е оранжево!

Просто исках да се потопя в този свят - в мига на атомния взрив.Защото в него нищо нямаше значение...в крайна сметка след него вече нищо няма значение, преди него също нищо няма значение...Сякаш това събитие на атомния взрив беше вездесъщото нещо, управляващо вселената - то даваше смисълът на всичко.То беше смисълът.
И същевременно аз не го виждах...аз го "усещах".Този взрив не се виждаше с просто око, той се навяваше от цветовете, от есенния студ...не знам откъде, сякаш беше точно зад хоризонта, но никога не можеш да го видиш.

Всъщност въобще не разсъждавах в онзи момент, седях като треснат и само съзерцавах през оранжевите очила.Тези размишления ги направих в последствие.Така и отидох в читалището - с оранжеви очила, гледах като треснат, без тетрадки и тн.За мое учудване и другите(+даскала) ме гледаха като треснати.Даже се почудих какво им става на тия, защо ме гледат така.За още по-голямо мое учудване, ме пратиха да си ходя вкъщи!

От онзи ден в мен се зароди някакво чувство, което никога не си отива, а само се засилва или отслабва.Чувство, че не съм точно където трябва в момента...че някъде става нещо и че имам роля в него.Че това, в което съм въвлечен, не е същественото, че ежедневието ми е компютърна игра, че е нещо толкова маловажно, колкото...все едно съществуването тук и по този начин беше като пилеене на време.

Често след онзи ден се събуждах и чувствах някакво очакване - днес нещо ще стане.Нещо смислено, нещо, от което има значение.То не ставаше и си лягах някакси излъган, или объркан...че днес сякаш нещо е липсвало, че не съм на правилното място, че трябва да намеря нещо.Че нищо от това, което съм правил, не е било...това което трябва да правя.


Може би това чувство ме тласка в конспирацията и езотериката...не съм сигурен.Но винаги, когато стане есен, моят любим сезон, рано или късно се сещам за Quake2 и за онзи ден, когато бях в трети клас.Може би не е случайно, че ми идва да пусна такава тема, не знам.



Искам да кажа, че компютърните игри са изкуство - чиста форма изкуство от най-дълбок тип.Да измислиш идея за роман е много по-лесно, отколкото да измислиш идея за компютърна игра.Да нарисуваш всичко в нея...да напишеш програмата така, че да предаде точно тази атмосфера, която изпитваш в теб...същите чувства, същата обстановка, същата емоция.
И да я споделиш с другите, да създадеш средата, в която този сложен емоционално-интелектуален възел от твоето съзнание може да бъде осъществен в една виртуална реалност и да го направиш достъпен за съпреживяване от други хора...

Това е като киното или театъра...само че с един много важен и изключително ефирен и същевременно сложен елемент - елементът на съпреживяването, елементът на самоидентифициране с персонажа на играта.Докато киното и театърът разказват история за някого и човекът е просто наблюдател, в играта той се превръща в участник.

Замисляли ли сте се защо филмите в стил "Вещицата от Блеър" са толкова силно въздействащи? Защото се добавя елемента на самоидентифицирането - гледащият вече не е наблюдател, а наблюдава през свой поглед.

Само че в играта на човека се дава контрол, и чувството, че имаш влияние върху тази интерактивна реалност ти дава неповторимо изживяване.



Опасността обаче е да не бъдеш погълнат - както описаният случай в по-горните поустове.Ако успееш да грабнеш златната частица изкуство и душа, която сценаристът е вложил, да грабнеш частицата дух, която е вдъхната на играта от въображението на дизайнера...можеш да се обогатиш точно така, както се обогатява човек от една художествена галерия.

Само че ако съзнанието ти е слабо, физическата реалност може да спре да те интересува.

Но хей - кои сме ние да оценяваме онзи човек, който е зарязал живота си заради WoW.Може би го правим просто защото не искаме той да се окаже прав, затова да го съдим.
В крайна сметка няма значение.Първосигнална реакция е да се отсъжда, че някой не живее, ако седи пред компютъра.И хидожникът ли не живее, когато седи пред платно? Естествено, че мислим, че живее - защото сме научени, че "художник" е позитивен стериотип...нека не се заблуждаваме, че осъзнаваме отговора на въпроса "ЗАЩО" живее художника.Ако беше така и наиситна не мислехме стериотипно, нямаше да съдим някой, който има властта да определи рамките на живота си - било то в града или монитора.




Просто исках да посоча принципа на влияние на игрите - чрез емоционално-стериотипни формо и цветово-афектиращи пакетни предразсъдъци


Но нима никой не се замисля, дали това не е определение за човек?
Емоционално-стериотипна формо-афектираща единица.

[sidewinder]

Направо ме върна в детството...разчуствах се бе човек 

[Tangrata_]

В даден момент от живота си си дадох сметка, че игрите съсипват психиката на човек и изтощават емоциите му.
Твърде мощен стимулатор за емоции са. Без съответно да има обратен баланс - усилие или болка.

Резултатът е - наркоманизиране.

След като се стигне до тоя извод няма какво да се коментира много.

Въпросът е: До колко пълноценен и ефективен е животът ви извън игрите, ако
а) играете доста
б) не играете

Оказва се, че хора, които играят игри нямат емоционалната сила да правят труднопостижими неща в живота си - образование, престижно образование, работа, кариера, кратки връзки, дълги връзки и тн и тн.

Разбира се, в това има някаква генерализация, но в общи линии е така.
И тук не опира въпроса до силно съзнание и слабо съзнание а посоката в която насочваш жизнените си потоци.

Животът е невероятно пъстър. Има толкова други реални неща за които да употребяваш времето и емоциите си, да употребяваш живота си, дните си.
Било то латино танци, бойни изкуства, музика, пътувания и какво ли не.
Игрите са една лъжа, псевдореалност. Ако нямаш необходимото духовно и материално ниво за да живееш живота си както ти хареса, с интересните неща в него, то с игрите се подлъгваш. Наготово ставаш силен, способен, бърз, богат, имащ купища злато, скъпи коли, замъци, космически кораби, оръжия, мускули, и изобщо каквото ти мине през ум.
Но всичко това остава илюзия ... И само те бави и те отдалечава от истинското постижение не тези неща. А и не рискуваш нищо. Няма го залогът в реалността. Залогът за вещите ти, живота ти, живота на другите хора. Това е антиестествено, извънприродно.
С игрите далеч не можеш да изградиш психика, която да те направи силен и способен в реална ситуация.
Затова и масите от съвременните млади хода са шушуминги. Дето ги е страх да кажат името си на улицата. Преди 50-100 години такова нещо е било абсурд.

[Спорт-Здраве4]

Оказва се, че хора, които играят игри нямат емоционалната сила да правят труднопостижими неща в живота си - образование, престижно образование, работа, кариера, кратки връзки, дълги връзки и тн и тн.

Доказва се всеизвестното - скучните и плитки хора не обичат изкуство.

Първо играя игри нон стоп.Второ връзките ми не се измерват в месеци.Трето, в живота си се занимавам само с труднопостижими неща(тези, които си изброил, въобще не считам за нещо труднопостижимо, а смешно и като цел и като усилие).Тук има хора, които ме познават, но ти не би ми повярвал, нали? Този факт ми доставя някакво странно удоволствие



Offtopic:
Наистина пич, не виждам какво те привлича в изброените неща.За да ги постигнеш, просто трябва да бъдеш като другите, да мислиш като другите и да се пуснеш по течението.Ако правиш всичко общоприето и ако се придържаш към всичко известно, неминуемо ще завършиш образование, висше образование, ще започнеш кариера и ще имаш хубава работа.С това върви и дълготрайна връзка.

Пишейки този офтопик всъщност се замислям защо изобщо влизаш тук, тъй като идеята на този форум е предимно за умни хора.А умните хора обикновено все са чували за Шекспир:
"Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират, и да живееш, когато те живеят".

[Tangrata_]

Заради ограниченото си мислене май мислиш себе си за умен, другите не, вместо да е обратното.

Може би е последица от игрането на игри нон стоп, кой знае. Там човек свиква с една такава илюзорна и крехка представа, че е нещо повече от останалите.

Далеч не е признак на оргиналничене и чувство към изкуството да не умееш да изкарваш пари, с които да си вършиш работа и от скука да играеш на игри, с компютър, купен от мама и татко.

Далеч не е толкова лесно да се завърши в престижен университет, нито пък да се работи престижна и добре платена професия.
За който не може остава утехата, че това е безмислено и клиширано и едва ли не всеки срещнат от улицата го прави.

Може щом си казал 'а', да кажеш и 'б' и да споделиш какво толкова труднопостижимо и оригинално правиш по цял ден, освен да теглиш игри от интернет и да ги пробваш.
Докато говориш с недомлъвки и общи приказки даваш вид на човек, който само си плямпа без никаква стойност. Не е нужно да те познавам, за да виждам, че нямаш особено реално покритие.