|
Климатичната система варира чрез
естествени, вътрешни процеси и в отговор на вариациите на външни “сили”
едновременно породени от човешка ръка и природни фактори. Тези фактори включват
слънчева активност, вулканични емисии, вариации в орбитата на земята (орбитални
сили) и парникови
газове. Детайлните причини за съвременното затопляне
остават още арена на изследвания, но
научния консенсус идентифицира увеличените нива на парниковите газове породени
от човешката активност като главен фактор на влияние.[11]
Добавянето на въглероден
диоксид (CO2) или метан (CH4) в земната атмосфера, без други промени, ще направи повърхността на
планетата по-топла. Парниковите газове създават естествен парников
ефект, без който температурите на Земята биха били с 30 °C (54 °F) по-ниски, така че Земята би била необитаема. Следователно
не е коректно да кажем, че съществува дебат между онези, които “вярват в” и “се
противопоставят” на парниковия ефект като такъв.
По-скоро, дебата засяга нетния
(чистия) ефект от добавянето на парникови газове, при позволен позитивен
или негативен обратен резултат.
Контрастно на този консенсусен поглед, са били предложени други хипотези за
обяснение на по-голямата част от наблюдаваното увеличение в глобалните
температуреи, включително: че затоплянето е в обхвата на естествената природна
вариация; затоплянето е последователност от редуване с по-предишен студент
период, наименован Малкия Ледников Период; и че затоплянето е главно в резултат от вариации
на слънчевото лъчение.
Един пример за важен обратен
ефект е процесът на леденото-албидо.[12]
Повишението на количеството на CO2
в атмосферата затопля повърхността
на Земята и води до топене на леда при полюсите. При топенето на леда, се
появява земя или водата заема освободеното място. Едновременно земята и
‘отворената вода’ имат сравнително по-малка рефлектираща способност от леда, и
следователно абсорбират повече слънчево лъчение. Това причинява по-голямо
затопляне, което в замяна причинява по-голямо топене, и този цикъл продължава.
Поради термалната
инерция на земните океани и
бавния отговор на външни индиректни ефекти, текущия климат на Земята не е в
равновесие със силата, която оказва увеличената емисия на парникови газове. Изследванията свързани с климата показват, че дори ако парниковите газове
се стабилизират на днешните нива на емисия, все още ще има по-натаъшно
затопляне от около 0.5 °C (0.9 °F).[13]
|