Скорошни увеличения в атмосферния CO2.

Месечните CO₂ измервания показват малки сезонни осцилации в цялостния годишен растящ тренд; максимума на всяка следваща година се достига в късната пролет на северното полукълбо, и намалява по време на сезона на растене на растенията в северното полукълбо тъй като те отнемат част от CO₂ от атмосферата.

Парниковия ефект е бил открит от Joseph Fourier през 1824 и за първи път е бил количествено изследван от Svante Arrhenius през 1896. Това е процесът, при който емисията от инфрачервеното излъчване на атмосферните газове затопля повърхността на планетата.

На Земята, главните естествени парникови газове са водните пари, които причиняват около 36-70% от парниковия ефект (без да включваме облаците); въглеродния диоксид, който причинява 9-26%; метана, причиняващ 4-9%, и озона, причиняващ 3-7%.

Климатичната система варира чрез естествени, вътрешни процеси и в отговор на вариациите на външни “сили” едновременно породени от човешка ръка и природни фактори. Тези фактори включват слънчева активност, вулканични емисии, вариации в орбитата на земята (орбитални сили) и парникови газове. Детайлните причини за съвременното затопляне остават още арена на изследвания, но научния консенсус идентифицира увеличените нива на парниковите газове породени от човешката активност като главен фактор на влияние.^[11]

Добавянето на въглероден диоксид (CO₂) или метан (CH₄) в земната атмосфера, без други промени, ще направи повърхността на планетата по-топла. Парниковите газове създават естествен парников ефект, без който температурите на Земята биха били с 30 °C (54 °F) по-ниски, така че Земята би била необитаема. Следователно не е коректно да кажем, че съществува дебат между онези, които “вярват в” и “се противопоставят” на парниковия ефект като такъв.

Въглеродният диоксид и други газове затоплят повърхността на планетата по един натурален път като задържат слънчевата топлина в атмосферата. Това е нещо хубаво, защото то поддържа нашата планета обитаема за живот.

Но чрез горене на руди като въглища, газ и нефт, чрез унищожаване и изсичане на горите ние драматично сме увеличили количеството въглероден диоксид в Земната атмосфера и в резултат на това температурите се покачват и климата се променя. Научното общество се обедини и потвърждава вече за втори път факта, че Глобалното Затопляне е реално, че е резултат от нашите действия и не е природно явление.¹ Доказателствата са изобилни и потресаващи.