|
Автор: Administrator
|
|
Вторник, 17 Май 2005г. 11:05ч. |
Интересите на Европа са категорично срещу войната в Близкия Изток, която ще наруши нейното икономическо, политическо и международно влияние. Основната цел на Европа е да стане суперсила.
Това е фундаментът на отношенията и със САЩ през периода след Втората Световна Война. Битката се водеше с политически и икономически средства. Изграждането на Европейския Съюзр еврото срещу долара, съперничеството в третия свят, съпротивата срещу плановете на САЩ за Ирак – всичко това е в контекста на борбата за глобално влияние.
САЩ ще направят всичко възможно да спрат възхода на обединена Европа. Войната им срещу Ирак ще нанесе удар върху еврото и европейската икономика, защото Европа е много повече от САЩ зависима от нефта от Близкия Изток. Войната ще наруши доставките и рязко ще увеличицените му.
Вашингтон ще се опита да капитализира изгодите и да прибави към военната победа допълнителни политически и икономически победи като засили давлението върху Иран, Саудитска Арабия и Сирия, а Израел ще изхвърли палестинците от Газа и Западния Бряг. Последиците от войната и последвалото пренареждане на картата на Близкия Изток ще подкопае влиянието на Европа в този район. Ирак ще трябва да напуснат не само руските, но и френнските и италиански нефтени концерни. И европейската сигурност ще пострада, тъй като много мюсюлмански радикали считат Европа за съюзник на САЩ.
Ще се усложнят още повече европейско-американските отношения. От началото на 90те години Европа даде да се разбере, че вече не е младши партньор и че е нещо като съперник – съюзник. Войната в Ирак ще пренесе тази еволюция в следващата фаза – на откритото съперничество.
Заради тези причини Европа зае водеща позиция в международната опозиция. В европейските столици си дават сметка, че основната цел на САЩ е да завладее нефта на Ирак. Тяхната оценка за 11 септември също е далеч от американската версия. В Европа разбират, че след войната, САЩ и Израел ще установят пълен контрол над Близкия Изток. Това ще е само преходен етап към световната доминация.
По принцип Европа прилага двойнствена стратегия. На първо място прави всичко в ООН, за да предотврати войната на САЩ срещу Ирак. Ако не успее ще направи всичко възможно операцията на САЩ да е болезнена за тях и с тежки последици. Без подкрепата на Европа и ООН, САЩ ще са в междунароодна изолация.
Европейските столици работят дискретно за елиминирането на иракските опозиционни групи, които са марионетки на САЩ. По този начин няма да има вариант за заместването на Саддам и американците ще трябва да поемат сами целия риск на следвоенното управление на Ирак и евентуалната партизанска война.
Европа работи все по тясно с Русия и Китай, за да запази антивоенното мнозинство в Съвета за Сигурност. Френските дипломати на няколко пъти не бяха доволни от твърде меката руска опозиция, или пък от излизането от полезрението на Китай.
|
|
Последна промяна от Понеделник, 30 Май 2005г. 16:23ч. |
