Нищо в творението не съществува без светлина, но за да опростим нещата ще наричаме тези души, които са прекъснали връзката си с Източника, "негативни същества" (става дума за прекъсване в осъзнаването, погрешно насочване на вниманието и потока на съществуване, енергийни изкривявания, които пречат да се осъзнава нашата собствена природа като единна с Всичко, Което Е). Тези същества не могат да съществуват изцяло без светлина, но защото вярват или техните разбирания отдавна са ги отклонили от тази истина, тъмнината се е превърнала в тяхна реалност. Преживявайки тъмнина, но нуждаейки се от светлина (както всичко в творениет), тяхна автоматична нагласа става да изсмучат светлина от другите. Много същества временно могат да издигнат съзнанието, вибрациите си, фокуса в своя канал, положението на електромагнитните си полета, до по-висока плътност/измерение чрез присвояване на светлина. Но вселената оперира под действието на закона за запазване на енергията. След като съществува безкраен източник на енергия, нито се губи, нито се печели енергия всъщност. Като повишаваме своята осъзнатост и ниво на връзка, ние се потапяме все по-дълбоко в полето от безкрайна енергия. И след един момент няма начин някой да отклони потока от светлина от нас. Затова и повечето усилия за подържане на енергийния затвор около нас са насочени всъщност към поставянето на множество воали и прегради между нашето съзнание, слязло в материята на 3тото измерение, и нашата Висша Същност, или Висш Аз за тази физическа вселена, която е в непрекъснат досег с Източника. Енергия може да бъде отклонена или изкривена от ниските ни носители - (нисшето) етерното тяло, емоционалното и менталното тяло, в много редки случай от външните пластове на каузалното тяло или душата (но това става само поради много силна кармична обвързаност и обуславяне на съзнанието, че това е разрешено и може да стане).

Така наречените тъмни сили съществуват само защото ние им даваме сила. Ако отречем тяхното съществуване ние им даваме несъзнателно сила, защото енергийното пространство, в което съществуваме е замърсено с разбиранията на множеството, че това е позволено. Ако отричаме, ние навлизаме в ниско ниво на светлина или ниво на астрална/психическа енергия и сме податливи на влияне. Чрез съзнателна връзка със светлината и съзнателно оформена нагласа, че не желаем да преживяваме подобни форми на вампиризъм, обаче, ние можем да разсеем влиянието и да съхраним силата си. Тъмнината не може да издържи големи количества светлина, това, към което се стреми е да затъмни до такава степен нашите енергиини полета, че едновременно да може да се храни от нас, и едновременно да не бъде унищожена. Сивотата и посредствеността на енергиите, държането в някакви граници на развитието на фините тела е това, което тъмните сили отглеждат и търсят. Съществуват много втълпени и възприети модели, че динамичната енергия ще ни разруши, че прекомерно многото светлина няма да ни понесе, че не трябва да се бърза, че трябва да се върви по изпитани пътища, че светлината и любовта (вибрациите на духовните измерения - са някакви абстрактни и сантиментални, но неразбрани, идеи) действат като вътрешни спирачки и са в полза на подържането на сивотата и съществуването на ръба между светлина и тъмнина, където сме перфектната храна.

Няма такова нещо като тъмни сили. Съществува единствено светлина, и различни степени на светлина. Където има много малко светлина, ние казваме, че е тъмно. Т.нар. тъмни сили са групи от души, които имат много малко светлина. Защото те са я отрекли в себе си, било съзнателно или несъзнателно. Също така не съществува такова нещо като "те". Всеки е на своя собствен път към разбирането на самия себе си и всеки сам е отговрен за разплитането на собствените си енергии и трансформацията на собствените си убеждения и нагласи. "Те" могат да се групират в общност единствено във външния свят, в който имат общи интереси на някакви нива. "Те" изчезва, когато тяхната Висша същност/Висш Аз гледа към тяхната еволюция, тогава остват сами със себе си и своите илюзорни творения.

Това обаче не означава, че тези сенчести души не могат да причинят хаос в голяма степен, точно както са правили в продължение на милиони години. Те живеят в свят на илюзии, озарен от сънища на страх и омраза, и докато продължават да вярват в този кошмар, той ще продължава в една или друга форма. Тази общност от души е дотолкова заинтересована от своите творения и техники на вампиризъм, че е изградила почти непровбиваема коруба от психическа и астрална мъгла около планетата, държейки многократно по-голям брой от тях самите в кошмара им. И ние, аз и ти, по някакъв начин също подържаме споделената илюзия и наливаме своята енергия в нея, в някои свои инкарнации в ролята на жертви, в други инкарнации в ролята на палачи. Но и двете роли са едно и също, защото даряваме своята сила и потенциал на нещо външно от нас, намаляваме светлината си. Правим това от толкова отдавна и в такива мащаби, че нашите мисли и нагласи са станали автономни, контролирайки ни отвън, отразявайки се към нас чрез хората около нас, чрез това, което наричаме общество. И това ще продължи дотогава, докато не забравим за "тях", докато не се изсмеем на цялата игра и не спрем дори да се борим срещу нея, защото тя е илюзорна и борбата срещу нея също я подкрепя. Началото на края е в момента, когато погледнем към себе си и започнем да освобождаваме впримчената и обособена наша собствена енергия в различните методи на манипулация, когато се припознаем като суверена, които е започнал тази игра и не сложим съзнателно край на нея, извиквайки силата си обратно.