Блог на Eon

Пет големи архитекта са били избрани за ре-дизайн на бизнесцентъра на Южнокорейската столица. Asymptote (с Hargreaves Associates), Foster + Partners, Jerde Partnership, Skidmore Owings и Merrill & Studio Daniel Libeskind са дали по US$1m за подаване на заявки за дизайн на Yongsan Development Co. За сумата от US$27bn  целяща освежаване на международния бизнес център на Yongsan. След три годишна война, която приключи през 1953, Южна Корея се постр

ои бързо наново и се формира с малко архитектурна мисъл. Близо до бреговете на река Хан, центърът, познат като “Мечтаният център” (Dream Hub), ще покрие 140 акра и трансформира града в по-гостоприемна и архитектурно интересна точка за бизнеса и в частност приятелска със западния бизнес.Корпорацията Samsung C&T е главен инвеститор в развитието – шефа на Отдела за Бизнес Развитие, Gyeongtaek Lee, няма опасения за приложимостта на проекта. Той казва:  “Подобно постижение е благодарение на факта, че това е ниско рисков проект с финансови и стратегически инвеститори балансиращи консорциума.” Той добави: „Планираме да създадем глобален бизнес-град започвайки със забележителен небостъргач и 12 търговски сгради.”12-те търговски сгради се очаква да се извисяват на 20-70 етажа и други 7 търговски/жилищни сгради, които ще са между 20-50 етажа. Предложената дата за построяването е 2011.

Автор: Niki May Young, News Editor
Източник

“Астрономите картографираха космическото ‘скеле’ от тъмна материя, върху което са събрани звездите и галактиките,” съобщава BBC. Направата на картата „отне почти 1000 часа наблюдения с телескопа Хъбъл.” Но това беше добре изразходено време: картата сега „потвърди, че галактическите купове са разположени в съсредоточеностите (буците) от тъмна материя. Тези буци (или съсиреци) са свързани чрез мостове от тъмна материя наречени влакна. Буците и влакната формират разпръсната мрежа – като паяжина.”

[Image: Courtesy of NASA/ESA/MASSEY, via the BBC]

В една интересна аналогия, четем че „предизвикателството за картографирането на Вселената е описано като подобно на това да се картографира град от въздушни снимки показващи само уличните светлини.” Но сега учените имат истинския физически състав на улиците – или нещо подобно.

След като казахме всичко това, позволете ми да вмъкна нещо допълнително. Астрономите или 1) грешат: няма тъмна материя; тъмната материя е само калкулационен артефакт на текущия модел, използван за представяне на пространството на космоса (и, следователно, картата всъщност показва нещо друго); или 2) те са прави за всичко- освен за използването на думата материя, което е погрешно; всъщност това не е материя изобщо.

Източник: http://bldgblog.blogspot.com/2007_01_01_bldgblog_archive.html
Превод: Eon
Цялата статия в PDF формат

Взето и преведено от www.sciencedaily.com 

Нови внимателно набелязани снимки разкриват изящни детайли в небезизвестните „тигрови” фрактури (цепнатини) от южния полюс на Енкеладус, откъдето излизат джетовете (изхвърлените струи). Снимките показват, че фрактурите са около 300 метра дълбоки, с V-образни вътрешни стени. Външните страни на някои от цепнатините показват обширни наслагвания на фин материал. Финно цепнатата повърхност е постлана с блокове от лед с размери десетки метри и по-големи (с размерите на малки къщи) около фрактурите.

“Това е като огромен залеж за нас,” казва Carolyn Porco, тийм лидера на отдела за изображения на Cassini от Космическия Научен Институт, Боулдър, Колорадо (Space Science Institute, Boulder, Colo). “Място, което точно може да разкрие какъв вид околна среда – обитаема или не – имаме в тази измъчена малка луна.”

Един високо очакван резултат от това прелитане е намирането на местоположението на цепнатините, от които се изхвърлят като джетове ледени частици, водна пара и следи от органични материали в пространството. Учените сега изучават природата и интензивността на този процес на Енкеладус, и ефектите му върху заобикалящия терен. Тази информация, съчетана с наблюденията на другите инструменти на Касини, може да отговори на въпроса дали съществуват резервоари от течна вода под повърхността.

Снимките с висока резолюция са били направени на 11 Август 2008 след близко преминаване до Енкеладус, като Касини е прелетял покрай ледената луна с 64000 км в час. От отдела за изображения е била е развита специална техника наречена “skeet shooting”, за да се изчисти размазването на изображенията от високата скорост на луната в сравнение с Касини и да се получат ултра-ясни гледки.

“Критичното за това събитие е знанието точно къде да се насочим и да го направим в точния момент,” казва Paul Helfenstein, член на отдела за изображения в Cornell University, Ithaca, NY., който разви и използва skeet-shoot техниката за да проектира последователността на снимките. “Предизвикателството е еквивалентно на улавянето на остра, неразмазана снимка на отдалечен пътен билборд с телеобективни лещи от прозореца на ускоряваща кола.”

Helfenstein каза, че от гледната точка на касини, „Енкеладус се е движил толкова бързо, че е нямало никаква надежда за апарата да улови някаква черта от повърхността му. Нашата най-добра опция беше да насочим апарата надалеч пред Енкеладус, да завъртим апарата и камерата колкото се може по-бързо в предначертаната посока на Енкеладус, и да оставим Енкеладус да ни настигне по времето, в което да паснем движението му в космоса, като през това време правим снимките.”

За учените, комбинацията от високо-резолюционни снимки и по-широки изображения показващи целия регион е критичен за разбирането какво може да предизвиква активността на Енкеладус. „Изглежда, че има интензивно падане на ледени частици върху повърхността, като някои от цепнатините, дори в областите, които лежат между два източника на джетове, въпреки, че каквито и да е било незабавни ефекти от активните джетове са едва доловими,” казва Porco.

Учените по изображенията, предполагат, че щом топлата пара се е издигала към студената повърхност през тесни канали, ледените частици може би кондензират и запечатват активния отвор. В същата цепнатина може да се появят нови джетове на други места.

“За пръв път, започваме да разбираме как прясно изхвърлените повърхностни наслагвания се различават от старите наслагвания,” казва Helfenstein, експерт по ледени луниt. “През геологичните периоди, изригванията ясно са се движили нагоре и надолу по дължините на тигровите райета.”

Новите изображения, с означените местоположения на източниците на джетове, са на разположение в: http://www.nasa.gov/cassini, http://saturn.jpl.nasa.gov и http://ciclops.org .

Последната среща между апарата на НАСА Касини и луната на Сатурн Енкеладус беше потресаващо близка за да разкрие второто място в слънчевата система, което би приютило живот.

Касини пъвро прелетя до луната с размерите на Аризона преди 2 години и откри гейзери от водна пара и ледени кристали. Оттогава, учените се опитват да надзърнат по-близко. Те имаха техния шанс на 12 Март, когато апарата прелетя на височина от 50 км да направи снимки през парните струи. Този път, изследователската група съобщи на конференция на централата на НАСА във Вашингтон, че инструментите на Касини са засекли присъствие на органични молекули: метан, етан, формалдехид, ацетилен, цианид и пропан. Всички те са предшественици на по сложни химикали, които комбинирани дават старт на живота на Земята.

“Отварата на Енкеладус е като газирана вода с есенция от природен газ,” каза J. Hunter Waite Jr. от Southwest Research Institute (SwRI) в San Antonio, Тексас. Апарата засече органични молекули след като мина покрай Енкеладус и тества ултравиолетовия си спектрограф на светлината на звезда наречена Зета Орионис, която минаваше зад ледените струи на луната. Взаимодействащите молекули абсорбират звездната светлина в точно определен шаблон и така разкриват идентичността си, обясни Larry Esposito от Университета в Колорадо, Boulder.

Органичните материали представляват “една от трите съставки на биологичния потенциал,” каза Waite. Другите две съставки – течната вода и достатъчен източник на топлина – могат също да бъдат налице. Изглежда Енкеладус изпомпва топлината от долната си полусфера. Инфрачервения спектрометър на Касини засече температури от порядъка на -92°C. “Знам, че това не изглежда много топло,” каза на репортерите John Spencer от инсталацията SwRI’s Boulder, Colorado, но това е по топло с  93° от заобикалящата среда. “На повърхността се доставя голяма част от енергията,” каза той.

Главният неотговорен въпрос е дали Енкеладус съдържа течна вода под повърхността си. Намирането на отговор на този въпрос е бъдещите ниски прелитания на Касини през Август и Октомври тази година, каза Esposito.Астрофизикът Margaret Turnbull от Global Science Institute в Antigo, Уисконсин, казва че новите наблюдения “подчертават факта, че основните съставки на въглеродно-базирания живот може да бъдат открити на много места в планетарните системи.” Големият въпрос, казва тя, е дали Енкеладус представлява среда, която може да поддържа живи същества. За да стане това, “присъствието на течна вода остава изискване номер 1,” казва Turnbull.  

Учени са направили голяма стъпка към развитието на лечение базирано на естествено съдържащите се малки RNA molecules наречени microRNA. В първия успешен експеримент с примати, изследователи са са блокирали microRNA намалявайки нивата на холестерол в маймуните. Това постижение дава надежда, че някой ден тази стратегия може да се използва за атакуване на човешките болести. Въпреки това, съображенията за сигурност все още се бавят.MicroRNA-тата регулират изявата на гените и играят ключова роля в много биологични процеси, като например смъртта на клетките и метаболизма. Учените наблюдават microRNA-тата като потенциални цели за лечения, които се борят с болестите, защото тяхната неизправност е свързана с рака, сърдечните болести, вирусните инфекции, и други разстройства. Боледуващите мишки са се възстановявали благодарение на microRNA-базирани терапии, но изследователите се притесняват, дали блокирането на свръхактивните microRNA-та в хората ще бъде подходящо и безопасно.  Новите тестове се водят от Santaris Pharma, биотехнологична компания в Horsholm, Дания, фокусирана върху развиването на microRNA-базирани терапии. Компанията, която е разработила начин за блокиране на microRNA-та, различен от стратегиите, които са се използвали преди това върху мишиките, тества своя метод и се насочва към microRNA наречен miR-122, който регулира нивата на холестерола. Sakari Kauppinen, молекулярен генетик в Santaris, работи заедно с учени от Университета в Станфорд и RxGen, биотехнологична компания в Hamden, Кънектикът. Те са генерирали кратка последователност на ДНК, която би възпрепятствала и спряла функцията на miR-122. ДНК последователността е била комбинирана с парче от РНК с цел да се усили възпрепятстващата й функция към microRNA. След това, изследователите са инжектирали модифицираната ДНК последователност в африкански зелени маймуни, като са използвали различни дози. В петте здрави маймуни, които били с най-голямата доза, нивата на холестерола спаднали с максимум 40% в рамките на 23 дни, което е силна индикация, че терапията е осуетила miR-122. В пет от животните, които получили по-ниски дози се наблюдавал 20%-тов спад в нивата на холестерола. От общо 15 животни инжектирани с microRNA блокатора, никоя не показала, каквито и да е било признаци, че терапията е била токсична – съобщават изследователите в онлайн изданието на сп. Nature. Kauppinen казва, че целта на неговата компания, е да разработи лечение на Хепатит C, базирано на miR-122, защото тази microRNA е замесена в репликацията на вируса в хората. John Rossi, молекулярен генетик от City of Hope в Duarte, Калифорния, казва че откритията може да отворят вратите към използването на microRNA-базирани терапии в хората. Това е причината изследването да показва, че е възможно да поставим тези microRNA блокатори в клетките, където има нужда от тях, без да причиним явна вреда на животното. Този подход може да бъде приспособен за развитието на лечения на други състояния, чрез генериране на ДНК последователности, които целят специфични microRNA-та, които са замесени в болестите, казва той. Въпреки, че в маймуните не са засечени сериозни странични ефекти, Rossi и Peter Kang, невролог в Children’s Hospital Boston, казва че сигурността по блокирането на microRNA-тата в хората трябва да бъде изучено много внимателно. Много microRNA-та регулират многобройни гени, така че стопирането на дори един може да има неизследвани ефекти върху тялото, казва Rossi. 

От Steve Mitchell
ScienceNOW Daily News
26 Март 2008

Съвременната физика на високите енергии е немислима без ускорителите на частици. След като в първата половина на ХХ век открихме, че съставните части на атома имат още по-сложна структура от смятаното дотогава, днес тези ускорители — едни от най-големите научни съоръжения на земята — са единственият начин да надзърнем в лабораторни условия в най-малките блокове на материята.

Това са устройства, които придават енергия на заредени частици с помощта на магнити и ги ускоряват до огромни скорости, съизмерими с тази на светлината. Така ускорените частици биват сблъсквани с насрещен поток от частици или с мишена, при което специални детектори “фотографират” експлозията. От получените снимки физиците научават състава и характеристиките на най-малките тухлички, изграждащи всичко във Вселената.

Съществуват два основни вида ускорители: линейни и кръгови. В линейните ускорители поток от частици се ускорява праволинейно в медна тръба с помощта на генератори на вълни, наречени клистрони. Когато потокът частици удари специалната мишена, различни детектори засичат какво се случва. В кръговите ускорители частиците се ускоряват по криволинейна траектория в затворена тръба. Там те правят толкова обороти, колкото са необходими, за да придобият нужната кинетична енергия преди да се сблъскат с мишената. Електромагнити контролират траекторията на частиците и при нужда я изкривяват.

Статията се публикува с разрешението на автора: инж. Филип Стоянов www.vselenata.net

Цялата статия: particle-accelerators.pdf

“Теорията за Всичко” на Гарет Лиси обединява гравитацията с останалите фундаментални сили на природата използвайки този модел наречен Е8. Елементарните частици са разположени на всяка една от 248-те му точки. Червените, оранжевите, зелените, синините и лилавите триъгълници представляват разнообразните кварки. Жължите и сиви триъгълници отговарят на лептоните – видове частици, които включват електроните и неутрината. Частиците носители на силите са показани като кръгове. Въртейки този модел ние виждаме как фундаменталните сили са скрити в структурата на модела. Лиси използва звездообразен модел за да ни покаже връзката между гравитацията и електрослабата сила. Зелените кръгове изобразяват частиците носители на гравитацията, а жълтите показват частиците носители на електрослабата сила. Сините кръгообразни глуони, преносители на силното взаимодействие се появяват от центъра. Тук електроните и неутрината се придвижват към центъра формирайки друга звездообразна форма. В същото време кварките и анти-кварките се скупчват на гроздове по краищата. Във всеки грозд кварките се групират по семейства по три, като всеки член на семейството е върха на триъгълник. Хексагонния модел, който Лиси използва за да обясни силната ядрена сила, също се съдържа в модела Е8. Използвайки проста геометрия, модела предсказва как глуоните, носители на силното взаимодействие ще взаимодействат с кварките. И въртейки модела отново се връщаме в началото му.

За да обяснят света, днес физиците разполагат с два основни инструмента – Относителността и квантовата механика, с които се описват четирите основни сили. Първата е гравитацията, смятана след Айнщайн за резултат от деформацията на пространство-времето, причинена от масата. Трите други сили са електромагнитната и силните и слабите взаимодействия, които се упражняват косвено при обмяната на частици.

Стара мечта на физиците е да обединят квантовата теория и Относителността в лоното на една обща структура – идея, която минава през създаването на т.нар. квантова теория на гравитацията. В нея вземат участие много високи енергии от порядъка на Планковата, т.е. 10¹⁹ GeV (енергия на частиците при 10^-43 s след Големия взрив). Тогава, интензитетът на гравитацията става достатъчно висок – близък до този на трите останали взаимодействия – и предизвиква съществени квантови ефекти. Продължи да четеш »