Когато откритията на Браун станали известни, някои учени започнали да говорят съвсем открито за НЛО-технологията, която се изследва интензивно от 40-те.
Професор Херман Оберт, смятан за един от бащите на космическата епоха (работил редом с Вернер фон Браун в САЩ), казва следното през 1954 г.: "Моята теза е, че летящите чинии са истински и че са космически кораби, идващи от друга звездна система."
Но най-важното е как се задвижват:
"Те летят чрез изкуствени гравитационни полета... Създават високоволтови ел. заряди, за да изместват въздуха от пътя си, използвайки силни магнити и го йонизират на голяма височина. Това обяснява защо светят... Второ, обяснява защо са безшумни."
През 1956 г., британска компания - Aviation Studies - публикува класифициран доклад за електрогравитационни системи, описващи как се постига контрол над гравитацията. Таунсенд Браун обяснява използването именно на тези полета за тяга:
"Същността на електрогравитационната тяга е използването на много силен позитивен заряд в едната страна на кораба и негативен от другата. Ядрото на мотора е кондензатор, а способността му да запазва заряда си е мярка за действие..."
Един от изводите, до които стигат Aviation Studies е: електростатична енергия с високо напрежение е достатъчна, за да се създаде Мах 3 летателен апарат.
В злобата си от доказателствата на Браун, те по-късно казват: "Едно от затрудненията през 1954 и 1955 г. бе да накараме авиацията да вземе насериозно електрогравитацията..." Изглежда това е точно толкова вярно и днес.
Единствено списанието Aviation Report е отделяло нужното внимание на отделните фирми, разработващи тези технологии тогава.
През 1954 г. те предричат: "... прогреса е забавен. Но Пентагона е готов да финансира доста от проектите. Първият диск трябва да бъде готов преди 1960 г., а изпипването на технологията ще продължи след него до края на 60-те. Първите бойни дискове са 10 г. напред в бъдещето" (Aviation Report 12 - октомври, 1954 г.).
През това време останалите компании, работещи в сектора на отбраната, концентрират усилията си в това ново направление на аеронавтиката. Пример: Много от компаниите, които се занимават с приложението на електрогравитацията са Глен Мартин, Конвейр, Бел, Лиър Инк, Кларк Електроникс... Други, които са проявили интерес са Локхийд, Дъглас и Хилер." (Aviation Report - 9 декември, 1955 г.).
Други споменати фирми в докладите - AT&T, Дженерал Електрик, Боинг, Норд Американ.
Паралелно с това, Gravity Rand докладва: "Компаниите вече се специализират в изработването на компонентите на електрогравитационните дискове."
"Това столетие ще бъде разделено на 2 части. Първата половина принадлежи на Братя Райт, които виждали в гравитацията враг. През втората половина гравитацията ще бъде великият доставчик. Електрическа енергия, вместо неподходящото гориво в първата половина, ще стане катализатор на движението във втората половина." (Aviation Report - 7 септември, 1954 г.).
Поглеждайки назад, лесно е да се твърди, че не са познали. Но наистина ли са пропуснали половин столетие? Според докладите се набива на очи колко много от авторитетните авиогиганти са проявили интерес, както и Министерството на Отбраната. Какво се случи, защо всичко това изчезна през онези години? След всичко, Т. Браун доказва, че съществува взаимодействие между гравитацията и високоволтовите полета. Защо трябваше да минат няколко десетилетия и най-накрая някои учени да се сетят за работата му и да публикуват своите успешни резултати, на базата на неговите доказалтества, чак през 90-те? Бивши военни и други свидетели, работели в близост до тези секретни проекти, започнаха да дават показания и доказателства за тайните проекти. Изглежда, че е имало значителни научни открития през този период, добре предпазени от хорските очи.
Тук ще обърнем внимание на развитието на антигравитацията през 80-те и показания на свидетелите, сочещи военни и други извън държавни секретни организации, които вече са овладяли технологията до съвършенство.
Въпреки че Общата теория на относителността не успява да обясни електрогравитационните ефекти, които Браун наблюдава, или който и да е друг антигравитационен ефект, изглежда че физици занимаващи се с квантова електродинамика (QED) имат теоретично обяснение на феномена. Това са учените от Advanced Study Alpha Foundation.
През 1994 г. Алкубир показал, че пътуване със скорост по-голяма от скоростта на светлината е възможна, без да нарушава Общата теория на относителността. СЕТИ са на мнение, че не сме били посещавани от извънземни, заради лимита на теорията на Айнщайн. Путхоф доказва друго - че е възможно пътешествие по-голямо от светлината, но тази информация е била "забранена" през 20 век.
Другият аспект на тези физици е Енергията на нулевата точка (ZPE) - вакуумната енергия - и ефекта Касимир, според който две метални пластини, близки една до друга, във вакуумна среда се привличат заради квантовите колебания на пространството. Приложенията от тези открития са огромни и са описани в трудовете на Путхоф.
Биърден и колегите му също са изписали доста теория по ZPE и начини как тази енергия да бъде извлечена (пример, скорошна публикация на Анастасозки). Книгата на Биърден скоро ще бъде на пазара. Има солидни доказателства, че учени от времето на Тесла са знаели, че съществува такава енергия, но са били потискани.
Взаимодействието на електрогравитационния ефект и ZPE води до ново разбиране за материята и гравитацията. Точно това се дискутира най-много от научните среди (въпреки многото доказателства, че всичко това съществува в Черните проекти). Въпроса, който те си задават е: Кое движи Вселената? Или по-специално - откъде електроните вземат енергия, за да орбитират около атомите?
Освен това, изглежда, че спина на електроните осигурява инерцията и масата на атомите. Тези теории, комбиниращи спин, Енергия на нулевата точка, маса и инерция са доста често срещани в днешните научни публикации. Изглежда, че високоволтово поле създава електромагнитна бариера, която блокира структурите на атомите да взаимодействат с тази енергия (ZPE). Това забавя електроните, забавящи жироскопния ефект и по този начин намалят масата и инерцията си, от което следва - по-лесно движение.
Тук ще наблегнем върху разработването на технологията в САЩ и как тя изчезва в средата на 50-те години. Неотдавна доклади бяха намерени и представени, а свидетелите дадоха показания - което е достатъчно, за да се отбележи, че антигравитацията съществува като технология и е в много напреднал стадий. Тази информация в областта ще ни промени вижданията за физиката и технологията на 20 век и следващата стъпка е да се мисли за приложение в масовата практика, покривайки енергийните и транспортните нужди на 21 век.